Австрия е родината на най-популярната коледна песен в света

Коледната приказка започва в нощта на Рождество с очакване за великото чудо на Рождеството! То предвещава мир, светлина, радост и щастие. И се възвестява с Коледните песни. Има една песен, която е създадена защото чудото на Коледа не може да настъпи без музика. Песен, която лека-полека е успяла да покори целия свят. Песен, която вече 202 години в дните около Коледа продължава да стопля и разнежва душите ни. Песен,  която  е молитва и надежда за мир и спокойствие.

„Тиха нощ! Свята нощ!”,   „Stille Nacht! Heilige Nacht!“ .

Сигурно това е най-известната мирна песен в света. За да се роди такава песен, копнежът за тайнствена всемогъща милост  трябва да е бил  парещ.  И не е чудно, че  песента е създадена под влиянието на изтощителни войни, природните бедствия и горчивата бедност.  Повече от 20 години  (1792 – 1815) хората от Австрия и Бавария са понасяли  насилия и  лишения по времето на Наполеоновите войни. Малко след това, през 1816 г. започва историята на тази песен.

 Йозеф Мор, поет и капелан в Mariapfarr в залцбургския Lungau,  написал текста като стихотворение. През август 1817 г. той се преместил в Оберндорф близо до Залцбург, за да подкрепи местния енорийски пастор.  Там се   запознал с Франц Ксавер Грубер, който освен   учител и свещеник в Арнсдорф, е и органист в църквата Свети Никола в Оберндорф.  Според  легендата, в дните преди Бъдни вечер се оказало, че  органът в църквата в Оберндорф не можел да бъде използван поради лошото си състояние. А каква би била Коледа без музика? Тогава Мор се сеща за своето стихотворение и моли Грубер да направи по него песен за два гласа и акомпанимент на китара. И така на 24 декември 1818 г. в църквата в Оберндорф като част от коледната меса за пръв път прозвучава „Тиха нощ! Свята нощ!”. Грубер изпява ниския глас, а Мор – високия и акомпанимира на китарата. Присъстващите енориаши били очаровани и от музиката и от текста на песента. И тя тръгнала да пътува, първоначално из  Европа, а през   1839 г. достигнала и Америка.

Както и за много други прекрасни произведения, авторите дълго останали неизвестни. Години наред се предполагало, че това е произведение на Моцарт, Хайдн или Бетовен. Благодарение на пруския крал Фридрих Вилхелм IV авторите днес са известни: През 1854 г. неговият придворен оркестър се обърнал към абатството Свети Петър (Залцбург) с искане за копие на песента. По този начин се натъкнали на все още живия композитор Франц   Грубер, който  в тази връзка  написал на ръка своята „Автентична мотивация за композицията на коледната песен „Тиха нощ, свята нощ “. Независимо от това, противоречията относно авторството на мелодията продължили и  през 20-ти век. Най-накрая приключили през 1995 г., когато бил сертфициран отдавна изгубеният ръкопис на „Тиха нощ“, с единствен  автограф   от ръката на Мор.  В горния десен ъгъл на документа Мор е написал: „Melodie von Fr. Xav. Gruber“.

„Тиха нощ!  Свята нощ!” сега е най-известната коледна песен в света. В Австрия, където е създадена е обявена за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО като олицетворение на коледните обичаи.

 На мястото на църквата в Оберндорф, в която за пръв път е прозвучала„Тиха нощ!  Свята нощ!”,   е построен    параклис. Той   се е превърнал в туристическа атракция. Всяка година хиляди хора от цял ​​свят правят поклонение в Оберндорф и честват с възпоменателна литургия на 24 декември  двамата автори. Музеят до параклиса описва произхода и разпространението на известната коледна песен и историята на град Оберндорф .

И още нещо за тази вълшебна песен.  Казват, че именно тя е изпята едновременно на немски и английски  от войници по време на Коледното примирие през 1914 г.  По време на Първата световна война, на 24 декември 1914 г. и през следващите дни, имало спонтанни побратимявания на някои участъци от западния фронт, особено във Фландрия, между германци и британци. Това примирие, което не било официално разрешено от командванията, е известно като Коледния мир. Войниците и от двете страни   имали  християнското разбиране за Коледа като празник на милосърдието, което се изразява  в коледните песни.   Отначало някой започнал да си тананика, след което се включили и други: „Тиха нощ, свята нощ!“. Запяли десетки и стотици. Скоро   „Тиха нощ, свята нощ“ се подела и от другата страна на фронта.  След края на песента се зачули подвиквания „Весела Коледа!”, „Весели празници!” и от окопите започнали да излизат войници. На ничията земя се запрегръщали довчерашните избиващи се. Разменяли си дребни подаръчета – копчета, емблеми, фуражки, показвали си снимки на близки.   Бъдни вечер! Макар и на различни езици, те  общували помежду си като близки. На другия ден, Коледа, без страх и като стари приятели, те продължили така дълго очакваното примирие. И го продължили до първия ден на Новата 1915 г. А на този ден войници на Германия и Англия се срещнали на най-миролюбивия фронт – спорта. И  изиграли футболен мач, с който записали златни редове в историята на футбола и спорта изобщо.

Това е много накратко историята на песента „Тиха нощ!  Свята нощ!” – символ на мир и съпричастност. Наближава Коледа! 

Не е ли прекрасно да знаем, че хора от всички възрасти по целия свят  пеят заедно една и съща песен?