Втора част,
в която ще ви разкажем за известния дворец “Шьонбрун” и чудатата Къща на Хундертвасер. Ще разгледаме картинната галерия в “Белведере” и постоянната изложба на Салвадор Дали. Ще се позабавляваме в Пратера и ще опитаме виенско хойриге.
Излизаме от “Хофбург” и се озоваваме срещу двете големи сгради близнаци – Музея за история на изкуството и Природонаучния музей. Продължаваме нагоре по Ринга и минаваме покрай Фолксгартен – малко паркче. До него се намира Бургтеатър.
От другата страна на Ринга остават Парламентът и Кметството. Парламентът е пълен кич, поне за мен. Голяма сграда в древногръцки стил с четири еднакви фасади. Строен през ХIХ век в този стил, за да напомня на императора за демокрацията. Но сградата изобщо не пасва на околния пейзаж.
Виенското кметство е рядко красиво. Леко ми напомня на кметството в Мюнхен. Издържано в готически стил, внушително и успокояващо в същото време. Попаднахме на някакъв бирен празник точно пред Кметството – пространството отпред позволява подобни събития. Виенчани обичат не само вурстчета и “хойриге”, а и бира!
По Ринга може да се движите не само пеш, но и с трамваи 1 и 2. Те обикалят по булеварда-пръстен в двете посоки. На едно място може да видите и двореца на рода Сакс-Кобург-Гота.
Дворецът “Шьонбрун”, наричан “виенският Версай”, е отдалечен от Ринга. До него се стига с линия 4 на метрото (U4) . Това е лятната резиденция на императора (“Хофбург” е зимната). Билетите са по 10-12 евро, в зависимост от това колко зали ще посетите. Аз влязох в 22 или 25 зали, не помня точно. И тук се предлагат аудиогидове, но не търсете на български – просто няма :(. Вътре е разкош и красота. Едната от залите е голяма бална зала, като тези, които сме виждали по филмите. Вероятно е било удобно да се живее в този дворец. Стаите с годините се увеличавали, защото всеки нов владетел трябвало да има нови покои, а обитаваните от предишния оставали непокътнати.
“Шьонбрун” пази спомена за императрица Мария-Терезия (за кой ли път става дума за нея в този пътепис!). Тук е израснала една от дъщерите й – небезизвестната френска кралица Мария-Антоанета. В Залата с огледалата е свирил Моцарт, когато е бил 6-годишен. В двореца е била разположена и щабквартирата на Наполеон, тук е родено и единственото му дете – Орлето. В “Шьонбрун” е запазена посмъртната маска на Орлето (а той умира твърде млад – на 21 години). Тук е започнал и завършил живота си и император Франц Йосиф І. В една от стаите може да видите леглото, на което Мария-Терезия е родила 16-те си деца (!). Наричат Мария-Терезия “свекървата на Европа” или “майката на Австрия”. Формално тя не е управлявала държавата – по нейно време владетели са били съпругът й Франц I и синът й Йозеф II. Фактически обаче властта е била съсредоточена в ръцете на императрицата в продължение на цели 35 години (1745-1780)!
Стените на залите в двореца са украсени с много картини. Тапетите са доста пищни – типично за онази епоха. Изобщо навсякъде е разкошно. Понеже “Шьонбрун” е лятна резиденция, с учудване установихме, че има и камини, които се палят откъм коридора. Явно височайшите особи са оставали да живеят там и през студения сезон. Слугите са се движели по външни коридори, така че никъде да не се засичат с благородните особи.
Но какво би бил “Шьонбрун” без своя парк? По грижливо поддържаните алеи може да се разходите просто ей така, за да отдъхнете и подредите впечатленията си от Виена, преди да посетите следващите забележителности. На територията на парка се намират най-старата европейска зоологическа градина, създадена през 1752 г., и фонтанът Schöner Brunnen, който е дал името на двореца.
В случай че времето е горещо и слънцето безмилостно е изсушило земята, може да видите необичайна за нас, българите, картина. Пет-шестгодишни деца заедно със своите родители носят вода от една цистерна и поливат пожълтялата трева. Дребосъците са въоръжени с малки кофички и ентусиазирано вършат своята работа. Общината пък е осигурила разхладителни напитки за доброволците. Ето така се възпитават грижата за красотата на родния град и съпричастността към неговата богата история.
Разхождайки се по централните виенски улици, непременно ще срещнете младежи с перуки и фракове. Те ще ви поканят на концерт, театър или изложба. Един от традиционните за Виена концерти е в Оранжерията на “Шьонбрун”. За да не се стреснете от цените, аз ще ви подготвя – започват от 39 евро и стигат до 75. Ние, за щастие, не сме поставени пред труден избор, понеже любезните ни домакини най-учтиво ни предлагат билети за концерта – това е тяхната изненада за нас. В една августовска вечер заедно с група японци слушаме музиката на Моцарт и Щраус. Приятно е – около нас се носят познатите звуци от “Малка нощна музика”, “Сватбата на Фигаро”, “По красивия син Дунав”… Ариите и дуетите са в изпълнение на оперни певци и певици, аплодирани съвсем искрено от публиката. Само като си помислим, че преди столетия в Оранжерията са се устройвали пищни празненства с музикална програма, започваме да се чувстваме най-малко като приближени на императора ;).
Тук трябва да вмъкнем важната информация, че 2006-а е обявена за година на Моцарт, понеже се навършват 250 години от рождението му. Всички отбелязват това – от Виенската държавна опера с множество постановки до сладкарите с бонбоните “Моцарт”. Може да си купите какво ли не с образа на гениалния композитор – от ключодържатели до цигулки малък формат.
А сега се пренасяме в един друг дворец, който се намира съвсем близо до Ринга, зад паметника на Съветската армия на площад “Шварценберг”. Построен е през 1721-1722 г. по поръчка на принц Евгений Савойски, един от видните пълководци на своето време. “Белведере” е прекрасен дворец с обширна градина, но “Шьонбрун” го надминава по разкош и красота. Всъщност той се състои от две сгради. По-малката се нарича “Долно Белведере” и залите й тънат в позлата. В тях може да видите скулптури от Средновековието. По-голямата сграда – “Горно Белведере”, представлява картинна галерия. В нея е изложена най-богатата колекция от платна на прочутия художник Густав Климт, с когото австрийците се гордеят. Тук е “Целувката”, определяна от познавачите като най-забележителната му творба (забележителна е наистина!). На картината художникът е изобразил самия себе си и своята любима Емилия Фльоге. Климт е родоначалник на виенския сецесион, който обикновено се свързва със стила ар нуво. В галерията ще видите и творби на Оскар Кокошка и Егон Шиле – съвременници на Климт.
С Виена е трайно свързано името на Фрийденсрайх Хундертвасер (букв. Царството на мира Сто води) архитект, художник и чудак – личи още от псевдонима му. Неговото творчество е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството. Ще се убедите в това още щом видите Къщата на Хундертвасер.
Близо е до центъра и лесно ще стигнете до нея с трамвай. Този човек трябва да е бил страшно жизнерадостен и противник на всяка норма и ограничение. Според него правата линия е “лишена от божественост”! Къщата е пъстра, май няма два еднакви прозореца, а етажите са стъпаловидни. За съжаление вътре не е позволено да се влиза – все пак в нея живеят хора и ежедневието им би се превърнало в ад, ако я отворят за посетители. Съвсем близо до тази сграда има търговски комплекс, от който може да си купите нещо за спомен от Виена. Не го отминавайте, дори да нямате намерение да пазарувате, ще ви бъде интересно просто да го разгледате.
С риск да ви дам лош съвет (понеже не съм познавач на изкуството), ще ви кажа следното: пропуснете галерия “Албертина”, особено ако разполагате с малко време за виенските забележителности. Рекламни пана и листовки настойчиво ще ви канят да я посетите и ще ви примамват с имената на Леонардо, Рембранд и Дюрер. Не че съм очаквала да видя “Мона Лиза” там, но е някак странно да откриеш само една миниатюрна графика от великия художник, особено след грандиозната реклама.
BGKontakti Полезни контакти с българските експерти и специалисти във Виена
Може би все пак копнеете за още изкуство? Тогава ви препоръчвам една малка галерия, която се намира на “Йозефсплац”, съвсем близо до “Албертина”, и е приютила скулптури и картини на известния сюрреалист Салвадор Дали. Те не са сред най-забележителните му творби, но все пак намерете време, за да ги видите. Най-малко може да ви провокира високото самочувствие на Дали, демонстрирано в следните изказвания: “Никак не ме трогва онова, което пишат критиците. Знам, че дълбоко в душата си те обичат моите работи, но се страхуват да го признаят“; “Когато бях на 6 години, исках да бъда готвач. Когато бях на 7 – исках да бъда Наполеон. Моите амбиции продължават да растат със същата скорост дори сега. Сега не искам да бъда нищо по-различно от Салвадор Дали”. Ако това не ви заинтригува, ето названията на две от скулптурите в изложбата: “Слон в пространството” – с много, много дълги и тънки крака, а товарът му представлява висока пирамида с кехлибарен цвят; “Охлюв и ангел” – странни пропорции, охлювът, също с ангелски крила, е няколко пъти по-голям от ангела, който е стъпил отгоре му. Какво ли се е криело в дълбините на творческото подсъзнание? (Стремежът на сюрреалистите е да се освободят от разума и да дадат израз на подсъзнателното в произведенията си.)
След толкова много изкуство и история душата просто жадува за обикновени човешки забавления. И Виена ви ги предлага. Пратерът се намира до гара Север – представете си “София Ленд”, но в по-голям вариант. Хубавото е, че всяка от атракциите се плаща отделно. Там е и прочутото Виенско колело, може би най-скъпата атракция – 8 евро за две завъртания. Истинското и първото Виенско колело е с кабинки за по 8-10 души, също като в кабинков лифт. Гледката отгоре е невероятна – вижда се цяла Виена и снимките стават хубави. Когато влизате, за да се качите на колелото, ви посреща синеока красавица, която пита дали искате снимка за спомен. Е, на такава чаровница кой може да откаже! Удоволствието обаче се заплаща на излизане – трябва да се разделим с 9 евро. Но снимката си заслужава – поставена е в рамка, сякаш сме на самото Виенско колело. Интересното е, че чаровницата, която говори перфектен немски, се казва Соня и е българка. Във Виена е пълно с наши студенти, особено в Икономическия университет – там просто вторият език е българският.
В северната част на града има едно възвишение – прочутата Виенска гора. Върхът й се нарича Леополдсберг. В събота и неделя виенчани се разхождат из Виенската гора, а после посядат за отдих в някое хойриге. Българските туристически агенции го наричат “традиционно заведение” и то наистина не е за изпускане.
Какво е хойриге ли? Така наричат младото вино тук. Със специален указ Мария-Терезия разрешила виенчани да могат да опитват и предлагат младото си вино в началото на ноември. И така опитването продължавало цяла година, та до следващия ноември. Е, животът е безкраен празник!
Названието “хойриге” носят и заведенията около хълма “Гринцинг”, точно под Виенската гора. В едно такова хойриге бяхме и ние – това си е типичната австрийска кръчма. Знакът, че е отворено, е запален фенер и елхова клонка над вратата. В тези хойригета е отсядал и Щраус. Кой знае, може пък тук да е създал началните звуци на “Приказки за Виенската гора” ;).
Във фоайето на заведението, в което влизаме, има нещо като изложба на тирбушони и ключове. Вътре по стените са окачени рицарски доспехи, разни оръжия, и еленови рога. Мирише на вино и вурстчета, сервитьорките са доста пъргави, като се има предвид, че носят по десет халби бира. Поръчваме си виенски шницел и младо вино, разбира се. Има и жива музика – двама смугли, както се оказва впоследствие, сърби свирят на цигулка и акордеон. Вътре има руснаци, немци и италианци. След няколко изпълнения на немски двамата музиканти застават до нас и за наша изненада запяват “Хубава си, моя горо!”. И аз им пригласям – защо съм пяла толкова време по разни вокални групи! После изкарваме и “Я кажи ми, облаче ле бяло”. От разговора ни разбирам, че доскоро в групата е имало българин, който ги е научил на доста български песни. Какво му трябва на човек, като дойде във Виена – и на български му пеят!
Прочетете също: