Сега Виена е шестият по големина град в Европейския съюз (преди Брекзит) след Лондон, Берлин, Мадрид, Рим и Париж и е един от метрополисите на континента. Историята на града е много променлива, населението му ту нараства, ту намалява, ту младее, ту застарява. Виена се превръща в мегаполис през 19-ти век и има най-много жители в историята си през 1910 г. След двете световни войни тя е демографски остарял град, а днес е млад мегаполис в сърцето на Европа и прогнозите предполагат, че скоро ще има отново два милиона жители. Виена преминава през годините и вековете сякаш пулсира.
Първото преброяване на населението във Виена се е състояло през 1754 г. при Мария Терезия, а към 1800 г. то е било около 260 000 жители. Епидемиите от чума, холера, тиф обезлюдяват значително града. Те утихват едва след завършването на първия планински изворен тръбопровод (Hochquellenleitung) през 1873 г. и други инфраструктурни мерки, довели до подобряване на хигиенните условия. През 1910 г. Виена достига най-многобройното си население от 2,08 милиона жители и е петият по големина град в света след Лондон, Ню Йорк, Париж и Чикаго и малко пред Берлин. Причините за това бурно нарастване на населението са няколко.
Годините преди Първата световна война
Годините преди избухването на Първата световна война са относително спокойни за Австро-Унгария, няма значителни военни конфликти. Столицата се развива успешно като център на многонационална империя. Налице са икономически, технически, медицински и социални фактори, отговорни за това. На ход е индустриализацията, развива се единен пазар в империята, земеделието губи постепенно значението си, а фабрики търсят все повече работници. С тях е свързана засилена миграция към центъра на монархията. Дунавския мегаполис Виена се превръща във важен индустриален град. Напредъкът в хигиената, постигнат с планинския изворен тръбопровод, е от голямо значение. От 1873 г. нататък на населението е осигурена питейна вода с много високо качество, което значително намалява разпространението на зарази. Това довежда до намаляване на смъртността, особено сред децата и по-младите хора, и по този начин до значително увеличение на продължителността на живота в по-младите възрастови групи. И така с високата раждаемост и намаляващата смъртност, от средата на 19 век до 1910 година Виена се превръща в мегаполис с 2,08 милиона жители.
Първата световна война довежда до разпадането на Дунавската монархия. Тя спира огромния прираст на населението. Австрия става чужда държава за населението на държавите -наследници и започна вълна на обратна миграция от Виена. Освен това след Първата световна война започва дълъг период на ниска раждаемост, която е особено забележима по време на Голямата депресия от 30-те години. Само по време на „ бебешкия бум“ от 1938/39 г. и в годините след Втората световна война има повече раждания, отколкото смъртни случаи. Изселването и бягството през нацистката епоха, унищожението на еврейското население на Виена и емиграцията във връзка с Втората световна война са причина само 1,6 милиона души да живеят във Виена след войната. Като цяло Виена губи почти една трета от населението си между 1910 и 1988 г., когато населението е най-малобройно през 20-ти век – малко под 1,5 милиона.
Виена в края на 20-ти век
Едва от началото на 90-те години отново се регистрира видим прираст на населението. Определящите за това фактори са няколко. Австрия се присъединява към ЕС, настъпват промени в източния блок и следва разширяване на ЕС на изток, разпада се с военни конфликти бивша Югославия, налице са военни конфликти в Близкия изток и всичко това води до засилване на имиграцията във Виена. От 1991 до 2018 г. населението непрестанно се увеличава до 1,89 милиона и продължава да се подмладява демографски. Сега основна е възрастта за създаване на семейство между 25 и 35 години. В рамките само на един век (20-ти) Виена се променя решително и от един от най-населените градове в света първо бързо намалява и застарява, после отново се възражда към млад и нарастващ европейски мегаполис.
Виена в днешно време
Данните на официалната статистика сочат, че към 01.01.2021г. общото население на Виена е около 1,92 милиона, като делът на чужденците в него е 31,5%. Този дял е много над стойностите в другите федерални провинции и е почти два пъти по-висок от средния за страната. Трябва да се уточни, че под чужденци се разбират хората с основно пребиваване в Австрия, които нямат австрийско гражданство. Това понятие се различава от понятието „население с миграционен произход”, в което влизат хората, които или самите те, или и двамата им родители са родени в чужбина. Последното включва както австрийци, така и чужденци.
Какви са очакванията за бъдещото развитие на Виена? Поради увеличението на средната продължителност на живота, която сигурно ще продължи и в бъдеще, виенското население вероятно отново ще остарее малко. Като международен мегаполис в рамките на ЕС, градът привлича многобройни имигранти от страната и чужбина. Предполага се, че имиграцията ще преобладава над емиграцията и Виена вероятно ще се превърне отново в двумилионен мегаполис към 2027 г., а до 2036 г. ще надскочи историческия си връх от 2,1 милиона жители от 1910 г.
Прочетете също: