Аз съм студентка във Виена, философ по душа и по специалност и част от многото студенти, които търсят нещо за себе си в чужбина и евентуално някога го намират в доста по-различен вариант от очаквания. Ежедневието ми съответно се състои предимно в това да философствам и Виена е много подходящо място за това. Огромната смесица от различни виждания, култури и контрасти може да бъде изключително вдъхновяваща и объркваща едновременно. Tочно това е особено предизвиквателно. Тук можеш да бъдеш какъвто си поискаш и резултатите от това са повече от интересни.
Преди три години пристигнах във Виена с огромен куфар, пълен с дрехи, учебници по немски и един буркан с домашен мед. Oбмислях съвсем сериозно какви са вариантите да се прибера със следващия полет към България. Три години по-късно с почти изчезнала наивност, една сменена специалност и доста забавни ситуации, свързани с държавни институции, съм сигурна, че това да дойда тук е едно от най-добрите решения, които съм взимала. Другото е да запиша да уча философия на немски разбира се.
Да си студент в чужбина, и специално във Виена, е нещо, което не знам дали може да се опише във всичките му цветове, нюанси и тем подобни. Винаги се сещам за едно нещо и то е постоянната промяна, към която трябва да свикнеш да се приспособяваш. Тя се превръща в навик и с времето това дори започва да ти харесва. Не ти прави впечатление, че на Великден, в един и същ ден си бил на обяд с цялата ти фамилия в България, заобиколен от Великденска салата и боядисани яйца. A след един самолетен полет и един-два часа, прекарани по виенските гари, минаваш през Пратера с козунак в ръка, запътил се към квартирата си.
BGKontakti Полезни контакти с българските експерти и специалисти във Виена
Нещото, което научих за себе си тук е, че обратно на вижданията ми, преди съм била сравнително ограничен човек. Виена e всичко останало, но не и скучна. Виена ме научи да готвя картофи по четири различни начина, как да се наслаждавам на бохемския живот и да очаквам, че винаги може да се случи нещо интересно. Станах по-креативен човек, което ми помогна да видя чара в това да нямаш сигурност и стабилност през цялото време.
Научих се как да пия бавно кафе и да си пазарувам всичко през седмицата, защото магазините не работят в неделя. Разбрах, че не е нужно да взимаш себе си и всичко около теб толкова на сериозно, за да се чувстваш добре. Във Виена открих най-хубавата пицария, преживях виенския вятър и се запознах с много странни и интересни хора, които промениха много от вижданията ми. Вече знам, че не трябва да се оставя хляб в микровълновата за десет минути, защото така ще активираш противопожарната аларма и ще изкараш всички хора от общежитието ти навън в студения декемврийски ден, докато дойде пожарната. И че също така… мога да пея оперно?!
Това, което ми помогна най-много беше, че осъзнах, че нищо не е толкова страшно и фатално, колкото изглежда. Научих се как да се справям с повечето ми проблеми, без да се обадя поне три пъти на родителите ми преди да взема решение. Пораснах за няколко дена, когато трябваше да си оправя всички документи, нужни във Виена, без чужда помощ.
Пиша това, скъпи първокурсници, за да ви кажа, че може да ви изглежда гадно, безиходно, потискащо и да се чувствате леко глуповати и… всъщност на моменти е точно така. Но, повярвайте ми, след първите няколко месеца ще разберете, че всяка излагация и депресия ще ви накара да израстнете. Не се отчайвайте, но ако не можете да възпрепятствате тази емоция, винаги може да си полегнете с малко (да бе да, много) шоколад в ръка. Виена е всичко това и единственото, от което имаш нужда е чувство за хумор, търпение и дебело яке.
Прочетете също:
- Виена – днес те мразя, утре те обичам
- Чакай ме, Виена!
- Малко момиче с голямо сърце във Виена
- Wanderlust за Коледни базари във Виена (част 1)
Автор: Милена Хаджийска