Националният омбудсман Мая Манолова и представителите на инициативния комитет, подкрепящ референдума, Иво Сиромахов и Тошко Йорданов предложиха законопроект за мажоритарно гласуване на два тура и нужното за него  прерайониране на страната. Информационният сайт Mediapool.bg съобщи, че на този етап се планува модел, при който държавата се разделя на 231 Едномандатни избирателни района (ЕИР) в страната и 9 избирателни района в чужбина. Тези в чужбина се формират според броя на гласувалите извън пределите на родината на парламентарните избори през 2013 и 2014 година. Това обуславя най-много мандати да се формират в Европа – четири.

Ако методиката бъде приета, това на практика ще означава, че с малко повече желание и организация българите във Виена ще могат да имат свой депутат в следващия парламент. Човек, който да представлява тях и да защитава техните интереси. Това не звучи никак лошо! Но, как може да стане това?

Ако приемем, че няма да има големи промени в активността на гласуването в сравнение с тази от Избори 2016 може да се очаква, че около 50 000 българи в рамките на Европейския съюз ще упражнят правото си на глас. Във Великобритания ще гласуват около 17 -18 000 човека, ако не ги домързи да пропътуват дългите и скъпи разстояния. В Испания до урните ще се разходят около 10-11 000 наши сънародници. Ако отворят минималния брой секции в Германия своя глас там ще дадат около 8 000 българи. Ако отворят повече секции техния брой може да се увеличи до към 10 000.  Да гласуват в Гърция ще се мобилизират около 4-5000 човека, а във Франция около 4000.  Ако нищо не се промени, в Австрия ще гласуват около 3500-4000 българи.

При положение, че Европа ще има 4 мандата, от огромно значение ще бъде образуването на районите (ЕИР). Очакванията са, че всеки един от тях ще включва около 12-13000 гласували на изборите през 2014 и 2015 година.  Приблизителната сметка показва, че един народен представител в изцяло мажоритарен парламент ще представлява малко над 10 000 души.

Англия и Испания е много вероятно да бъдат обособени в самостоятелни ЕИР. В такъв случай, от особенна важност е, кои други държави ще влязат в един ЕИР с Австрия. Ако това са страни със слаба избирателна активност сред българите (Пример: Чехия, Словакия, Швейцария, Сърбия), то шансовете за българите във Виена да има свой депутата са много големи.

 Причините за това са 3: 

1. Българите в Австрия наброяват около 20 000 сънародници, като основната част от тях е концентрирана във Виена. Австрия е малка държава, в която предвижването до секциите няма да представлява затруднение.
2. Българската общност във Виена е една от най-добре развитите и функциониращи общности зад граница. Има своите културни организации, училище, църкви, спортни клубове, социални групи и медии. Комуникацията между българите в Австрия е лесна и бърза.
3. Българската общност в Австрия от дълго време има своите неформални лидери, благодетели и дарители. Подходящи за целта хора има достатъчно – учители в българското училище, успешни предприемачи, активни дейци на културните организации, публични личности, съветници към различни организации и активни студенти.

Вземайки тези три факта под внимание, сплотяването на една част от българската общност в Австрия около един кандидат прави неговото избиране на предстоящите избори напълно възможно и реално. Достатъчни са само 5000 гласа, а това са гласовете на едва 40% от хората с право на глас във Виена.

Кой може да сплоти българите във Виена? 

Един наистина любопитен въпрос, на който тепърва ще потърсим отговор. Във Виена живеят много достойни наши сънароднички и и сънародници, които имат този потенциал. Може би някой предприемач, който дава работа и препитание на български семейства? Една учителка е също достоен кандидат! Или някой от малобройните дарители и радетели за българската култура във Виена? Някой от консултантите, които помагат на новопристигащите да си уредят живоата в Австрия? Ще се радваме и на предложения и идеи от страна на нашите многобройни читатели.  Върти ни се идеята да направим и една онлайн анкета. Но всяко нещо с времето си! За сега е важно да свикнем с мисълта, че НИЕ, българите във Виена, можем да имаме свой депутат в следващия парламент.