Много лесно мога да свикна да живея във Виена. Изобщо няма да се налага да ме убеждавате дълго. Няма да се дърпам дори от кумова срама. Изключително красив град. Не ми се тръгваше. И това последното не го казвам по инерция – наистина изобщо не ми се искаше да си ходя. Въпреки дъжда, който валя през половината време и който ние не очаквахме. Или поне не в такива количества. Но това е друга тема, която ще бъде описано подробно в съвсем отелен пост (ове).

Преди всичко друго, налага се да си призная, че съм от онзи рядко срещан тип хора, които не са излизали извън България. Е, в началото на март бях за два дни в Букурещ, но това не се брои. Не защото е Румъния и е близко, а защото тези два дни почти не си показахме носовете от залата, в която ни обучаваха. Така че това пътуване се пропуска. Сега имахме на разположение цели шест дни да се мотаем и да попивам духа на Австрия и на Виена в частност.

Планът беше много прост – два дни във Виена, три дни на Nova Rock, след което още един ден във Виена. Позакъпваме се прилежно след феста, пазаруваме на воля и във вторник по живо, по здраво кацаме в София.

Предупреждаваха ме предварително, че разликата е колкото от небето до земята. Аз вярвах, но си мислех, че преувеличават. Да, ама не.

Само вървях и ахках като идиот. Хората са си направили велосипедни алеи навсякъде. Ама не да мацнат малко жълта боя върху тротоара и да вгорчат живота и на пешеходците, и на велосипедистите като тук, а са направили истински вело алеи. С отделно светофари. С отделни пътеки, точно до пешеходните. И никой на никой не се пречка. Градският транспорт не закъснява, защото никой не се движи в бус лентите. Няма изнервени шофьори, защото няма такива задръствания. Или по не аз не видях. Може би за липсата на задръствания голяма роля играят зелените вълни на светофарите и метрото. Много добре организирано и достигащо до всяка една точка, за която може да се сети някой. Цивилизована история.

Сградите ме изумиха. Мащабите са потресаващи. Дори не мога да си представя как са строени всички тези замъци. Огромни са. Трудно могат да се обхванат с поглед. А когато успееш, забравяш да дишаш. Дъхът ти спира от цялото това великолепие.

Няма паркирали коли по тротоарите. Истинско удоволствие е да се ходи пеша.

Влюбих се многобройните паркчета из центъра. Добре поддържани, зелени и чисти. Народът си седи по полянките и се забавлява. Дали ще чете книжка, дали ще се ровичка в нета, дали ще пие бира или ще се сваля с някой – няма значение. Носи се атмосфера на покой.

Много учтиви тия хора. Бутне те случайно някой – Еншулдигунг. Направиш път на някой – Данке. Няма Опаааа или Упс

Много хубаво. Всичко.

Проблемът дойде, когато кацнахме в София. Возих се в таксито по пътя към нас и се чудех. Чудех се защо при тях нещата се получават, а при нас не?

Източник: www.verasim.blogspot.com