Дръж се, Виена, шоп те гази! …
Всеки човек някога е мечтал за нещо. Някои от нас, макар да звучи прозаично, може би са искали да станат космонафти, когато са били малки деца, други пък – да пътешестват из света на колело. Поне един път, оставайки сами със себе си, ние сме затваряли очи и сме се понасяли на крилете на тези свои странни мечти към тайнствения универсум на едно неопределено, но едновременно с това красиво бъдеще. Неговите измерения се простират отвъд границите за време и място, далеч от настоящия момент, където всичко ни изглежда възможно. Изведнъж обаче, чуваме, че вратата на стаята се отваря и от там с ледения полъх на разума неизбежно нахлува действителността, за да ни връне към рутината на ежедневието. Тогава махвайки пренебрежително с ръка, си казваме, че като сериозни хора е редно да гледаме трезво на нещата и да се пазим от напразни блянове, които само мътят ума ни. Да, но сред нас се намират и мечтатели, които далеч не смятат своите идеи за абсурдни и невъзможни. Напротив – те истински вярват в тях и с непоколебима упоритост действат търпеливо по посока на тяхното осъщестяване. По този начин един ден мечтите се превръщат в реалност.
Това е философията и на Бойка Анастасова, председател на сдружението „Български ритми” във Виена. Дипломиран ВиК строителен инженер, звършила Първа немска езикова гимназия в София, тя още от дете мечтае да се занимава с български народни танци, но по една или друга причина не успява да реализира своето желание на родна земя. Заминава за австрийската столица преди двадесет години, където съпругът и получава покана за работа. Във Виена се запознава с хореографката Галя Милева и заедно с нея през 2004 година решава да организира своя танцова група. Тя се състои от пет ентусиазирани любителки на българския фолклор, които с постоянството и усърдието си поставят началото на самодейния танцов ансамбъл „Китка”.
Днес той наброява близо тридесет танцьори и представя българското народно творчество не само в Австрия, но и в други страни от региона. Групата е гостувала на семинари и фестивали в Чехия, Унгария, Италия и поддържа сътруднически контакти с няколко български състава зад граница. В малко по-късен етап Бойка учредява сдружението „Български ритми”, представящо юридически танцовата формация и отговарящо за организацията на творческите и изяви. Към неговите цели Бойка Анастасова поставя още популяризирането и разпространението на българската култура и традиции както сред австрийската аудитория, така и сред българското общество във Виена. Председателката с радост разказва за забележителното развитие на ансамбъла и неговите участници.
От по-скоро любителски състав „Китка” постепенно става художествен колектив със собствен репертоар, включващ танци от различни етнографски области на България. Ансамбълът осъществява и провеждането на семинари с цел културен обмен. На всички нейни участия неизменно присъства и „фенската група”, както с усмивка я наричат танцьорите. Това са най-вече техни близки и приятели, но броя на симпатизантите, развълнувани от кръшните хора и концертната програма на формацията, се увеличава. По пътя на всяка мечта обаче, стоят и множество препятствия, признава Бойка. В хода на своето съществуване колективът преживява тежки периоди, когато няма къде да провежда репетициите си или поради липса на финансиране, освен от страна на Австрийското културно министерство за определени проекти, на танцьорите се налага да отделят от собствените си средства и да инвестират много от личното си свободно време, за да съществува ансамбъла. В подобни моменти ги сплотяват задружност и непреодолимото желание да танцуват и те сами ушиват носиите, и закупуват скарпините, с които да излязат на сцена.
Въпреки трудностите и скептичните настроения на странични наблюдатели, Бойка не се съмнява в разрастването и успеха на ансамбъла, за което най-важни си остават редовното посещение на занятията и старателна работа в залата от страна на всеки участник от състава, независимо от възрастта, професията и личните му ангажименти. Голяма радост и носи дори фактът, че след много години тя успява да облече на първите си концерти ръчно тъкания от нейната баба бръчник.Човек на техническата инженерна мисъл, както тя сама определя себе си, зает винаги по специалността си, в чиято творческа биография до преди шест години са фигурирали само занимания с акордеон от детските години, сега Бойка е активна самодейка, която всеки понеделник от 18 до 20 часа съвсем примерно репетира с веселите китковци в салона, където те провеждат тренировките си, намиращ се недалеч от Austria Center Vienna в 22 район. А в качеството си на организационна сила, с безусловната подкрепа на семейството и колегите си, напълно убедена, че цялото начинание има своето светло бъдеще, тя продължава да се труди за развитието на танцовия състав и сдружението.
През 2010 усилията в тази насока раждат създаването на певческа група към „Български ритми”, която скоро очаква първите си участия, а на 16 септември същата година започва нов курс по български народни танци за начинаещи. Заниманията се състоят всеки четвъртък от 18.30 до 20.00 часа в малка зала на Erste Wiener Turnverein, Schleifmühlgasse 23. На въпроса, какво си пожелава за в бъдеще, Бойка отговаря, че се надява с времето все повече млади хора да се присъединяват към танцуващите ентусиасти и заедно с тях да преоткриват самобитното богатство на българския фолклор.
***
Трудно е да се каже, дали винаги си заслужава да следваме неясните пътища на мечтите си, но както някой някъде преди време беше писал, повярваме ли искрено в тях, вселената ще отвори за нас врати там, където иначе има само стени…
Останалото е въпрос на въображение…
Автор: Даниела Попова