След повече от 50 години на сцената, Йорданка Христова е все така “влюбена в живота” и отдадена на сцената. Естрадната прима има зад гърба си гостувания в 43 държави на 5 континента. На 12 май от 19:00 ч. тя ще изнесе концерт в Българския културен институт “Дом Витгенщайн” във Виена. Билетите са на цена от 20, 25 и 30 евро и могат да бъдат закупени от института. За повече информация: + 43 1/713 3164.

Във връзка с предстоящото представление, емблематичната певица даде специално интервю за BGMedia. Какво сподели тя за своя творчески и житейски път, състоянието на българската музика и култура, както и предстоящия концерт, можете да прочетете в следващите редове.

BGMedia: През 1966 г., печелите първа награда на фестивала Златният Орфей с песента Делфините. 50 години по-късно тръгвате към Виена, където със сигурност ще донесете много усмивки. Какво мотивира Йорданка Христова, ще перифразирам култовата песен, “продължава да пее”?

Мотивира ме това, че напоследък има много юбилеи, които трябва да празнуваме. Вие го казахте сам – “Делфините” е на 50 години. И тъй като аз все още съм в добра физическа и гласова форма, искам да споделя песните ми с почитателите ми и въобще тези, които си спомнят тази музика.

BGMedia: На 12-ти май ще изнесете концерт в културния институт Дом Витгенщайн във Виена. Какво да очаква публиката?

В началото на своята кариера смятах, че трябва всеки път да съм тотално различна и да представям коренно различен репертоар. През годините разбрах че хората очакват да чуят познати любими песни. В програмата ще представя както песни от преди 50 години, така и новите попълнения в репертоара ми. Ще покажа, че наистина “ще продължавам да пея” докато има почитатели отсреща.

BGMedia: Как подбирате песните, които да изпеете?

Зависи от публиката. Когато ходя в чужбина, в Щатите например, включвам и фолклорни песни. Пея “Лиляно моме”, защото сестра ми, Лилия, е причината да пея въобще. И тъй като дължа гласовия си талант на македонски род на татко, песните, които пея, са македонски. Винаги има някаква изненада. Предпочитам да пея не само шлагери и стари познати, но и нещо ново. Ще бъде една разходка в годините – за някои подмладяване, за други запознаване.

BGMedia: 5 континента, над 40 държави. Има ли сцена която все още мечтаете да покорите?

Да, от 2 години искам да отида до Австралия, защото това е единственият континент, на който не съм пяла. Надявам се да го реализирам. Много ми се ходи разбира се в Латинска Америка, защото репертоарът ми е повлиян и оцветен от много песни от латинските страни. А и винаги ми е много приятна емоцията и реакцията на хората. Чувствам се в свои води.

BGMedia: Имате особен афинитет към латиноамериканската култура. Намирате ли допирни точки между буйния темперамент там и този в България?

Знаете ли, кубинците най-много обичат българите. Дори един техен поет, Никола Гилен каза, че българите са “латиносите на Европа”. Това взаимно приятелство се е предало и на синове, и внуци. Това е едно вечно приятелство. Догодина ще празнувам в Куба 50-годишен юбилей, взаимна любов (смее се). 67-ма година отидох за първи път и догодина ще имам няколко изяви там.

BGMedia: Куба преживява външнополитически промени в момента. Какво очаквате да заварите там?

Аз бях в Куба преди 1 месец. 1 седмица преди Обама и се шегувах, че подготвям посещението му. (смее се) Обама беше блестящ, много ми хареса речта му в университета. Кубинците са невероятни, те скандираха: “Viva Обама, viva Фидел”. Което на всички ни се стори странно, но те се радват. Президентът Обама те приемат като свой. А той е изключителна личност и ще остане в историята с това затопляне на отношенията. Докато е президент Раул Кастро, т.е. 2018, някакви големи промени няма да има. Но кубинците са прекрасна нация и не заслужават тези лишения.

BGMedia: Какво различава българската публика от чуждестранната? 

Южните страни, като италианците например, стават на крака и викат. Това е много приятна реакция. Кубинците също доста шумно аплодират. Докато една японска публика например е доста сдържана, но когато ръкопляскат дълго, това е голям комплимент.

BGMedia: Със сигурност сте имали възможността да останете да живеете в чужбина. Съжалявате ли, че вместо с чаша куба либре в ръка на някой живописен плаж, избрахте да ходите по разбитите тротоари на България?

Можех да остана на няколко места по света, но не мога без България. Толкова обичам България, дори тази мръсна София. И водата в България. Като се прибирах от самолета първата ми работа беше тази сладка вода да я вкуся. Не съжалявам за нищо. Единственото е, че ако бях по млада, щях да опитам международна кариера. Защото сега по друг начин ни приемат.

BGMedia: В тази връзка: Несъмнено сте емблема на българската музика. Виждате ли в младите изпълнители имена, които могат да ви наследят?

Вълнуват ме младите хора, много от тях харесвам. Готова съм да партнирам на всеки. Дори да пея втори вокал. Вече ефирът е отворен. Дори понякога съжалявам, че няма някаква комисия, която да подбира какво да стига до ефира, защото някои неща не стават за нищо. И когато някой има достатъчно пари да рекламира добива голяма популярност. Но музиката и изкуството трябва да възпитават. Да проповядват нещо. Да те научат да бъдеш по-добър, а не по-агресивен примерно.

BGMedia: “Влюбена в живота” – така се казваше юбилейният ви концерт през 2013-та. Какво ви прави щастлива и “влюбена в живота” извън сцената и феновете?

Всичко. Абсолютно всичко. След като си на толкова години, че съзнателният ти живот е един и от теб зависи как ще го изживееш.

Останалата част от разговора с Йорданка Христова може да чуете в българското радио предаване в ефира на радио Orange на 1.05 от 16:00.

---