Залцбург (Salzburg)

се намира на около 300 км западно от Виена, като най-лесно се стига по магистралата А1. Градът лежи на северните склонове на Алпите, в непосредствена близост до немската граница. На 130 км от него е баварската столица Мюнхен. Около града се извисяват върховете на Алпите, оставяйки родното място на Моцарт в дълбока котловина. Фактът, че е в северната част на планината, предизвиква неприятното за местните жители и посетителите обстоятелство, че 180 дена в годината вали дъжд или сняг. Котловината предизвиква и позната в София температурна инверсия.

В Залцбург живеят 150 хиляди човека. С помощта на ежегодните музикални фестивали (а те с различна тематика, не само Моцарт, но и Верди и Вагнер и много други, така че се организират почти непрекъснато) и деликатно култивирания култ към Моцарт, броят на туристите е такъв, че всяка година се регистрират повече от 2 милиона нощувки в хотелите на града! Май е добре да направим едно сравнение с броя туристи в България?

Цените в града са чувствително по-високи от виенските. Някои имоти достигат 7 цифрени суми в евро. В района живее и собственикът на Ред бул, който притежава от година насам и местния футболен отбор. Треньор е Трапатони. Бекенбауер пък е съветник в отбора. Точно по негово настояване е привлечен и известният италианец. Е, сега остава да спечелят Шампионската лига — проблемът е, че името на местния отбор ми е абсолютно неизвестно. Местният стадион ще приюти някои от мачовете от Евро 2008.

Залцбург тепърва може да стане известен с футболните си геройства, но това е въпрос на бъдеще, а сега градът е известен в цял свят като родното място на Моцарт. разбира се отдадохме почит на култа към великия композитор, като потърсихме и намерихме къщата, в която е живял. Точно до нея има страхотно кафене, в къщата насреща е роден Херберт фон Караян, а съседната е родната къща на Доплер (аха, същия, дето е открил Доплеровия ефект). Общо взето това са три къщи на едно и също кръстовище — е как да не им завиди човек на австрийците?;-) Съвсем наблизо се намира и Залцбургския хотел Сахер (като виенския, дал името на тортата Сахер). Пред него бяха спрени няколко коли, за които човек може да си помисли: току-що край мен минаха 2 милиона лева;-) Можах да разпозная едно жълто Ламборджини — другите лъскавини ми бяха непознати, а и реших, че не е възпитано да се заглеждам по такива неща.

Любителите на автомобили щяха да имат още късмет в този четвъртък, който беше почивен ден, т.к. Спасовден в католическа Австрия е официален празник. Вероятно освен в България, и в Австрия Спасовден е ден на автомобилиста и по улиците на града беше организирано рали за ретро-автомобили. Заради него целият център беше затворен за автомобилно движение, но пък човек можеше да види някои истиснки раритети на автомобилната промишленост от последните стотина години. Интересно как по-рано са можели да произвеждат толкова красиви коли? Едновременно с това — не бих се качил да карам такива таралясници — въпреки известните си имена като Бугати, Де Дион Бутон и Лорен Дитрих, че и Мерцедес-Бенц и Ауто Унион — не създават чувството за безопасност. (а и като си помислите какъв разход имат….;-) Но да оставим колекционерите с техните мании;-)

Пристигнахме в града в ранния следобед, хотелът ни беше в покрайнините, което за малък град като Залцбург не беше проблем, а си беше истинко предимство — цената на нощувките беше по-ниска, а до центъра се стигаше за 10 минути с градския автобус, от който веднага се възполвахме, за да слезем до там.

На площада срешу двореца Мирабел (Mirabell) се организират туристическите обиколки из града. Тукашната цена беше 18 евро за едночасова обиколка. Бусчето е за 7—8 човека, като шофьорът го играе и екскурзовод. Обиколката включва не само центъра, но и някои от дворците край града. Екскурзоводите (шофьорите) са доста добри и показват доста места, които после можете да посетите и пеша.

Този вид обиколки, поне за мен, са много полезно средство за първоначално запознаване с град, в който никога не сте били.

Опитвам се да си спомня, но мисля, че обиколихме 4 до 5 двореца в рамките на тази обиколка с буса.

След като се върнахме пред двореца Мирабел, си направихме и една разходка из центъра и по част от местата, които преди това видяхме от буса.

Интересни места в Залцбург са: дворецът и градините Мирабел, строени от местния херцог за любовницата му, която на всичкото отгоре била протестантка; Гетрайдегассе (Getreidegasse) — е стъргалото на града; къщата на Моцарт и църквата, в която са погребани родителите му. Хоензалцбург (Hohensalzburg) е крепостта, възвишаваща се над града. В нейното подножие, къщите имат само една фасада — задната част на къщите е вградена в скалата. По същия начин е направена и голямата концертна зала на Залцбург. Побираща 5 хил. човека и ползвана като основно място за Пролетния, Великденския, Летния, Есенния, Коледния и т.н.залцбургски музикален фестивал, тази зала също е вградена с едната си половина в скалата. Тези почти непрекъснати музикални фестивали, както и грижливо култивираният култ към Моцарт, допринасят в днешно време за основното перо на местната икономика — туризма.

Както вече споменах — в града годишно се осъществяват повече от 2 милиона нощувки, като цените на всички стоки и услуги са по-високи отколкото във Виена. Твърди се, че на черно билет за музикалния фестивал може да стигне 2000 евро.

Влязохме в една от катедралите на града — в тази крепост на католицизма е имало (или все още има) 40 големи църкви.

В Университетската църква имаше олтар с икона на Св.Богородица, нарисувана в чисто православен стил. Особено забележимо е на фона на другите, изключително редки за католицизма икони, които повече приличат на ренесансови картини.

Накрая направихме и една променада по крайбрежната улица на града. реката Залцах (Salzach) е плавателна за малки съдове и като си помисли човек, че се влива в Изар, която от своя страна се влива в Дунава, който от своя страна стига и до Видин, Русе и Галац…

Живеем на малък континент. Спомням си как обяснявах преди години на австрийския си колега къде живея (офисът ни във Виена беше на брега на Дунава): Надолу по реката и после свиваш вдясно….

На другия ден сутринта при силен дъжд дадохме газ към Загреб