На всички ни е познат моментът на възникване на голямата идея, откриването на една пазарна ниша, където предлагането все още е оскъдно, но пък търсенето е там. Какво можем да направим, за да стартираме бизнес-идеята си с възможно най-малко разходи и да ни останат резерви за по-нататъшни инвестиции и растеж. Малцина знаят за възможността за освобождаване от социалните осигуровки за самоосигуряващи се лица. Но нека първо да обърнем внимание на основните понятия.
Какво е SVA?
SVA e съкращение за Sozialversicherungsanstalt der gewerblichen Wirtschaft, т.е. осигурителен орган за самонаетите лица, към които се отнасят всички съдружници в едно събирателно дружество /OG-offene Gesellschaft/, самонаети еднолични търговци, които са членове на стопанската камара /Gewerbetreibende/, самонаети лица упражняващи свободни професии /„neue Selbständige“/, комплиментери в едно командитно дружество /KG- Komanditgesellschat/, съдружници в едно ООД /GmbH –Gesellschaft mit beschränkter Haftung/. Поради минималните разходи по регистрация, за адвокати и счетоводители, „простото“ счетоводство (опростен счетоводен отчет във формата на таблица, отбелязваща приходите и разходите), минималните разходи за адвокати и счетоводители, повечето стартиращи предприятия в Австрия започват дейността си като еднолични търговци.
В настоящата статия няма да се занимаваме подробно с анализ на рисковете, защото той е много индивидуален според бранша, в който работи предприемачът, размера на инвестициите и т.н. Тук искаме да обърнем внимание на една изключително атрактивна, но не толкова известна на множество от младите предприемачи възможност за намаляване на постоянните разходи. Част от тези постоянни разходи са социалните осигуровки, който предприемачите са длъжни да покриват от момента на стартиране на дейността. Нека да припомним някои основни параметри на социалното осигуряване за предприемачи. Социалната застраховка се състои от пенсионна осигуровка, здравна осигуровка, застраховка при прекратяване на дейността /Selbständigevorsorge/ и застраховка при трудова злополука.
Как се изчислява социалната осигуровка?
Размерът на осигурителните вноски се изчислява на базата на годишната “брутна печалба“ преди да бъдат приспаднати осигуровки и начислени данъци. Което означава, че за разлика от социалното осигуряване в България, тук социалните осигуровки за предприемачи са променлива величина, която зависи от размера на реализираната годишна печалба. Но какво се случва, ако печалбата ни през първата година е минимална и какво можем да квалифицираме като минимална печалба? Според субективните ни очаквания, минималната печалба може да има различни измерения. В случая става дума за годишна печалба под 4 743,72 евро. В този случай самонаетото лице има възможност да се освободи от социалните осигуровки, като остава задължението за заплащане на застраховката при трудова злополука, която е 104,04 евро на година.
Другото условие за освобождаване от задължителната осигуровка е годишният оборот от стопанската дейност да не надвишава 30 000 евро. За да може предприемачът да се възползва от освобождаването от осигуровки, трябва през последните 60 месеца /5 години/ да не е бил повече от 12 месеца осигурен с пълната застраховка като самонаето лице. Други групи, които могат да се възползват от това без да се налага да изпълняват горепосочените условия, са навършилите 60 годишна възраст. Навършилите 57 години могат да се освободят от задължителната осигуровка, ако през последните 5 календарни години икономическите им показатели отговарят на горепосочените две условия за размера на годишния оборот и печалбата преди осигуровки и данъци.
ВАЖНО: От това облекчение могат да се възползват единствено едноличните търговци /Einzelunternehmer/ и самонаетите „neue Selbständige“ лица. Друг важен момент е и липсата на здравна и пенсионна осигуровка през периода на освобождаване, което води със себе си редица негативи при рискове като болест. При налагащо се медицинско лечение или дори само медицински преглед, лицето трябва да заплаща тези услуги на частни начала, освен ако не е налична друга застраховка, например от паралелно извършвана трудова заетост.
В практиката ни често социалното осигуряване за самонаети лица бива смесвано с данъка върху дохода. Гореописаното се отнася за социалното осигуряване на самонаети лица независимо задължението за подоходното облагане. Т.е. заплащането на данъка върху дохода остава, освен ако годишната печалба не е под необлагаемия минимум.
В кои случаи би било приложимо освобождаването от задължително осигуряване?
Преди вземането на такова решение е препоръчително да се направи подробен анализ на очакваните приходи и разходи за предстоящата година. В много случаи това се счита за нереалистично или просто поради липсата на исторически данни предприемачите стартират реализирането на идеята си с очакването за максимален успех. Отговорите на въпроси като: “Какви ще са ни постоянните разходи като телефон, транспорт, наем на помещение?” са известни. Изчисляването на размера на пазарния сегмент, покупателните възможности на целевата група, честотата на потребление на услугата или продукта, които ще предлагаме, може да бъде направено с приблизителни стойности.
Гореописаната опция може да бъде оптимална възможност за бизнес-идеи, при които е необходима тестова фаза, например в сферата на услугите, когато в повечето случаи постоянните разходи са минимални и няма информация за числеността на клиентите с които ще се работи. В практиката освобождаването от задължително социално осигуряване се предприема в началото на годината или към датата на регистрация на фирмата.Трябва да се има впредвид, че гореупоменатите граници за размера на оборота и печалбата се отнасят за една календарна година, което означава, че превишаването им води до заплащане на пълните социални осигуровки за изминалия период от началото на година или датата на започване на дейността.
Източник на информация: EW-Solutions GesbR
Контакт: +43676879613362
Image courtesy of Mister GC at FreeDigitalPhotos.net