„По дрехите посрещат, по ума изпращат“. Това е една от най-често цитираните и актуални български поговорки. Облеклото на човека винаги е било нещо повече от просто текстил, то е символ на културна принадлежност и идентичност. Колективният стил на една нация разкрива много мирогледа ѝ и нейното отношение към света. Как точно изглеждат българският и австрийският народ през призмата на модата, каква е разликата в стиловете им и какво издават те за двете нации?
Да започнем с Австрия като символ на културата и високия стандарт на живот. Типични черти в ежедневния стил на обличане на австрийците са семплостта и спазването на строга безнес линия. Предпочитана е земната гама, както и вечно модерните черно и сиво. През уикенда и свободното си време обаче, те са господари на небрежността и удобството. Готовността за експериментиране и смесване на ярки, дръзки цветове също не им е чужда.
При българите друга страна генерализирането и определянето на един точно определен стил е почти невъзможно. Толкова сме разнолики, че цветовете ни трудно биха се събрали на една палитра. Когато си върви по улицата, човек може да срещне стилове, вариращи от официален, минаващи покрай хипстър-младежки и бъдеща поп-фолк дива, до напълно неопределен. Някои твърдят, че стилът ни на обличане като цяло напомня на модните тенденции през 90-те години. Други, че обичаме да залагаме на марковите облекла и, че дори до магазина отиваме с най-новите си дрехи. Истината е някъде по средата. Въпреки това, факт е, че повечето маркови облека не са по джоба на обикновения българин. Поради тази причина гардеробите ни са заляти от турски и китайски дрехи и аксесоари фалшификати на утвърдени световни марки. Бизнесът за дрехи втора употреба също се радва на своя разцвет. За разлика от австрийците при нас класовото различие дори в облеклото е силно изразено.
Следването на най-актуалните модни тенденции, дори при семплото ежедневно облекло, е характерно за австрийците. Това обаче има и своята лоша страна, а именно често срещаното уеднаквяване на стила. За нас, българите, е по-важно не това кое е модерно, а това, което ни допада и показва нашата индивидуалност. Цветовете, които предпочитаме са класическите синьо, червено, бяло и черно.
Дали тези тенденции се дължат на историческото развитие, икономическите различия или просто на манталитета е въпрос на лична интерпретация.
Едно обаче е сигурно- за разлика от България, в Австрия никой не би бил учуден от мъж с екстравагантни дрехи на спирката на трамвая. Нека в това отношение бъдем повече като тях, по-толерантни. Нека не поставяме човека в рамка само заради стила му на обличане.
Автор: Ива Ценкова