Унгарската финансова криза разкри и притеснения, свързани с уязвимостта на Австрия от случващото се в нейния съсед и бивш имперски партньор, който остава бастион за австрийската търговия.Евентуален фалит на Унгария или рязко обезценяване на дълга на страната може да отвори огромна дупка в счетоводните баланси на банките, а при рецесия вероятно ще се увеличат лошите кредити в страна, в която повечето австрийски банки вече губят пари.
Източник, пожелал анонимност заради даликатността на въпроса заяви, че австрийските банки, без Bank Austria – подразделение на италианската UniCredit – държат около 26 милиарда евро (33.1 милиарда долара) унгарски брутни вземания, от който около една пета са в държавни облигации.
Напрежението в понеделник отслабна малко, ден преди търга на австрийски държавни облигации за 1,32 милиарда евро. Австрийските банки, включително Erste Group, Raiffeisen Bank International и Volksbanken AG, имат най-големи международни вземания към кредитоискателите в Унгария, според Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements).
Австрийците също така са третите по-големина инвеститори в Унгария след Германия и Холандия през изминалото десетилетие, като според официалната статистика за 2010 година преките им инвестиции там достигат 8 милиарда евро. “Няма друга възможност освен да направим всичко по силите си и да предпазим Унгария от фалит”, посочи друг представител.
Унгарското правителството на премиера Виктор Орбан е в конфликт с Международния валутен фонд (МВФ) и ЕС заради закон, който, според тях, нарушава независимостта на централната банка. Това изложи на опасност преговорите за толкова необходимото за Унгария споразумение за заем и предизвика безпокойство на австрийските пазари.
Рейтинговите агенции следят отблизо австрийския финансов сектор. На Австрия вече й се наложи веднъж да помага на Erste, RBI и Volksbanken и да национализира две други банки. Виена все още има останали 6 милиарда евро за рекапитализация на банките, ако се наложи.
Регулаторните органи също така поискаха от големите банки да ограничат растежа на кредитирането в Централна и Източна Европа и добави допълнителен капиталов буфер, който да поеме трусове от региона.
Източник на информацията: БТА