Когато отиваш на Информационен ден за българи в чужбина очакваш преди всичко да бъдеш в компанията на угрижени хора и техните лични проблеми. Точно по тази причина срещата с Ана-Мария във Виена е вълнуваща и изненадваща – 10-годишната варненка има собствен щанд на събитието, от който продава домашно приготвени сладки и меденки. Със събраните по този начин пари тя иска да подпомогне едно непознато дете. За Божидар Камбуров и неговите здравословни проблеми тя е научила от майка си. Заговарям се с малкото момиче.
Свикнали сме подобни начинания да се оповестяват гръмко в медиите. Четем ежедневно стотици призиви за финансова помощ в социалните групи. Често ни подават кутии за дарения. Навсякъде са изписани номера на сметки. Виж, дете, продаващо направени от него сладки, в свободното от училище време, с идея да подпомогне друго дете – това е рядкост.
Не, тук няма професионално организирана дарителска кампания. Липсва и подкрепящата ръка на училище или неправителствена организция. Няма и родители или други възрастни. Само Петър, 15-годишният брат на Ана-Мария, стои дискретно зад нея в очакване да бъде полезен с опаковането на сладки или отварянето на бутилка с вода. Вече няколко часа тя стои права зад своя щанд.
– Защо сладки? – питам аз.
– За да получат хората нещо за тяхната помощ – отговаря тя.
Браунитата са по 0,70 цента/парчето и изглеждат много апетитни. Предлагат се гарнирани с жълто плодче. Тортата изглежда също много апетитно. Парчето се продава по 1 евро. Има и великолепни меденки във формата на сърце. Предлагат се в пликче, по два броя и струват 2 евро.
Сладките: На таблата има три пликчета с меденки? Детето с радост споделя, че това са последните. Всички други били продадени. Надзъртам в един плик до щанда. В него виждам още две пакетчета. Питам я за тях. При опичането е станала грешка и те били с неправилна форма, ми споделя тя. Били три броя. Не иска да ги продава на хората, защото няма да им се радват толкова, колкото другите меденки. Предлагам и да ги купя аз.
-Но те не са толкова красиви колкото другите. Да ти дам все пак от хубавите? – опитва се да ме разубеди.
Плакатът: Ана-Мария се е постарала и предишната вечер и е изрисувала собственоръчно един чудесен афиш. Той е различен. На него няма тъжни снимки, които да провокират състрадание. Няма и философски цитати за смисъла на живота. Напротив, той е пъстър, весел и оптимистичен, каквато е и изпълената с енергия Ана-Мария. Колко много оптимизъм и надежда може да се събере върху едно парче бял картон.
Щандът: Решението да продава сладки, Ана-Мария е взела сама. Сама ги е оформила. Сама ги и е изпекла. Сама си е направила украсата. Сама е уговорила и участието си в събитието и получаването на щанд.
Месец преди събитието тя срещнала един от неговите организатори. Престрашила се и го заговорила дали е възможно да наеме щанд. Какво е казала тя? Какво и отговорил той? Какво са обсъждали? Какво са се договорили на тази тяхна среща? Ние никога няма да научим подробности, защото това било тайна. Но явно Ана-Мария силно го е впечатлила със своя ентусиазъм, щом той решава да подкрепи нейната кауза. Заедно с Българското училище във Виена даряват и целия приход от детските театрални представления, които са част от програмата на събитието.
BGKontakti Полезни контакти с българските експерти и специалисти във Виена
Малко след това всички сладки са разпродадени. Ана-Мария съсредоточено смята събраните за дарението пари. Тегли чертата и весело съобщава крайната сума – 403,40 цента.
Ана-Мария е щастлива, защото ще помогне на едно 10-годишно момче да бъде оперирано във Виена. Защото Божидар Камбуров ще има шанс за един по-добър живот.
Остава кутията със спечелените пари на брат си и се впуска в игра с останалите деца. Тича, подскача и вдига шум. За секунди малкото сериозно момиче от щанда е изчезнало. То е издържало на едно място цели 6 часа. Без игри. Без смартфон. Без телевизия. Сега е едно от многото български деца наоколо. Едно от тях, но с огромно сърце.
Отхапвам от меденката с „неправилна“ форма. Установявам, че тя е най-вкусната меденка на света.
Прочетете също: