11 март. 18:00 часа. В ресторанта Drei Hacken Magazin в центъра на Виена се усеща особена концентрация на българска реч и присъствие. Два дена преди националното събрание на партията му, лидерът на ДСБ и (все още) съпредседателят на парламентарната група на Реформаторски блок Радан Кънев се срещна с представители на българската диаспора в Австрия. Присъстваха и гости от Унгария.
Латинската сентенция in vino veritas надали напълно може да отрази настроението на разговора. Защото количеството изпито вино със сигурност беше малко в сравнение със спектъра на засегнатите теми и зададените въпроси. В този разговор табута нямаше. От „историческия компромис“ с ДПС до сянката на Иван Костов, господин Кънев бе посрещнат от всевъзможни питания, зададени без притеснение, уплаха или умишлени провокации.
Какви отговори даде той, може да прочетете в следващите редове:
За сформирането на кабинета Борисов II
„През ноември 2014 съставихме настоящото българско правителство. (…) Не съм си правил особени илюзии в края на 2014-та година, че този парламент, това правителство, начело с този министър председател (…) могат да произведат кои знае какви промени в България (…) Тогава преговаряхме 40-43 дни за правителство (…) повече от една седмица само за програмата в сферата на правосъдието, защото беше ясно, че това беше за нас смисълът да се участва“
„В този парламент Реформаторският блок влезе изначално разделен, т.е. това съотношение на групата 12 към 11, 13 към 10 в различни моменти, беше дадено на 25 октомври 2014-та година като влязохме в парламента.“ Реформаторският блок успя да се обедини около 4 основни констатации и съответно желания за политики: на първо място някаква промяна на медийната среда в България, която е неописуема (…) второто нещо беше да се създаде държавна администрация, която не е на 100% назначена на партиен принцип (…) третата тема беше обществените поръчки като основен източник и на финансиране на политическата корупция, и на купуването на гласове (…) и от друга страна като основен начин за изтичане на доходи от държавния бюджет (…) на четвърто място, но без съмнение първо по важност, начало на съдебната реформа, за да може правосъдната система да поддържа в добро здраве останалите системи(…)
За българската медийна среда и купуването на медиен комфорт
„В областта на медиите на практика усилия не се положиха, ние го имахме като основен приоритет, но не успяхме да се консолидираме, да внесем някакви законопроекти, камо ли да постигнем съгласие с другите партии в мнозинството по този въпрос (…) парите, които министерствата плащат на медиите, формално за реклама на европейски програми, а не формално, за да си купуват медиен комфорт. В това упражнение много бързо се включиха и нашите министри (…) защото е много ефективно, подписваш няколко рекламни договора и изведнъж цялата медийна атака спира. (…) Това, което виждаме в момента е българската медийна среда е по-лошо от когато влязохме във властта. По-лошо откогато и да е било. “
За неслучилата се реформа в администрацията
„В сферата на администрацията (…) трябва да призная, че Румяна Бъчварова като вицепремиер непрекъснато опитва, но нещата се влошават, а не се подобряват. Феноменът го познаваме от предишното управление на ГЕРБ, но сега в това управление те се превърнаха в класическа балканска посткомунистическа партия, т.е. Партията се припокрива с държавната администрация. Да си партиен активист означава, когато дойде партията на власт, да получиш позиция в администрацията, адекватна на позицията ти в партията.“
За обществените поръчки и фиктивните търгове
„Третата сфера, обществените поръчки (….) ако следите какво се случва в България, има в момента една сериозна публична акция на премиера за прекратяване на особено скандални обществени поръчки. Ако тя продължава с това темпо, ще се разкрие истината, че 100% са особено скандални. (…) Всички, които са за строителство отиват в 5 фирми, тези 5 фирми никога не са в конкуренция една с друга на държавен търг, явява се само едната и печели. Зад всички тези 5 фирми стоят или Делян Пеевски, или Валентин Златев, или директно ГЕРБ като партия. (…) Не е различно в другите сфери, в които се разпределят обществени поръчки. За софтуер в България печелят 2 фирми, едната е на ГЕРБ (…) всички поръчки за хранене се печелят от 3 фирми, 70% от една на Пеевски(….) Така че много е интересно този процес в момента на публично спиране докъде ще доведе (….)“
За ябълката на раздора – съдебната реформа
„По отношение на съдебната реформа, мисля че всички видяхте какво стана в продължение на една година, това беше денонощна битка и то върху един страшно тесен терен на възможен компромис (…) в крайна сметка, малкото, което беше постигнато, беше също провалено до степен, че аз за себе си не съм сигурен към днешна дата дали не беше по-добре въобще да не променяме конституцията.“
За отношенията Борисов – Цветанов
„ГЕРБ създават подобни двойки (Борисов-Цветанов б.а.) като модел на комуникация и като опит да хванат най-широк кръг от хора във всички сфери. (…) Във всеки град имат някаква опозиция на кмета си, която пак е в техните среди (…) Борисов е привлякъл в правителството всички хора, които той харесва, и които мразят Цветанов (…) и обратно – в парламента има една безлична маса от 80 човека, които слушат Цветанов безпрекословно. Отношенията са като старшина и рота, собствено мнение не се чува (…) Има предпоставка за сериозен конфликт (…) Цветанов контролира парламентарната група и партийната структура.“ „Искам да говоря съвсем открито: свестни хора има и в ГЕРБ, почти няма предложение на Румяна Бъчварова, което да не подкрепяме (…) с известни уговорки мога за Томислав Дончев да кажа същото.“
За новия политически проект и евентуалните партньори
„За новия проект тъй като не се виждат парламентарни избори много близо, най-ранната реалистична дата е след една година, броено от сега – април, май месец догодина, е доста рано да се обявява нов проект. Повече работим под радара, организираме хора, подготвяме някакви структури (…) има нещо в съвременното общество, което партиите изпускат изцяло – най-големият новинарски канал в света се нарича facebook, но facebook не създава новини, най-голямата таксиметрова компания се казва uber, но не притежава нито един автомобил, най-голямата хотелска верига airbnb не притежава нито един апартамент. Като цяло партиите ни работят единствено на база на старамодна вертикална формация. Това, което се опитвам да създам през последните 2-3 месеца (…) е хетерогенна мрежа от хора, които са политически активни (…) която обаче да може да се концентрира в обща политическа шапка, когато отива на избори. Подобен модел е републиканската партия на Щатите (…) и колегите от ДЕОС, и Зелените, въпреки че там 5 пъти съм се пробвал (…), Гласувай без граници, Правосъдие за всеки, които са си поставили определена политическа цел и така и така се борят за нея (…) без представителство в парламента не могат да бъдат чути (…)“
„Ако не намерим начин да го правим изцяло заедно (с Гражданския съвет на реформаторския блок, б.а.) няма смисъл да правим нов проект (…) Гражданският съвет беше най-успешното нещо, което успях да направя за тези 3 години (…) беше буфер на противоречията (…) успя да създаде 90% от програмата (…) излъчи 4 народни представители. Ако трябва да подредя нашата парламентарна група по качества и полза в парламента, тези 4 ще заемат първите 4 места. Мартин, Петър, Гроздан и Иван Иванов са най-добрите ни депутати.“
За МИР „Чужбина“
„По отношение на 32-ри многомандатен избирателен район. Първият проблем е, че няма база, на която да се определя колко народни представители трябва да излъчи (…) Нито има данни колко души живеят със сигурност, нито на различните избори броят хора, които гласуват, са съпоставими. Моето опасение е (…) че ще се гледат последните парламентарни избори и ако са те ще става дума за 4 души, от които двама ще заминават за Турция автоматично (…)“
„С Петър (Славов, б.а.) ще предложим на второ четене да има не 32-ри район „Чужбина“, а 32-ри район „Европейски съюз“ и 33-ти – „Чужбина“. (…) Тогава нещата биха били доста по-добре, първо защото по закон миналният брой депутати от един район е 4, т.е. Ако има 2 района те ще излъчват 8 души (…) Не знам за какво ще успеем да се преборим, защото в момента това, което пише в гласувани законопроекти, е почти нищо.“
За Слави Трифонов:
„Към момента нищо подобно на партия на Слави Трифонов няма в България (…) изцяло публичен феномен, свързан с телевизията и референдума (…) хората, които събираха подписите са или доброволци, или платени доброволци, а не структура (…) За Слави има две важни неща, едното е, че рейтингът му, личния, и инициативата на референдума са изключително високи (…) ако той с тези рейтинги излезе на политически терен няма да е втори Бареков, нещата ще са по две. Той ще влезе като втора политическа сила, с тенденция да се бори за първа (…) Той персонално за десния електорат в България е изключително враждебна фигура. Има някаква популярност сред десните избиратели, но тя е много по-ниска отколкото навсякъде другаде. А обратно – неодобрението към него на ниво биография, културни разлики, език, вид и т.н. е значително (…) не мисля, че каквото и да е взаимодействие би било полезно, по-скоро опасно (…) Аз напоследък участвам в предаването му, доста често, т.е. не сме стигматизирали отношенията си, напротив.“
За задължителното гласуване
„Аз съм категоричен противник, винаги съм бил (…) Не смятам, че задължителното гласуване ще увеличи кои знае колко броя гласуващи (…) В България не знаем каква е избирателната активност, защото избирателните списъци включват 7 милиона и 300 хиляди души (…) реалният брой хора, които имат право да гласуват са между 5 милиона и 900 хиляди и 6 милиона и 100 хиляди. (…) Тези драми, че са гласували под 50% от хората, не са верни (…) От тези около 35-40% от българите, които не участват на дадени избори, 25% са хора, които изобщо не участват на каквито и да е избори. (…) Много ме е страх такива хора да ги накараш насила да гласуват (…) В Гърция дадоха много лош ефект, и двете победи на Ципрас се дължат на протестен вот, защото са длъжни да гласуват.“
За електронното гласуване и електронното правителство
„Темата е изключително актуална вчера и днес, защото ние гласуваме на второ четене закона за електронната идентификация, който отваря и широко вратата за електронно гласуване, но и за създаване на цялостна система за електронно административно обслужване (…) Те са три закона: закона за електронната идентификация, закона за електронното управление и законата за администрацията. (…) ако целият пакет влезе, както е подготвен от екипа на Бачварова, и започне да се прилага, България става от 10-те, да не кажа 5-те, най-смели от електронно отношение европейски държави (…) Тук съпротивата е много голяма, защото това пряко намалява както бройката на администрацията, така и властта на администрацията. Администрацията е структурата, върху която Цветанов си прави машината за гласуване и непобедимата партия. (…) При гласуването във вътрешна комисия повечето текстове от закона за електронна идентификация минаха. (…) Това което успя да спре (Цветанов, б.а.) е вграждането на идентификационния чип в личната карта (…) не трябвало да бъде в тоя закон, трябвало да бъде в закона за личните документи. (…) Дали чипът е интегриран в картата или не, е много определящо за електронното гласуване. Там ще бъде ключов момент. Ако чипът е на друг носител (…) и има електронно гласуване, това означава, че брокерите на гласуве могат да събират тези идентификатори и с тях да организират гласове, без участие на избирателите.“
За издигането на Росен Плевнелиев за втори мандат
„Моето твърдо мнение е (…) че трябва да изчакаме решението на ГЕРБ и на Росен Плевнелиев. Въпреки че изборите са близо (…) убеден съм, че трябва да стискаме зъби и да изчакаме до юли месец (…) първо ще издигне ли ГЕРБ Плевнелиев, към момента звучи не (…) не са го отхвърлили генерално и не е приятно да се конкурират с него, ако има такъв риск, и имат сериозен натиск и от Щатите, и от Европейски държави да го издигнат. Той е категорично обичан от партньорите в НАТО и в Европейския съюз (…) ако ГЕРБ не издигнат Плевнелиев, а друг кандидат, моето мнение е, че трябва да търсим вариант той да бъде независим кандидат като конкуренция на кандидата на ГЕРБ (…) колкото повече на нас ни харесва Плевнелиев, толкова повече му пада рейтинга.“
За кандидатурата на Ирина Бокова за главен секретар на ООН
„Не съм голям специалист в тази сфера на дипломацията на ниво ООН. Това, което аз съм чувал от доста източници е, че големият проблем на Бокова е, че няма абсолютно никакви шансове. Че цялата игра е българска вътрешно политическа игра. Идеята на Първанов да бута Бокова толкова много беше, защото беше убеден, че Борисов няма да я номинира. И като не я номинира, да получи страхотен коз, готов политически лидер всъщност, и готово обвинение срещу десните. (…) Не се наемам да кажа, че е така, но ми вадят поредица от аргументи, че ако се стигне до гласуване в Съвета за сигурност на ООН, ветото на англичаните за Бокова е сигурно.“
За националния консенсус и неизговорената история
„Повечето успешни общества са минали през граденето на национални компромиси върху определени теми (…) Веднъж постигнат, компромисът дава една висока база, върху която тепърва започва да се гради. Тепърва започват споровете, които са хубаво нещо. И конкуренция (…) Според мен, пречките са няколко и са много сериозни. Като аз смятам, че колкото е по силите ми работя по всички. Едната е наличието на страшно тежка на корупционна среда в политиката. Както крадене на публични пари, така и назначенията на партийния ресурс. (…) Няма реален разговор за бъдещето, където разговорът е „как да усвоим този програмен период“. Какво става като свърши този програмен период? (…) Аз смятам, че в България разговорът за политическото насилие не е изговорен. България е страна с пет убити премиер-министъра, с изключително тежък тоталитарен режим, с много тежко насилие против него. Аз живея в среда на биографично десни хора. Истината е, че както кълнем комунистите, че не са се покаяли за комунистическия режим, така не сме склонни да признаем, че и преди него е имало много тежко политическо насилие. А те тия неща се случват заедно. Не се случват едностранно в обществото. И колкото и това да изглежда далечно от темата, можем ли да седнем да си говорим за бъдещото, толкова ако се загледаш, няма държава, която си говори адекватно за бъдещето, ако не си е изговорила миналото. (…) Румънците онзи ден осъдиха първия директор на комунистически. На 74 години му сложиха.. не на 94, му сложиха 20 години затвор и го вкараха ефективно в затвора. За да имат пример.“
За министър Захариева и способността й да проведе съдебната реформа
„Моето мнение е, че тя е от добрите в общи линии, но не е човек, който ще влезе в битката. Тя ще си е от добрите и като я намачкат, ще се оплаква. (…) Иначе тя е работила по съдебна реформа, знае за какво става дума, знае кои са общо взето верните решения, но характер да се бори по начина, по който Христо се бореше, срещу цялата медийна империя и тези неща, не мисля. Тя е комформистки тип, търси устойчива кариера в политиката.“
За Реформаторския блок и съжалява ли, че приеха СДС в него.
„Все повече клоня към решение да не зарязваме напълно Реформаторския блок. Моята оценка е, че към 90% е читавото в него. Вярно е, че нечитавото е на много високи нива. (…) Реформаторският блок и новият проект не са антитези за мен (…) От днешна гледна точка не съжалявам, въпреки че всичките ми страхове (за СДС, б.а.) се оправдаваха. Не можем post factum да оценим риска, ако те бяха създали алтернативно обединение около себе си. На европейските избори минахме с 13 000 гласа над бариерата като следствие от серия грешки, сред които издигането на Кунева като водач на листата. Алтернативен проект в дясно щеше да ни струва тези 13 000 гласа. (…) СДС е единствената формация, която поддържа структура в малките градове. На местните избори в тези малки и средни градове взехме около 8-9%.“
За бъдещето на Петър Москов, Радан Кънев каза, че то отдавна е предначертано с ГЕРБ. Все пак, на въпрос дали здравният министър ще присъства на общото събрание на ДСБ в неделя, той отговори „поканен е, не виждам причина да не дойде“. Относно Иван Костов и спекулациите, че сянката му още видее из централата на Кърниградска, господин Кънев настоя, че участието на бившия премиер в процесите в партията е нулево и той държи да остане напълно дистанциран от българската политика.
Останалата част от разговора с Радан Кънев може да чуете в българското радио предаване на трети април в ефира на Orange 94 FM.
Автор: Александър Детев