Кратко въведение
В Австрия общото задължително образование продължава девет години и се отнася за всички деца, които са с постоянно местожителство в страната, независимо от тяхната националност. Съществуват както частни, така и държавни училища; в държавните не се плащат такси. Австрийската образователна система предлага разнообразни възможности за образование и обучение, съобразени с потребностите и интересите на децата и техните родители.
Начално ниво
Задължителното образование започва с четиригодишно начално училище (Volksschule) [ISCED 1] (или като алтернатива: с училище за деца със специални образователни потребности) на първи септември в годината след като детето навърши шестгодишна възраст. Петгодишните деца могат да посещават предучилищен подготвителен клас преди първи, но това не е задължително. Началните училища са организирани така, че на всички ученици да се дава еднакво по съдържание първоначално образование. Тяхната задача е да осигуряват достъпно и добре балансирано общо базисно образование, като по този начин развиват социалните, емоционални, интелектуални и физически умения и способности на децата. Училищата за деца със специални образователни потребности (Sonderschulen) обучават деца с ментални или физически проблеми, които не са в състояние да учат в началните или прогимназиалните училища. Този вид специализирани училища имат за цел да подготвят тези деца за инегриране в трудовия свят.
Средно ниво
След началното образование учениците има избор между два вида училища и двата с четиригодишен курс на обучение: Учащите се могат да посещават или първия етап на средното училище (Hauptschule), или първия цикъл на общообразователното средно училище, което е с по-теоретична насоченост (allgemeinbildende hцhere Schule или AHS) [ISCED 2]. Първият етап на средното училище (Hauptschule) дава на учениците основно общо образование и в същото време изгражда у тях знанията и уменията, които са необходими за преминаване към следващата образователна степен. Първият цикъл на общообразователните средни училища с теоретична насоченост (AHS) цели да предаде широко и по-задълбочено общо средно образование. След успешното на завършване на който и да е от тези два вида училища, учениците са свободни да избират различни варианти на образование и обучение – те могат да са или технически и професионални, или общообразователни (AHS) по характер. Професионалните обучителни програми се предлагат в дуалната система (обучение с практика/чиракуване), в професионалните училища (BMS) или в професионалните колежи (BHS).Учениците, които са завършили Hauptschule или първия цикъл на общообразователните училища AHS и които искат да посещават професионална обучителна програма с практика (чиракуване) в рамките на дуалната система, са длъжни да завършат девети клас от задължителното си образование преди започване на практиката/чиракуването в едногодишно предпрофесионално „политехническо” училище (Polytechnische Schule) [ISCED 3C], което ги подготвя за преминаване към професионалното обучение с практика/чиракуване. Около една пета от всички ученици завършват девети клас от задължителното образование в тези едногодишни политехнически училища. Благодарение на широкото разнообразие от учебни предмети, посещенията в различни предприятия и компании, както и дните за практика в центровете за професионална подготовка, които политехническото училище предоставя, учениците имат достъп до профилирано насочване и подготовка за избора им на професионална квалификация (IVET) и бъдеща кариера. Първоначалното професионално обучение с практика (чиракуване) в предприятие може да се започне след завършване на деветгодишното задължително образование и се предлага отчасти от обучителното предприятие и отчасти от професионалното училище с непълна заетост за учащите се (Berufsschule) с непълна заетост за учащите се[ISCED 3B]. Задачата на тези професионални училища е да преподават общото образователно съдържание и същевременно да доразвиват специфичните професионални знания и умения, които учащият се придобива в обучителното предприятие.
След началното образование учениците има избор между два вида училища и двата с четиригодишен курс на обучение: Учащите се могат да посещават или или първия цикъл на , което е с по-теоретична насоченост [ISCED 2].дава на учениците основно общо образование и в същото време изгражда у тях знанията и уменията, които са необходими за преминаване към следващата образователна степен. Първият цикъл на с теоретична насоченостцели да предаде широко и по-задълбочено общо средно образование. След успешното на завършване на който и да е от тези два вида училища, учениците са свободни да избират различни варианти на образование и обучение – те могат да са или или по характер. Професионалните обучителни програми се предлагат в дуалната система (обучение с практика/чиракуване), в професионалните училища (BMS) или в професионалните колежи (BHS).Учениците, които са завършили или първия цикъл на общообразователните училища и които искат да посещават са длъжни да завършат девети клас от задължителното си образование преди започване на практиката/чиракуването в едногодишно [ISCED 3C], което ги подготвя за преминаване към професионалното обучение с практика/чиракуване. Около една пета от всички ученици завършват девети клас от задължителното образование в тези едногодишни политехнически училища. Благодарение на широкото разнообразие от учебни предмети, посещенията в различни предприятия и компании, както и дните за практика в центровете за професионална подготовка, които политехническото училище предоставя, учениците имат достъп до профилирано насочване и подготовка за избора им на професионална квалификация (IVET) и бъдеща кариера. Първоначалното професионално обучение с (чиракуване) в предприятие може да се започне след завършване на деветгодишното задължително образование и се предлага отчасти от и отчасти от с непълна заетост за учащите се[ISCED 3B]. Задачата на тези професионални училища е да преподават общото образователно съдържание и същевременно да доразвиват специфичните професионални знания и умения, които учащият се придобива в обучителното предприятие.
Делът на младежите, които започват обучение в областта на занаятите, е 49.1 %, следват тези, които избират търговски специалности (15.2%), индустриални (13%) и 11.5% – отдих и туризъм. Тези четири стопански сектора привличат най-голямата част от избралите професионалното обучение се и покриват общо 88.8 на сто от тези, които ходят на практика (чиракуват).
Наред с това, професионално обучение се предлага и в информационния, транспортно-съобщителния; финансово-кредитния и в застрахователния сектори.
През 2005 г. общо 38 470 предприя са предлагали професионално обучение. Общо 38 552 младежи са избрали да започнат професионално обучение, съчетано с практика чрез чиракуване, което представлява 42.6 на сто от тази възрастова група. През същата година общо 122 378 млади хора са се обучавали в професионални програми с практика чрез чиракуване. В сравнение с 2004 г. техният брой е нараснал с 2.8%. (по данни на Федерално министерство на икономиката на Австрия, 2005).
През последните години бяха въведени или модернизирани над 100 професионални специалности, по които се предлага обучение с практика (чиракуване). Голяма част от тези специалности е в областта на информационните и комуникационните технологии, като обслужване на компютърни системи, IT-електроника или медиен дизайн, медийни технологии и други подобни.
В момента в Австрия съществуват 283 вида професии, подготовката за които е чрез чиракуване. Някои от тези професии могат да бъдат овладени в т.нар. двойни обучителни програми; това са нормативно регламентирани възможни комбинации от по две професии, подготовката за коеито е чрез чиракуване, като например готвач и специалист по ресторантьорство. Общо съществуват 361 професионални специалности, които могат да се придобият чрез този вид обучение с чиракуване.
През 1997 г. е въведен т.нар. Berufsreifeprьfung или „професионален зрелостен изпит” (изпит и удостоверение) за завършващите обучение чрез чиркуване, професионално училище (BMS), училищата за среден медицински персонал (Gesundheits- und Krankenpflegeschulen), специализираните медицинско-технически училища (Schulen fьr den medizinisch-technischen Fachdienst) с минимум 30-месечен курс на обучение, както и за завършващите специализирани училища по селско стопанство и лесовъдство (land- und forstwirtschaftliche Fachschulen). При успешно полагане на изпита, съответното едноименно удостоверение осигурява неограничен достъп до висше образование в Австрия: до университети, институти (Fachhochschulen), специализирани курсове след средно боразование (Kollegs) и професионални колежи след средно образование (Akademien).
След завършване на прогимназия (
Hauptschule)
или на първия цикъл на общообразователното средно училище (
AHS) учениците също имат възможност да изберат да продължат в
професионално училище (BMS) [ISCED 3B]. Тези професионални училища започват след осми клас и продължителността на обучение в тях е между една и четири години. Приемът в
професионалните колежи (BHS) [ISCED 3A/4A] също е след осми клас; след пет годишно обучение в тях и успешно издържан изпит в края, завършилите получават
Свидетелство за средно образование и диплома за професионална квалификация (наричано Свидетелство за Reifeprьfung или Matura). Съществуват много различни видове професионални училища и колежи: има бизнес училища (
Handelsschulen) и колежи по бизнес администрация (
Handelsakademien); училища за социални дейности (
Schulen fьr Sozialberufe); училища по селско стопанство и лесовъдство (
land- und forstwirtschaftlichen Schulen); както и редица училища и колежи, профилирани в технически специалности, изкуства, занаяти и други подобни – като например технически колежи (
Hцhere technische Lehranstalten), колежи по мениджмънт и услуги (
Hцhere Lehranstalten fьr wirtschaftliche Berufe), училища и колежи по туризъм (
Tourismusschulen), училища и колежи за облекло и мода (
Schulen fьr Mode und Bekleidungstechnik). Успешното завършване на такъв вид учебнно заведения дава правото да се упражнява съответната професия.
Главната цел на училищата, които предлагат общо образование, е да дадат на учениците стандартна подготовка за прием в нивото на университетско образование. Различните форми на горния цикъл на общообразвателните средни училища (AHS) [ISCED 3A] предлагат на учениците различни възможности (така например класическата гимназия Gymnasium поставя специален акцент върху изучаването на чужди езици; реалната гимназия Realgymnasium акцентира на обучението по математика, природни науки и/или други технически дисциплини; а стопанската реална гимназия Wirtschaftskundliches Realgymnasium акцентира на икономическите специалности и социалните науки). В рамките на училищната автономия и на пилотни проекти, отделните училища имат правото да видоизменят своите учебни програми и да разработват свои собствени специфични профили. Същеверменно, за да се гарантира получаването на обхватно общо образование на съответното за горния курс ниво, съществува и основна учебна програма, която се преподава във всички училища. Освен тези задължителни предмети, отделните видове училища позволяват и по-нататъшна специализация в определени области в зависимост от фокуса на учебното заведение. Този фокус може да е поствен на класическите езици, математиката и природните науки, на икономиката и безнеса, на инструменталната музика или изобразителното изкуство. Това означава, че учениците могат да специализират в конкретни области с оглед на желаната от тях професионална кариера. Учебните програми в горния цикъл на тези средни училища (AHS) са четиригодишни и завършват с изпит; успешно завършилите получават Свидетелство за средно образование, наричано Свидетелство за Reifeprьfung или Matura.
Висше ниво
Завършилите общообразователно средно училище (AHS) или професионален колеж (BHS), които са получили Свидетелството за средно образование Reifeprьfung, както и тези, които успешно са издържали Професионалния зрелостен изпит Berufsreifeprьfung, имат право да продължат образованието си в професионалните колежи след средно образование (Akademien) [ISCED 5B], в специализираните курсове след средно (Kollegs) [ISCED 5B], във всишите институти (Fachhochschulen) [ISCED 5A] и в университетите universities [ISCED 5A]. От есента на 2001 г. обучението във висшите институти (Fachhochschulen) ) и в университетите става със заплащане на учебна такса. Съгласно новите нормативни документи за висшето образование, за институтите и университетите се предвижда тригодишен курс за образователно-квалификационна степен „Бакалавър”, чиято база дава право да се продължи с едно- до двугодишен курс за степен „Магистър”. На този етап студентите в институтите могат също да изберат т.нар. дипломен курс за степен Dipl.FH. Завършилите курса за дипломна или магистърска степен имат право да продължат с докторантура в университетите [ISCED 6].
Обучение за възрастни
Продължаващото образование и професионално обучение за възрастни не е законово регламентирано, но то се предлага от представителствата на социлните партньори и техните организации и се допълва от конкретни оферти на частни институции. Освен това секторът на образованието за възрастни дава възможността да се придобие допълнителна квалификация в професионалните куросве след средно образование (Kollegs) и в училища за трудещи се (Schulen fьr Berufstдtige), в школи за майсторска правоспособност на пълна (Meisterschulen) и непълна заетост (Werkmeisterschulen), в специализирани колежи (Fachakademien) и университети. Следвайки принципа за обучение през целия живот, самообучението и самоиздръжката играят ключова роля при обучението за възрастни; програмите за продължаващо обучение и повишаване на квалификацията във все по-голяма степен се допълват от технологичните иновации, като например Интернет-обучението.
Изтичник на информацията: www.dynot.net
