Свободното движение на гражданите на ЕС може да доведе до натрупване на задължения, респективно права по законодателството на повече от една държава–членка или до невъзможност за включване в системата за социална сигурност на държава–членка. Преодоляването на тези неблагоприятни ситуации е възможно единствено посредством наднационален координационен инструмент, чрез който да се елиминират противоречията, които възникват от прилагане на националните законодателства в трансгранична ситуация.

Правилата за координация на системите за социална сигурност не заменят националните системи с една-единствена европейска система. Всички страни са свободни да решават кой трябва да се осигурява съгласно тяхното законодателство, какви обезщетения да се предоставят и при какви условия. ЕС определя общи правила за защита на вашите права на социална сигурност, когато отивате от една европейска страна в друга (ЕС + Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).

Правилата се отнасят за:

–  Граждани на ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, които се осигуряват или са се осигурявали в някоя от тези страни и членовете на техните семейства.

– Лица без гражданство или бежанци, пребиваващи в ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия или Швейцария, които се осигуряват или са се осигурявали в някоя от тези страни и членовете на техните семейства.

– Граждани на страни извън ЕС, които пребивават законно на територията на ЕС и членовете на техните семейства.

Четири основни принципа са в основата на Правилата:

1. За даден период от време вие се осигурявате съгласно законодателството на една страна, така че плащате вноски само в една страна. Институциите за социална сигурност решават чие законодателство се отнася до вас. Нямате право да избирате.

2. Вие имате същите права и задължения като гражданите на страната, в която се осигурявате. Това е известно като принцип на равно третиране и недискриминация.

3. Когато подавате заявление за обезщетение, вашите предишни периоди на осигуряване, трудов стаж и пребиваване в други страни се вземат под внимание, ако е необходимо.

4. Ако имате право на парично обезщетение в дадена страна, по принцип можете да го получавате дори ако живеете в друга страна. Това е известно като принцип на прехвърляемост.

От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).

При разглеждане на административни преписки с трансграничен елемент институциите за социална сигурност често трябва да обменят информация с институции в други държави-членки. Повечето данни се обменят пряко между тях. Обаче в определени случаи нужната информация може да се съдържа в документ, който да представите пред институциите на други държави-членки. Тези преносими документи, които в момента представляват формуляри на хартиен носител, ви дават възможност да докажете, че при вашето движение в рамките на Европа разполагате с редица права. Тези Преносими документи са изброени в таблицата по-долу.

Преносимите документи се издават при поискване от ваша страна.

Когато разглеждането на даден въпрос е свързано със системите за социална сигурност на няколко държави-членки (например при командировани работници, погранични работници), може да се окаже трудно искането да бъде подадено в необходимия срок до органа, институцията или съдилище на определена държава-членка. Това може да доведе до частична или пълна загуба на вашите права на обезщетение съгласно националните закони на тази държава. За да бъдат избегнати такива нежелани последствия, в разпоредбите относно координацията се гарантира, че вашето искане ще бъде допустимо, ако в рамките на същия срок го подадете в съответен орган, институция или съдилище на друга държава-членка (например тази, в която пребивавате или имате престой). След това вашето искане ще бъде препратено незабавно към компетентната държава.