При днешните мащаби и динамичност на пазара за услуги и стоки е почти невъзможно осъществяването на една бизнес идея, без адекватното ѝ представяне в онлайн пространството. Всяка успешна фирма се възползва от удобството на бърз и лесен трансфер на информация, което предоставя интернет. Какво е необходимо да знае един предприемач в Австрия, преди да създаде уеб страница за онлайн търговия? Според европейския регламент, всеки предприемач трябва да изгради своя уебшоп съответно законодателството на страната, където е фирменото седалище, а не според това на страната, в която предлага своите услуги. В Австрия, този принцип е наречен Herkunftslandprinzip или принцип на страната на произход.
На лице са множество изключения от принципа, които са различни в отделните европейски държави, като защитата на потребителя, авторско право, интелектуална собственост, дизайн, патентно право, електронно изпращане на реклама, норми за безопасност, отговорност при дефектни продукти и други. Препоръчително е, преди да се предложи услугата в определена европейска държава, да се проучи дали и какви изключения от принципа съществуват там, за да се адаптира уеб страницата към тях. Сред изброените примерни изключения, изискванията при защита на потребителя са от най-голямо значение. Местното законодателство е винаги на страната на потребителите.
Пример: ако български предприемач с уебшоп, създаден в България, предлага услуги в Австрия и общите търговски условия, с които клиентът се съгласява при покупката, не отговарят на местното законодателство, то единствено австрийските закони ще важат за потребителите на австрийска територия.
Какво е важно при избирането на домейн (интернет адрес)?
Първото и най-важно условие при избирането на домейн е съобразяване с вече съществуващи имена, марки, патенти и други. Посредниците, при които може да се закупи домейна, не проверяват дали конкретен адрес не нарушава определени правила, а само дали е свободен (принцип first come, first served). Тоест, с регистрацията на сайт далеч не са решени евентуалните проблеми с имена и марки, напротив– може да се стигне до навлизане в чужда интелектуална собственост. Сходността с чужди марки и други е сериозно нарушение, което може да доведе до забрана за извършване на въпросната услуга, често и до сериозни парични глоби.Темата за интелектуалната собственост в интернет е изключително комплексна, поради което съветът ни е да се потърси предварително информация по въпроса при патентното ведомство (www.patentamt.at) или да бъде потърсена услугата на адвокат или представител по индустриална собственост.
Пример: успешно регистриран сайт в България може да има сходности с вече съществуващ австрийски и след стъпване на австрийския пазар, да навлезе в чужда интелектуална собственост, да представлява нелоялна конкуренция и др. Трябва да се отбележи, че регистрацията на домейн е еднократна и самият адрес извършва и идентифицираща функция спрямо своя собственик. На кратко казано, безпринципната регистрация на адрес може да доведе до сериозни проблеми в бъдеще.
Продажбата на домейн също е възможна, но в конкретни ситуации би представлявала сложни юридически казуси. Какво е значението на авторските права при създаването на интернет страница? Най-просто казано, авторското право възниква без нуждата от допълнителна регистрация, тоест книга, написана от някой автор, е автоматично негова собственост. Дори копирането на текст може да представлява нарушение на закона за лоялната конкуренция.
Често срещана е практиката на използването на снимки в интернет страница (например с цел реклама), което е абсолютно забранено без съгласието на въпросния фотограф и човека, който присъства на снимката. Препоръката ни е винаги внимателно обмисляне и проверка на това, какво използвате във вашия сайт, за избягване на конфликтни ситуации. Какъв е произходът на текстовете и визуалното съдържание (лого, графики, картинки) на страницата, наш или чужд? В случай, че не – легално ли е използването на чуждата собственост? Може ли да съхраняваме чужди данни? Това е чувствителна тема в европейски мащаб. Позволението за съхраняване на чужди данни зависи изключително от целта на предприемача (закон за защите на данните DSG).
Често извършвана дейност в интернет е продажбата на стоки, в повечето случаи с относително ниска стойност като книги, дискове и др. В тези случаи плащането се извършва чрез интернет, а доставката чрез “традиционните“ методи. Тази дейност e определена като търговска дейност, включваща покупката и продажбата на почти всички възможни стоки. Тук важна роля играе информацията за клиентите. Първата стъпка, която може да се предприеме, е регистрация в регистъра за съхраняване на личните данни (Datenverarbeitungsregister).
Пример: Съхраняване на чужди данни от страна на онлайн магазин с цел по- добра обработка на поръчките на клиентите и по-пълноценно предлагане на услугата би било законно и в повечето случи допустимо. Какво трябва задължително да съдържа нашият онлайн магазин? Задължителните изисквания се определят от няколко основни закона – закон за електронната търговия (ECG), закона за медиите (MedienG), фирмени закони (UGB) и разпоредбите за търговска дейност (GewO).
Допълнителните изисквания варират от бранш до бранш и са приложими за всякакъв вид електронна кореспонденция с комерсиална цел, тоест и за социални медии като XING, facebook и twitter. Минималната информацията, която трябва да присъства в една страница е:
Име или фирма
Вид на извършваната дейност
Седалище и адрес на управление на дружеството/ предприемача
Телефон или e-mail за връзка
Контролираща институция (Aufsichtsbehörde), стига да има такава
Камара или браншова организация, в които членува придприятието (пример: Wirtschaftskammer)
ДДС Номер (UID-Nummer), при наличие на такъв
Общи търговски условия (AGB – Allgemeine Geschäftsbedingungen)
Допълнителни бележки и информация за специфични браншови регламенти, ако има такива.
Източник на информация: EW-Solutions GesbR
Контакт: +43676879613362
Image courtesy of sixninepixels at FreeDigitalPhotos.net