Приключения при смяна на паспорт – Ходене по мъките из българските институции

Историята започна на 18.08.2010 год.,  когато се прибрах в България  единствено   за да си сменя постоянния адрес и вече изтеклия ми паспорт. Отидох веднага в община Стара Загора, където при въпроса за смяна на постоянен адрес ме уведомиха, че процедурата изисква не един, не два дни, а цяла седмица, защото им било нужно…  техническо време за въвеждане на данните в системата. Платих такса 1 лев, издадоха ми адресна карта и зачаках, но не до следващия ден, а   до следващия четвъртък  –  този  път   за получаване на жълт формуляр за постоянен адрес.

 Не исках да губя време и още на същия ден посетих и РДВР Стара Загора, Паспортна служба – на чийто вход с големи букви беше поставено съобщение, че не се извършват бързи и експресни услуги поради… липса на паспортни бланки.  Освен че бях силно изненадана от   “европейското и на високо ниво обслужване”, бях  и същевременно ядосана, защото след седмица трябваше да напусна страната. След едноседмично  притеснение и “хвърляне на боб”  дали ще се наложи да си сменя самолетния билет или  ще стане някакво чудо и  все пак  ще докарат бланки  / жалко е – говорят  велики неща, а не са осигурили най-обикновени бланки/, отидох отново в общината, за да си получа формуляра за постоянен адрес. След като платих таксата от 2 лева и лутане из етажите получих заветния документ, но за съжаление в паспортна служба бяха спрели да дават номера и задачата по подаването на документи за подновяването на изтеклия ми паспорт остана за следващия ден.

 На 25.08 в 09.30 сутринта отидох във вече споменатата служба, където , о Боже, имаше съобщение, че вече се приемат документи за експресна поръчка и взех номер за подаване на заявление. Нека спомена, че установеният ред за подновяване на документи е следният:

1.       Вземане на номер за отпечатване на заявление;

2.       Попълване на съответното заявление (собственоръчно или на машина с/у 2лв);

3.       Плащане на съответната такса;

4.       Вземане на нов номер за подаване на заявлението.

 След 3 часа чакане, в 12.30 на обяд благополучно влязох , за да ми отпечатат заявлението. Цялата процедура отне няколко секунди, които обаче не изминаха без оптимално  опъване на  нерви – при заявеното от мен желание паспорта ми да бъде издан с експресна услуга / мое законно право, а и пише с големи букви, че мога да си ползвам това си право/  ми бе отвърнато, че бързи и експресни услуги се правят само… с изричното разрешение на началника на службата.

 Казах на служителката, за съобщението, което беше залепено на входа на службата, при което тя ми отвърна: „Ами прочетете това което е написано на моето гише.“ На въпроса ми как бих могла да го прочета след като не мога да вляза при нея без номер, не получих отговор, а гневен въ- прос: „Е кажете най накрая каква ще бъде услугата.“ Поисках да е експресна (за която се заплаща таксата от 200лв) и си взех друго номерче –  за среща с началника, който за мой късмет все още приемаше „клиенти“. Бързо влязох при него, но  със страх в сърцето “Ами сега, ако ме върне”, абе уж имам право, ама ако началникът разреши… За мое щастие той набързо разписа разрешението за исканата от мен услуга и така се отправих към гишето на банката където трябваше да платя таксата. Освен паспортната такса банката ми удържа още 7лв за превода на парите. Банков превод за цели 7 лева?Що за  цени са това и защо никой не  протестира  срещу тях, та това  реално е услуга за стотинки! Вече наполовина готова с нужните документи, зачаках  наново ред, вече за подаване.

 Отне ми 1 час в чакане на десетината  души преди мен. Последвалата процедура също не мина „по вода“. На съответното гише ми съобщиха, че след като съм си сменила адреса трябва да си сменя веднага и двата документа – паспорт и лична карта. Заявих, че личната карта ще я подменя когато изтече, но служителката ми отговори че не ставало така. Каза ми да отида да  платя   нова   такса, този път за лична карта, но обикновена поръчка (26лв) и да се върна при нея. С голяма неохота и силно изнервена отново се запътих  да  плащам (добре че бях предвидила да имам в себе си повече парички) и се завърнах при служителката, където ми направиха снимка (на която приличах на депресиран психопат), взеха ми пръстови отпечатъци и електронен подпис и в 14.30 следобяд благополучно напуснах сградата със силно главоболие и неустоимото желание за смяна на гражданството.

Накрая  искам да спомена, че който подава документи за подновяване на паспорт и лична карта в Стара Загора е истински късметлия, защото има автомат за теглене на номера и табло с указване на съответния номер под ред и съответното гише. Този лукс липсва в София и Варна (може би и в други по-големи градове), където от нощта  се съставят списъци на хвърчащи тетрадки  с цел да се пази ред за номер. Цялата процедура отнема най-малко 3 дни и много, много излишно изхабени нерви. Моят съвет към всички бъдещи посетители на Паспортните служби е да се въоръжът с много търпение, пари и свободно време.


Източник на информацията: www.newsbg.eu