Промяна в закона за наследството засягащ българите в чужбина

altПредстоят законови промени, отнасящи се за всички българи живеещи в рамките на Европейския съюз (ЕС). Те засягат начина, по който се наследяват техните имотите след смъртта им. 

На семинар организиран от Нотариалната камара стана ясно, че от 17 август 2015 година влиза в сила нов европейски регламент,  Все още, според българския Закон за наследството, ако български гражданин, който живее и работи в страна от ЕС (например Австрия) , почине там и е оставил имот в България, наследниците на имота се определят по българския закон.

След промените през идната година обаче наследниците вече ще се определят по закона на държавата, в която е било обичайното местопребиваване на починалия (примерно Австрия). По същия начин, ако австриец (по паспорт) има имоти и в Австрия, и в България и почине в България, и двата имота ще се наследят според българските закони.

В регламента изобщо не се уточнява обаче колко дълго трябва човекът да е живял в дадена страна, за да се смята тя за негово обичайно местопребиваванеИзключение от новите правила ще има единствено ако починалият е оставил завещание, в което точно и ясно е посочил дали имуществото му да се наследи по правото на държавата, в която живее, или в която е имотът.

Регламентът, който ще се прилага пряко в България, изисква още от началото на 2015 г. у нас да се издават европейски удостоверения за наследство, които се различават от сегашните. У нас сега общините вписват в удостоверението само кои лица имат пряка роднинска връзка с починалия. Европейският формуляр, който ще е единен за целия ЕС, изисква вътре да се впишат и всички имоти, които са били собственост на починалия.

По информация на Нотариалната камара в ЕС има 450 000 граждани, които имат имоти и в друга държава от общността, като общата стойност на това имущество е към 120 млрд. евро.