След дълго затишие, тази неделя във Виена отново имаше български протест. Вторият в рамките на една седмица. Бях приятно изненадан от отличната работа на организаторите и от искрения ентусиазъм на многобройните участници. А трябва да призная, че тръгнах към мястото на срещата с леки съмнения. В дните преди събитието едно нещо ми направи неприятно впечатление – грубите обиди и грозни нападки, които бяха разменени в социалната мрежа Facebook.
Характерна за всеки протест е възможността му да сплотява хората, да ги приобщава и вдъхновява. Подготовката на протеста във Виена обаче раздели българската общност в Австрия на два враждуващи лагера. Грозни думи се сипеха между опонентите в групите на българите в Австрия и съпътстваха организацията на събитието. Дискусиите бързо се превръщаха в кавги, а кавгите – в разчистване на лични сметки. Критика не се приемаше, дори и най-добронамерената. Нивото на общуване бързо слезе до това на махленските свади – или си с нас, или против нас. В подобни ситуации речта на омразата лесно надделява над разума. С лекота се казваха думи, които биха засрамила дори застаряваща жрица на любовта. Изказваха се позиции и се отправяха заплахи, които нямат място в нито едно демократично общество.
С колебание и раздвоеност в сърцето се отправих към мястото на срещата пред българските дипломатически блокове във Виена. Водех със себе си и големия си син, който скоро навърши 3 години. Щеше да се научи или да псува като каруцар (което също е полезно) или да срещне сърцати хора, искащи справедливост и борещи се за по-морална среда. Радвам се, че се случи второто.
Организация на ниво
Когато пристигнахме в 13:10 часа, групата на демонстрантите наброяваше все още около 30-35 човека. Плакати бяха подредени върху масата в парка, а около тях усърдно работеха няколко човека. Събираха се подписи и новопристигналите чакаха своя ред да допълнят имената си. Всяка минута дохождаха от различни страни нови и нови протестиращи. На групи по двама-трима, в рамките на 15 минути бройката нарасна до над 60 човека.
Някак неусетно се увеличи и броят на пазещите протеста полицаи. Тази предпазливост обаче беше напълно излишна, понеже организаторите на шествието се бяха подготвили старателно – мъже облечени в жълти жилетки се грижеха всичко около протест да протича спокойно и сигурно. Личеше, че някои е помислим внимателно за всеки един детайл.
Лицата на протеста
Приятно ме изненада фактът, че и други сънародници бяха решили да доведат децата си на протеста. Явно не само аз смятам, че за тях е интересно и полезно да опознаят от най-ранна възраст този инструмент на демокрацията. Сред лицата на майките срещам усмивката на Валерия Никола. Познавам я като сериозен и ангажиран човек и нейното присъствие ме успокоява. Тя е първото лице на протеста – добре позната на българската общност във Виена, майка на две прекрасни деца, успешно съчетаваща ангажиментите на собствения бизнес със семейните задължения. Доводите и разсъжденията на такъв човек си заслужават да бъдат чути.
Протест във Виена
Симпатична млада майка до нея ме разпознава и след учтив поздрав и ослепителна усмивка ме пита защо съм изтрил неин коментар. Често ми задават подобни въпроси и аз принципно не им отговарям. Нейната откровеност и чистосърдечност обаче ме спечелват. В последно време все по-рядко се срещат толкова искрени хора. Но ме хваща неподготвен – в последните дни в администрираната от нас група са изтрити десетки постове с политическа пропаганда на различни партии. Двойно повече коментари от общуването между протестиращите и техните опоненти са станали жертва на строгите правила. Заговаряме се за свободата на словото и правото на мнение в социалните мрежи. Достатъчни са само 2-3 изречения, за да забележа нейната интелигентност. Не съм напълно съгласен с нейните доводи, но се замислям, че е много подходящ гост за радиопредаване по тази тема. А скоро ще има и такова.
Откривам познато лице и в другия край на площадчето – Стефан Райчев е млад и амбициозен. Изпълнен с енергия, той постоянно е в движение, реализирайки някоя нова идея. Следвал е в Англия, а автобиографията му е като малка енциклопедия. Живее с красивата си съпруга Мария Тодорова във Виена. Двамата са дошли да сложат своите подписи под петицията и да подкрепят шествието. На протеста се срещат с други свои приятели. Наблюдавам ги и се радвам, че тези млади хора се ангажират и проявяват интерес към събитията в България. Образовани, говорещи много езици, те биха могли да бъдат успешни на всяко място по света. Но те искат това да стане в България. Докато има такива хора, каузата „България” няма да загине.
Всички заедно
Оглеждам се. Групата от протестиращи е набъбнала до около 90 човека. Възрастни и млади, рамо до рамо, в редиците на протеста са се изправили суров работник до изискана и фина дама. Комунист до демократ. Националист до либерал. Политическите различия временно са забравени – важна е общата цел, а тя е промяна. И тя трябва да се случи сега! Границата на търпимост е достигната и всички те са готови да протестират докрай. Колоната трепва и тръгва.
На Карлсплац към протеста ще се включат нови хора, а по пътя към Щефансдом ще се присъединят и други. Броят им ще набъбне до 150 сънародника. Някои твърдят, че дори са били 200. Може. Можеха да бъдат обаче и много повече, ако имаше повече търпимост и спокойствие в общуването ни в социалните медии. Защото крайната цел е по-важна от личната победа с нападки и обиди в социална мрежа. Защото утре, когато целта е постигната, ние ще се завърнем към нашето нормално ежедневие. Едни ще строят, други ще седнат зад воланите, трети ще се върнат по банките и офисите си. И тогава трябва отново да можем да се гледаме в очите.
Бъдете винаги добре информирани – абонирайте за нашата страница във Facebook: BGMedia.at
[arve url=”https://www.facebook.com/informationsportal/videos/309696843739178/” title=”Протести във Виена” description=”Протести във Виена” aspect_ratio=”11:21″ /]