Проф. Константинов: Как процентите стават мандати и колко гласа са нужни за място в НС

В България за едно депутатско място са нужни между 12 и 15 000 гласа. Гласовете от чужбина обаче не са нищо особено – електоралното им влияние е около половин процент.  Мандатите от чужбина не зависят от гласовете, а от съотношението на гласовете. Това заяви в интервю пред Dir.bg математикът проф. Михаил Константинов, който е председател на “Информационно обслужване”. Той допълни, че отлагане на избори може да има само при война и тежко природно бедствие и подчерта, че ако на 4 април гласуват 3 милиона избиратели би бил много щастлив, ама надали. У нас избори са отлагани през 1943 г. – в разгара на Втората световна война.

– Г-н Константинов, бихте ли могли да обясните как гласовете и процентите се преобразуват в мандати?

– Българската система за парламентарни избори е двойно пропорционална. Тя има три етапа. На първия етап се разпределят мандатите на отделните партии. Нас ни интересува примерно партия 1 колко мандата ще има, партия 2 колко ще има и т.н. До 2005 г. това се извършваше по метода на белгийския математик Д”Ондт. След 2007 г. се използва методът на Хеър – Ниймайер. Този метод действа чисто пропорционално. Горе-долу взимате пропорцията на вашите гласове и да речем, ако това са 30,6% взимате 30,6% от 240 мандата. При това положение числото, което взимате, е примерно 73,44 мандата.

Дали тези 0,44 ще направят мандат или не, това става по метода на най-големия остатък. Раздават се целите части на мандатите и след това най-големият остатък получава първи мандат, следващият остатък получава втори мандат, до изчерпване на мандатите, които са нераздадени. Това не означава, че ако имате остатък над 0,5 ще получите непременно мандат може и да не се получи. Също така може да се получи мандат примерно и с 0,4. Но това не е толкова важно, защото в крайна сметка имаме почти пълна пропорция между гласовете и мандатите. И всеки, като знае колко процента има любимата му партия, може да умножи този процент по 240 и да види колко депутата има партията.

При тази сметка, за която говоря, гласовете от чужбина се прибавят към гласовете на партиите от страната. Този метод е един от най-пропорционалните. И тази стъпка може да се извърши от всеки, който разполага с калкулатор. Тук може би е удачно да кажем, че гласовете от чужбина от 1991 г. до 2017 г. са променили общо 15 мандата от 2160. Така гласовете от чужбина имат електорално влияние около половин процент, по-точно 0,7 от процента.

След което започва разпределението на мандатите по райони, което първоначално се извършва по същия този метод, като се взимат гласовете на партията по райони, при което обаче може да не излезе общият брой мандати на отделните партии, който е твърдо определен на първата стъпка.

Затова се прави една трета стъпка – корекции. Чистата пропорция се гарантира на национално ниво, на регионално ниво до известна степен има диспропорция, някъде има и така наречените парадокси, където е възможно с много малко гласове да получите мандат. Веднъж в район Видин се получи мандат с 434 гласа. Това става, защото съответната партия е спечелила някакви гласове в чужбина, които са й донесли мандат и той трябва да попадне в някои от българските райони. Ако имаше район в чужбина, можеше мандатите да се разпределят по-равномерно.

– Тази година като че ли изглежда, че ще гласуват доста повече българи от чужбина има и много повече секции на места. Очаквате ли на тези избори да има повече мандати от чужбина?

– Забележете, че мандатите от чужбина не зависят от това колко гласове има, а от съотношението между гласовете. Т.е. една партия ще получи мандати от чужбина, ако гласовете й са в друга пропорция, не както в страната. Ако гласовете в чужбина са в пропорция, близка до тази от страната, те носят нула мандати. Представете си, че в страната едната партия е получила 100 000 гласа, другата е получила 200 000 гласа, те ще си разпределят мандатите като в съотношение 80 към 160. Представете си, че в чужбина за първата партия гласуват 1 000 000, а за втората 2 000 000. Какви мандати ще вземат партиите? Те ще бъдат същите. Защото съотношението се запазва. Така че няма значение дали има много или малко гласове в чужбина, а дали тези гласове са в същата пропорция като в страната, или в различна пропорция.

Тъй като има една партия, която в чужбина взима пропорционално повече гласове, отколкото в страната, тя ги печели тези 15 мандата в продължение на 27 години. Но тези 15 мандата са по около 1-2 на парламент, това не е нищо особено.

Цялото интервю с Проф. Константинов може да прочетете тук: Как процентите стават мандати и колко гласа са нужни за място в НС: Проф. Константинов пред Dir.bg | Днес.dir.bg


Източник на информацията: dir.bg