Фокус: Г-н Иванов, каква е оценката на ДАБЧ за изминалата година?
Росен Иванов: Първоначалният повод за нашата среща беше участието на ДАБЧ в организиране и провеждане на младежкия форум „Кариера в България? Защо не”, който се открива на 22 декември. Агенцията е партньор в тези младежки форуми, подпомагаме ги логистично и като поемаме част от разходите, участваме с наш щанд на това мероприятие, което се вписва чудесно в дейността на Агенцията, която е насочена единствено към оптимизиране на държавната политика по отношение на българите зад граница.
Тъй като напоследък има засилен медиен интерес към Агенцията за българите в чужбина по ред причини считам, че това е добър повод да припомним на вашата аудитория какво всъщност представлява Агенцията, какво прави, да дадем един отчет за нейната дейност, за резултатите, които сме постигнали, защото резултатът е това, което детерминира оценката към всеки един държавен орган, всяка една администрация. Без да навлизам в детайлите на публикуваните мнения, ще се постарая без да им отговарям подробно, да представя нещата, които ние направихме, за да може всички хора да направят една преценка за себе си – какво прави този държавен орган. Тези, които са запознати с нормативната база за Агенцията, знаят, че председателят на Агенцията е административният орган на изпълнителната власт, който осъществява ръководство, координиране и контролиране на провежданата политика по отношение на българските общности извън Република България. Самата Агенция представлява администрация, която подпомага тази дейност. В тази връзка бих посочил някои важни неща, които Агенцията свърши.
Най-общо дейностите на Агенцията могат да се разделят на три по-големи групи. Първата група са дейностите по съхраняване на българската духовна и културна идентичност на българите извън Република България и свързаното с него съхраняване на българското етнокултурно пространство сред нашите общности зад граница. Втората са дейности по подпомагане на образователния процес сред българите и българските общности зад граница. Третият вид дейност е административна, т.е. издаване на удостоверения за български произход, съобразно разпоредбите на чл.15 от Закона за българското гражданство.
Ще започна с първата група, защото според мен тя е най-важната и най-прилягащата на името и на амплоато на Агенцията, и лично на мен като председател ми носи най-голяма удовлетвореност – това е широкомащабната дейност по подпомагането и съхраняването на тази духовна и културна идентичност на българите. Това е важно, защото съхраняването на българите и българските общности зад граница е изключително сложен и важен процес за нашата държава. Все повече обществото в България, както и държавният апарат осъзнават необходимостта от запазването на тези общности, помощта за съхраняването на тяхната българска култура и съзнание, защото България е там, където има българи по света. Необходимо е българската държава да работи активно с българските общности, тя да бъде там – сред тях, поради което и държавната администрация трябва да работи в тази насока. Докато има българи зад граница България трябва да осмисля своята политика и да я провежда активно и целенасочено. Българската диаспора е част от нашата страна, част от хората на България, които имат особено силно изострено чувство на привързаност към своята родина по обективни причини. На срещата с представители от българските училища в Испания имах възможност да им изложа своето убеждение, че те не са там, защото някой ги преследва политически, говоря за новата емиграция. Те не са отишли там от добро, а за добро, просто са искали да направят живота си по-хубав, така че не бива да ги обвиняваме – напротив, държавата трябва да помага, да разбира тези хора, да вникне в проблемите им и да ги запази като българи. В тази насока провеждаме редица дейности, като посещения на тези общности, запознаване с техните структури, с тяхната организираност, нуждите им, за да можем да им помогнем по адекватен начин. Наистина бюджетът на Агенцията не е голям, но при едно пестеливо и разумно харчене той е достатъчен, за да можем да стигнем до тях, да ги познаваме лично, да можем да ангажираме нашата помощ по най-адекватния начин. Посещенията, които имахме – ръководството в мое лице, заместник-председателя и съответните експерти, допринесоха за обогатяване на нашата информация за нашата диаспора и до забелязване на една тенденция, един много устойчив процес на събуждане на българските общности. Преди 14 месеца, когато бях назначен като съветник на министър Божидар Димитров, се забелязваше началото на този процес – в една малко инертна обстановка на съществуване на българските дружества зад граница се забелязваха наченки на активизиране. Сега след 14 месеца този процес е много ясно видим. Няма да е грешка да кажа, че има бум на създаване на български организации и училища зад граница. Увеличили са се много, в момента са над 750 организации и над 140 училища. Българите извън България осъзнаха, че трябва да бъдат задружни. българите на територията на Европейския съюз – че са част и от България, и от ЕС, те са част от нашия народ и е хубаво да бъдат заедно, да си помагат, защото като сдружения и организации имат много повече възможности да защитават своите права и да получават помощ и подкрепа. На територията на ЕС нямаме ясно видими спънки от страна на държавите, които да пречат на процеса – напротив, на много места се помага и то активно. Българите по света се събудиха, те започнаха да се организират и тук държавата не трябва да изостава. Жизнено необходимо е държавата да следи този процес и то не само като статичен наблюдател, а да участва активно в него. Българите по света очакват това да се случи. Хубавото е, че откакто новото правителство определя тази политика, имаме няколко знакови действия. Имал съм възможност да отбележа създаването на поста министър за българите в чужбина. Има разбиране към проблемите, свързани с тази политика. Има единодушие при гласуване на бюджета на ДАБЧ в съответната парламентарна комисия. Нямаме нито един депутат против при гласуване на измененията в Закона за българското гражданство. Това са много знакови моменти, че държавната политика започва да играе активна роля в тази много важна дейност, трябва обаче да се направят и следващите крачки.
Фокус: С какви други инициативи,посветени на българите в чужбина, сте се заели?
Росен Иванов: Обявихме една наша инициатива – всеки един български клуб, организация, училище или образователен център да получи на първо време поне знамето герба и химна на България, защото я няма България там, където ги няма тези символи. Това е малко, но от срещите си с нашите сънародници разбрах, че за тях това е изключително важно. Трябва да продължава отговорното отношение на държавата към подпомагане на клубовете, училищата, на всяка една инициатива, която води до съхраняване на българската културна идентичност. Материалите, които ние предоставяме, независимо дали са печатни, в електронен вид или учебници и помагала, значат много за нашите сънародници. Това тук, при нас не можем, да го разберем по същия начин, защото в нашата държава има достатъчно литература, но в чужбина това е много важно. Когато отидат български политици или хора от администрацията, които провеждат тази политика спрямо нашите сънародници, те възприемат тези посещения като жест на внимание от страна на държавата. Фактът, че отива български държавен служител е ясен знак, че държавата мисли за тях.
Фокус: Вие направихте различни посещения в различни страни, срещали сте се с представители на българската диаспора. Има ли тенденция сънародниците ни да искат да се завърнат в родината? Разговаряли ли сте по какъв начин трябва да ги стимулира държавата, за да се завърнат? Какво искат да видят те тук, когато се върнат?
Росен Иванов: Причината голяма част от тези хора да стоят в чужбина е чисто икономическа. Не говоря за историческите диаспори в Украйна, Молдова, някои съседни наши държави, които прости си живеят там. Те са открай време там, а някои от тях не са се местили. Говорим за новата икономическа емиграция, изключвам случаите, когато са отишли да учат. Няма защо да крием – в Европа има много по-добри учебни заведения, разбира се и в България има университети и институти, които са с високо реноме. Изключвам и хората, които са сключили брак там. Голямата част от останалата емиграция е икономическа. Те не харесват повече държавите, в които са сега, и не ги обичат повече от България. Дори и да ги харесват като място за живеене и среда, аз съм убеден, че те винаги ще обичат повече България и ако страната ни стане по-добро място за живеене, те ще се върнат. Не е вярно, че излизайки за година, две или пет те са спрели да обичат България. Според мен те много по-силно чувстват загубата, липсата на връзка и затова отношението от страна на държавата ги радва. Във „Фокус” беше публикувана фразата „България ще ни дойде на гости” и „България ни дойде на гости” на едно малко момченце от Кипър. Наистина е така.
Фокус: Коментира се преминаването на ДАБЧ към Министерството на външните работи…
Росен Иванов: Във връзка с появилите се становища и публикации за възможността – ДАБЧ да стане дирекция към външно министерство – не виждам как една дирекция би събрала толкова много информация и би установила еднакъв контакт с всички българи. Да, наистина те имат дипломатически и консулски представителства, има хора, които работят, но по информация от самото министерство, там се съкращава персонал, намалени са средствата – ние това го виждаме, когато отидем, защото работим в много тясна връзка с Министерството на външните работи. Мога да изразя благодарност към министър Николай Младенов, към директорите на дирекции, към дипломатите и консулите, които ни помагат страшно много, отношениетото помежду ни е партньорско. Но нека да не забравяме, че консулът в Германия си обслужва българите в Германия, консулите в Испания и Гърция обслужват съответните страни, а нашите представители ходят навсякъде. Те имат еднакъв поглед и еднакво отношение към всички български общности. Това е много съществено, когато трябва да се решава дали има нужда от тази агенция или не. Ние се отнасяме еднакво към всички наши сънародници зад граница. Ако бъде оставено това на отделните дипломатически и консулски представителства, няма гаранция, че ще бъде в това отношение. Всеки ще се отнася така, както вижда нещата от своята гледна точка. Ако се създаде дирекция, ръководството на която да ходи на всички места, както го правим ние, тогава какъв е смисълът от закриването на Агенцията и откриването на дирекция. Тази идея трябва да се осмисля внимателно, аз обаче съм убеден, че дейността на ДАБЧ трябва да се разширява.
Фокус: Доволни ли сте от бюджета, определен за ДАБЧ?
Росен Иванов: Съзнаваме, че в момента сме в период на криза, постарахме се да изхарчим разумно нашия бюджет, има средства, които връщаме в националния бюджет, защото такава е държавната политика на това правителство. В това отношение нямаме проблем – успяхме да се вместим в рамките на намаления бюджет, включително и да върнем част от него в бюджета на държавата. Считам, че това е правилно. Политиката на държавата има много по-стойностно изражение, когато е изведена на по-високо ниво – и като представителство, и като бюджет. Не мисля, че би било добър жест към нашите сънародници да им кажат: „Нямате нужда от министър, нямате нужда от председател на Агенция, който е с ранг на заместник-министър. Една дирекция ви е достатъчна”. За мен това не е добро отношение към тях, ако някой счита, че е правилно, може да го защити, но нека бъде много аргументирано. Те приемат като знак на внимание посещението на държавен служител от висок ранг при тях.
Фокус: Как може да се подпомагат нашите сънародници, какви дейности допринасят за съхраняване на българското им самосъзнание?
Росен Иванов: Втората група от дейността на Агенцията – ние провеждаме много мероприятия с наши сънародници, които са на територията на Република България. Едната част от тях са съвсем малко, подпомагаме ги с пари и други неща – групи, които посещават България и участват в разнообразни форуми на територията на нашата страна, групи около 30-50 души, които участват във фолклорни фестивали или са на посещение по покана на български органи. Втората група е по-многобройна. Това са мероприятия, които Агенцията провежда по план целенасочено, с участието на много деца. Едно от тях е международният конкурс за изобразително изкуство за деца от българските общности по света „България в моите мечти”. За 10 години съществуване на този конкурс имаме общо 3832-ма участници. Конкурсът е ежегоден, само през тази година участваха 782 деца и юноши от 24 държави, бяха изпратени 877 рисунки. Конкурсът се проведе, имаше наградени деца. Вторият конкурс е Международния литературен конкурс „Стефан Гечев”. За 15 години имаме 1927 участници. Конкурсът също е ежегоден, през 2010 година участваха 224 деца от 19 държави. Беше проведен и конкурс за народно пеене „Прехвръкна птичка”, като са подадени 32 заявки още първата година. Това е дейност, която Агенцията финансира пряко, организира и изпълнява самостоятелно. Тази година беше проведена Спартакиада 2010, в която взеха участие 140 деца от чужбина. Тя е проведена съвместно с община Каварна и Министерството на физическото възпитание и спорта. За следващата година имаме договореност тя да бъде проведена в град Банско. По покана от кмета на града Александър Краванов имаме създаден инициативен комитет, в който участваме освен аз и кметът г-н А. Краваров, така и главният секретар на Министерство на физическото възпитание и спорта Любомир Василев.
Наистина не разбирам как една дирекция в едно министерство, било то и външно, ще се организира всичките тези неща. Това е още един аргумент, че такава административна структура трябва да съществува, защото тя има контакт с българските общности зад граница, има достатъчно информация, поддържа връзка с тях, знае за техните проблеми и нужди и може да организира тези неща на територията на България като мероприятия.
Втората голяма група дейност на ДАБЧ е работа със студентите зад граница. ДАБЧ провежда ежегоден летен стаж за студенти, които учат в чужбина. През месец юли 2010 г. се проведе деветото издание, в което участваха 11 души от 6 държави. Тези инициативи се организират и благодарение на нашите контакти със студентските дружества зад граница. Имаме възможност да направим нещата така, че да се случат и те се случват на територията на България в Агенцията. В Бон при посещението ни на 3 декември в сградата на дипломатическото бюро се проведе среща с българските студентски дружества в Германия. Шест дружества заявиха своето присъствие, но пристигнаха 11 техни представители, доколкото си спомням. Наистина интересът на студентите към тази връзка с България е голям.
Фокус: Какво привлича студентите, учещи в чужбина, да се реализират у нас? Какви специалности предпочитат?
Росен Иванов: Като специалности не чак толкова, колкото възможността да се върнат в родината. И те искат да го направят. Нека не забравяме обаче, че в чужбина те са обект на интерес от страна на големи фирми или на държавни структури, много по-мощни, много по-богати от това, с което разполагаме ние в България, няма какво да го крием. Така че те, особено на срещата ни в Бон, попитаха какво би направила държавата, за да може да стимулира тяхното желание да се върнат в България. Мисля, че българската държава може много по-активно да работи в тази насока. Може да се организира много по-добра работа с цел по-добра информираност на студентите. Те изразиха известни резерви по отношение на срещите, които провеждат при тази инициатива „Кариера в България, защо не?”. Българските фирми, които изпращат свои представители там не се отнасят с достатъчна отговорност към тази дейност. Обикновено се задоволяват с това да им предоставят телефони или електронни адреси за контакти с фирмите. Студентите биха желали да бъдат малко по-добре информирани каква е дейността на фирмите, какво заплащане придобиват. Това е от изключителна важност за тях и в тази насока трябва да се работи. Ако Агенцията продължи да функционира и аз да отговарям за нея, това е един от много важните въпроси, които считам, че трябва да бъдат на дневен ред. Това са високообразовани специалисти, завършили в реномирани заведения в чужбина. Привличането им би било несъмнено от полза за България. Може да се работи в тази насока и аз мога да поема ангажимент, че ще продължа да работя в тази връзка, стига да изпълнявам функциите, които са ми възложени и в момента. Същото нещо, но реципрочно, организираме и тук. Проведе се среща със студентите, учещи в България по 103 и 228 постановление, на което изслушахме техните мнение, становища, проблемите, с които се сблъскват. Тя беше проведена съвместно с МОМН, защото ние сме партньори с това министерство по двете постановления. Набелязаха се интересни инициативи. Предстои среща през месец февруари или март 2011 г., на която да бъдат взети конкретни решения за подобряване на условията, при които те пребивават и въобще на обучението, което те искат да получат. Има какво да се направи. Както виждате, нашите дейности винаги са свързани в двете насоки. Дейността сред българите в чужбина и дейността на българите, които идват от чужбина в България.
Втората група основна дейност е дейността по подпомагане на образователния процес. Съобразно нашето законодателство то е приоритет на МОМН. С точността на информацията, която ние имаме за българите зад граница, ние можем да бъдем от полза и сме от полза. Не само, че сме партньори по постановленията на МС за набиране и предоставяне на възможност за българи, които не са български граждани, да се обучават в български учебни заведения. Основната дейност на Агенцията тук е да установи българския произход, което е основно изискване, за да учат студентите по тези две постановления, така че това е много важна дейност за нас. Ние работим много добре с МОМН. Кандидатстудентската кампания е малко особена, тя се провежда малко по-късно, има допуснати малки грешки, които констатираме и мисля, че ще бъдат отстранени. Точно на срещите със студентите те бяха поставени. Програмата „Роден език и култура зад граница”, на която има наш представител също е важна за ДАБЧ. За да може министерството да има наблюдения върху нуждите на нашите сънародници зад граница, основно ние подаваме информация за това кои са реално регистрираните дружества, образователни центрове или училища. На базата на тази информация, средствата могат по-добре да бъдат разпределени. Това е още един пример в насоката, че не бива леко да се подхожда към идеята да бъде създадена дирекция към някое друго министерство. Аз не го считам за удачно поради изложените факти. Контролът по усвояване на средствата също може да се осъществява от хора на Агенцията. Няма да открием топлата вода, ако кажем, че командировките на специалисти и експерти от МОМН в чужбина, за да проучват дейността на тези училища и да наблюдават процеса на обучаване, е много по-трудно, в сравнение с възможността нашите служители и експерти, които така или иначе пътуват в чужбина, да го вършат този процес. Много е добро сътрудничеството и то трябва да продължава в тази посока. Някои интересни факти бяха изнесени за това, че не повече от 5 % от българчетата в чужбина в училищна възраст се обучават на български език. Това е изключително тревожно за българската държава. Срещата в Испания с училищата от тази държава, на която присъстваха и българските училища от Лондон и Париж, постави много остро въпросът, че трябва да се подпомага този процес и че трябва да се развива. Видяхме в Германия, в Кьолн как българите сами се организират без помощта на държавата и успяват да обучат поне част от своите деца. Това е много важен процес, който ние следим много внимателно. От МОМН имат по-бегла представа и по-малко информация, така че нашето сътрудничество с тях е много важно. Точно затова и координираме политиката. Наистина е много важно това да се знае и мисля, че поне в тази насока засега, ако не да отговорим на всички нужди на нашите сънародници, то поне да предоставим на общественото мнение техните проблеми. В тази насока ще се работи много и аз съм убеден, че България ще намери сили и средства да продължи тази политика и да може да се погрижи българските деца в чужбина да се учат на български език. Да знаят езика си, да знаят своята история, география и литература.
Третата група от дейностите на ДАБЧ е издаването на удостоверения за български произход. Подадените заявления приближават цифрата от 10 000. Издадените удостоверения за една година са повече, защото обслужваме преписки от предишни години, така че това е една огромна дейност. Всяко едно удостоверение е съпроводено от съответната преписка, която се образува – това все пак е индивидуален административен акт. Има процес по издаването му, свързано с административно дело, което не е елементарно. Събират се доказателствата, проверява се тяхната автентичност. Контролът, който упражняваме, е по-сериозен заради пресичане на всички опити, които имаме за подправяне на българския произход. За наша радост те стават все по-малко, може би и дейността на Агенцията в този аспект помага за това развитие на нещата. Тази дейност също е много специална. Успяхме да създадем добър отдел. Дейността наистина е тежка, защото проверяваме непрекъснато заявленията от кандидатите, но тя трябва да се върши. Имаше изразена воля от правителството на Република България да бъдат увеличен с 4 бройки щатният състав. Искрено се надяваме, че в бъдеще тази тема няма да бъде забравена, защото наистина има нужда от увеличаване на състава на Агенцията. Реално 9 или 10 човека се занимаваме с удостоверенията за български произход. Извършването на тази дейност е немислимо без другите две дейности на Агенцията, т.е. с информацията, която имаме за българските общности зад граница. Те са просто неразделни една от друга. Не може наистина някой административен орган да изпълнява тази дейност, без да знае къде са българските общности, къде са селата и градчетата, населени от българи, защо, например, гагаузите са с български произход, какво означава всъщност исторически националната доктрина на България по отношение на някои съседни държави. А ние имаме информация за това. Тези три дейности основни групи са много тясно преплетени в дейността на Агенцията. Продължаването и разширяване финансирането на дейността на една такава държавна администрация, една такава административна структура каквато е ДАБЧ, е много важно за стратегическите цели и идеи на България. Българите в чужбина забелязаха, че българската държава им обърна внимание. Българите в чужбина нямат нищо против, и с цялото си сърце и душа желаят да бъдат част от България. Те с право се считат за българи и за част от България. България е там, където има българи или пазим и съхраняваме като българи.
Фокус: Това ли ще е основната цел, която ще преследва Агенцията през следващата година?
Росен Иванов: Искрено се надявам това да е основната цел, ако продължа да изпълнявам дейността на председател на Агенцията, това ще бъде нейната цел. Силите и средствата, които има Агенцията, ще бъдат насочени в тази посока. Ние виждаме реални резултати, виждаме все по-голям интерес към конкурсите и инициативите, към участието в тях, към контактите с Агенцията. За българите в чужбина тя олицетворява политиката на българската държава към диаспората. Колкото по-активни сме ние, толкова по-активна е и българската политика. Имаме достатъчно информация и тя не е само като факт, тя е инкорпорирана в нашите специалисти, които наистина са на много високо ниво. За съжаление, може да се каже, че заплатите им не са достатъчни и отговарящи на това, което те правят. Те го правят с желание и засега нямаме текучество в Агенцията, което ме радва. От 24 човека имаме 22-ма с висше образование, някои са доктори на науките. Хората знаят по два езика минимум. Това е капиталът на Агенцията. Наистина имаме информацията, която предоставяме на държавни институции. Много често МВнР ползват наша информация, но анализите, информацията и най-вече човешкият ресурс, с който разполагаме, е нещо наистина много ценно. Ако това нещо се разпилее, би било щета за държавата. Не бива да се мисли, че може да се случи, така че искрено се надявам тази правилна политика, която аз наблюдавам като част от управленческия апарат на държавата, да продължава да се развива.
Източник на информацията: www.focus-news.net
Автор: Аделина ГЕОРГИЕВА