Джошу се обърнал към учителя Нансен:
– Кой е верният Път?
Нансен отговорил:
– Всекидневният път е верният Път.
Джошу запитал:
– Мога ли да го науча?
Нансен отвърнал
– Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.
Джошу полюбопитствувал:
– Но ако не го изучавам, как ще да го узная?
Отговорът на Нансен бил:
– Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той не спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да се озовеш на него, разтвори себе си широко като небето.
Предствям си Септември като филм по сценарий на Уди Алън, но режисиран от Тарантино. Някакъв противоречив, налудничав, опасен, но много жизнен и не лишен от странна естетика и надежда филм. Такъв, който те поглъща и те центрофугира в самата есенция на живота. След което, зрителят е толкова преживял, че е готов да чуе „звука от пляскане с една ръка“, без да има идея за дзен практики. Е, може би го поразкрасих, така че ще се опитам да представя нещата по-обяснени.
И така, астрологичните акценти в Септември, за които е добре да поговорим:
Ретроградният Меркурий (от 30.08 до 22.09)
и този път ще е игрив, но джентълмен. По маршрута си назад, в любимия си знак Дева, Меркурий ще е в хубаво общо настроение. Т.е. обичайните „ретроградни“ неразбории може да не са така мъчителни. Учението ще е задълбочено и продуктивно, мисълта креативна, словото проникновено. Въобще проникновения. Добро време за уреждане на стари сметки. Да се погрижим за стари здравословни проблеми. Сега е момента да споделим неизказаното към хора от постоянното обкръжение — резултаът би бил удовлетворяващ. Добре е да действаме по-бавничко и без прекалена критичност. За започване на важни нови начинания е хубаво да се изчака няколко дни след 22.09.
Новолунието/Слънчево Затъмнение на 1ви Септември в Дева
инжектира силна енергия в Квадрата Нептун/Сатурн, който извървява последна отсечка от най-активното си влияние, но аспектиран от Новолунието ще разтегне част от въздействието си още приблизително 6 месеца напред (заедно със цялата новолунна констелация). Марс участва, все още в съвпад със Сатурн, едновремено Юпитер e в точен съвпад с ретроградния Меркурий… Драма! По-скоро нова серия от старата драма, в която е възможно, да има „екшън“ сцени и засилване на напрежението. Но все пак магията на угнетяващия квадрат Нептун/Сатурн постепенно ще започне да губи сила. Отваря се възможност за ново начало, но за какво ли?
За какво е добре да се замислим?
Фокусът масово е насочен към политическата обстановка. Параноята пълзи като чума. Медиите не са в услуга на обратното. Въпросът, който почти всеки в днешно време си задава е — доколко можем да им се осланаяме? Квадратът Нептун/Сатурн не даваше до момента много надежда в това отношение и, както споменах, влиянието все още не е отминало.
Важно е да сме осъзнати за това, че колективната тревожност е толкова силна, че се предава по въздуха като вирус. Нека си напомним — това, в което се фокусираме става най-важно. Буквално го захранваме. Останалото губи сила. Къде е фокусът? Във врага, заплахата, несигурността? Ако е така, тогава ние призоваваме демоните! Новолунието от 01.09 дава шанс да започне процепване на „димната завеса“. На лично ниво също се задава изтрезняване. Можем да видим вече по-ясно страха, вината и някои съществени психически дефицити като ключови мотиви:
— попадането под нептуновата пелена на заблуди, токсични внушения и нереалистични очаквания
— не очертаването на здравословни за нас граници или натрапчивият стремеж да се отграничим/изолираме от ‘‘другите‘‘
— стигане до ожесточение и/или открита агресия.
„Провиждайки“ можем да променим посоката към по-градивни или поне по-малко разрушителни начини за справяне с несигурността. Как? Какво ще кажете за подсказката на Новолунието в знака Дева и учителя Нансен (виж по-горе) — „Всекидневният път е Верният път“. Когато човек си следва пътеката и си върши делата отдадено, „демоните“ (изсмукващите енергията ни психични преживявания) не могат да му завладеят вниманието, тогава те са безсилни. Един „демон“ се храни с вниманието на човека и когато наедрее достатъчно започва да изяжда и него.
Демонът на страха
В последно време имам възможност да общувам с хора от всички краища света. Независимо от класовата им или религиозна принадлежност. Hа моя въпрос как виждат света в момента виждам едно и също изражение — страх! Основният въпрос е следният: колко от нас могат да понесат заплахата от непредвидима промяна и съпътстващите я възможни загуби, без да се поддадат на изкушението да сочат виновник, да бягат в илюзии, в страхове или да търсят битка. Хубаво, това може да даде чувство за контрол, но дали е решение?
Битка, конфликтност и опасност от нараняване ще са особено актуална тема около Пълнолунието/Лунното затъмнение на 16 ти Септември в Риби. (Разгорещеният Марс в Стрелец стои в Т квадрат с Луната и Слънцето.)
Най-общо в тази връзка е да се опитаме да отработим напрежението с някаква целенасочена активност, план, творческо разтоварване на възбудата.
Това което се случва на колектива е отражение на това, което се случва във всеки от нас по отделно. Нивото на съзнание, което сме достигнали като единно цяло има нужда и извършва стъпка на съзряване. Спомнете си пубертета. Съзряването като акт е свързано с големи болки. Ужасна несигурност, екзистенциални страхове, дори паника. Напускаме топлата кошарка и поемаме в гората все по-сами. Овладяваме нови умения. Имаме ново тяло. Път за връщане няма, а напред е все по-труднo. Процесът е наистина рискован. Не се знае колко сме подготвени. Ами не сме! Човек никога не е достатъчно подготвен за нещо непознато. Затова пък има универсана рецепта от будистката традиция наречена „Приемане“.
‘‘ Отпуснете се. Нищо не е под контрол‘‘ известен Дзен цитат
Основен страх, с който свързваме квадратът Сатурн/Нептун е загуба на идентичност. Структурата се разпада, границите се разтапят, падат защитите. Да, губим форма, но не можем да изгубим съдаржание. Прост вселенски закон: нищо не се губи, само се превръща. Проблемът ни е, че не знаем и не можем да знаем в какво ще се превърне това съдържание. В крaйна сметка всеки вид страх крие под себе си страх от смъртта или от живота, което е едно и също. Обаче човекът с неизживян живот се страхува най-много. Бях чела някъде интервю със Стоянка Мутафова. Тя казва, че е готова всеки миг да си иде защото е изживяла всеки ден от живота си пълноценно. ‘‘Животът я иска‘‘, както казва една приятелка, ами защото и тя него!! Резултатът е дълголетие, и житейско, и рекордно творческо! В случая бих си обяснила нещата и с чувството за хумор на актрисата като похват на приемането. Приемането на Всекидневния път с усмивка! Ето ти майсторлък!
Е да, на теория е супер, нали!? Но кажете – какъв е изборът? Човекът с едната ръка гради с другата руши. Парадокс? Задача без решение? Нека си починем малко. Най-вече да приемем, че света не ни се случва. Ние и той сме едно. Всеки всекидневно вгражда собствения си живот в него. И не е редно „рушащата ръка„ да се вихри прекалено. Това, с което можем да противодействаме, и в свое име и в това на цялото, е да поспрем да угояваме демона на страха и всеки дава по нещо за общото благо, според свойта мярката по Всекидневния път. Ако пък не, поне да гледаме да не губим пътя!
Възлагам голяма надежда на Юпитер, който навлизайки във Везни на 09.09, ще остане там до Октомври 2017. Най-накрая, големият благодетел ще си отскубне мантията от прибраната Дева и ще я развее свободно във Везни. Какво облекчение. Това ще е добре за връзките от всякакъв тип — междучовешки, международни, защо не и междугалактически;). Желание за умиротворяване, женитби, хармония, сътрудничество, разцвет на творческото начало. Въобще много голяма надежда възлагам на творящите хора. Творци в каквато и да е област: изкуство, наука, духовност или просто творци на живота си. Те са хората укрепващи като невидима енергийна мрежа целия луд свят. Нека да бъдем от тях! А ако не можем, нека ги обгрижваме и обичаме, защото те са истинските ни водители в новото време.
За финал искам да ви разкажа една необичайна история от втората световна война, която отива още по-нататък с пример за среща със смъртта и има отношение към каквото иде реч през цялото време. Аз лично смятам за добра идея да се взимат уроци по гайда.
Бил Милин, ‘‘Лудият гайдар‘‘
По време на втората световна война, шотландецът и гайдар Бил Милин е един от настъпващите бойци на брега на Нормандия, 06.06.1944. Всички останали стрелят, крият се, падат ранени или покосени наоколо. Той единствен в своята шотландска пола свири на гайда по средата на ужаса. Получил е заповед от командира си да свири, напук на централните разпоредби. Все пак е допустимо в хода на битката човек да откачи, да метне гайдата, да хване да гърми или да се крие. Шотландецът обаче продължава цели дни да свири. Често наричан ‘‘ Mad bastard!‘‘ и от своите и от врага, Бил първо изненадава, но после окуражава своите бойни другари с мелодията на гайдата. Немски снайперисти взети в плен, по-късно разказват, че не са стреляли по Бил, защото го сметнали за побъркан и им дожаляло. Шотландецът не само оцелял през войната без сериозни наранявания, но станал герой със своята особена история. В последствие, продължава гайдарска си кариера и по едно време става психиатрична сестра. Доживява достолепната възраст от 88 години. На една от последните си снимки изглежда розов и жизнен като малко момче. (Mой преразказ по материали от нета)
Така че, скъпи приятели, един последeн въпрос: достига ли ни лудост за да ни иска живота?;)
Автор: Ирен Филипова
Контакт: www.Archeo-Astro.com
Фейсбук: www.facebook.com/ArcheoAstro2020