Христо Иванов е юрист, бивш министър на провосъдието в служебния кабинет на Георги Близнашки и във второто правителство на Бойко Борисов. Подава оставка от поста си при бламирането на предложената от него съдебна реформа. В момента – учредител и председател на политическа партия Движение Да, България и скорошен гост на българската общност във Виена. Срещата ще се проведе на 24.02 от 18:30 на Schwarzenbergplatz 3. За проблемите с регистрацията на движението и ангажиментите, които те поемат пред българите зад граница, Христо Иванов отговори на въпросите на Мартина Шопова-Янев.
Г-н Иванов, излизате от извънредното заседание на Националния съвет на Да, България (ДБ), свикано заради постъпилите в последния момент в съда три жалби срещу регистрацията на партията, които възпрепиятстват самостоятелното ви явяване на изборите. Кой се опита да ви препъне в 12 без 5?
Две от жалбите са очевидно фалшификати и цялата акция е скроена по начин да осуети нашето явяване – жалбите се подават в последния момент, не са платени съдебни такси – така съдът няма да ги разгледа веднага. Други детайли ни карат да мислим, че почеркът е на познати милиционерски мрежи. Конкретният източник е въпрос на спекулация. Но си имаме работа със статуквото, със силите на мафията, кото разпознават ДБ като най-голямото предизвикателство срещу своята безалтернативност на българския политически терен на тези избори. Те виждат ясно, че ДБ събира голяма енергия и интерес, успява да привлече към каузата на просперитета в условия на върховенство на закона и по западен европейски демократичен модел нови гласове и поколения, което е стратегическата цел на ДБ. Ние започваме да показваме потенциала да излезем извън кръга на досегашната демократична общност и десни избиратели. Аз в цялата си политическа кариера досега го виждам последователно: силите на статуквото не познават начина, по който реагират българските граждани. Не могат да изчислят добре ефекта от своите действия. Имало е и други случаи, в които техни акции се явяват напълно контрапродуктивни. Конкретен пример: като министър една от най-големите услуги, които ми направиха, за да популяризирам темата за съдебната реформа, беше бясната атака, която пеевските медии организираха срещу мен. Ежедневно имах по няколко и се оказа най-сигурният начин хората да разберат, че нещо се случва. Това няма да е първият път, в който българските олигархични мрежи правят много лоша калкулация за ефекта, който ще предизвикат . Разчитат това да ни спъне към явяването на избори. Ясно е, че ако сега потърсим коалиция,която да стане вносител на нашата кауза и политически бранд в следващия парламент, няма как да съберем технологично три хиляди гласа, колкото са необходими, за да можем да се регистрираме утре, когато изтича срокът в ЦИК. Тук е голямата им грешка. Аз вярвам, че именно благодарение на тази енергия ние ще успеем да направим това нещо. Ще е абсолютен рекорд в цялата българска политическа история. Няма да вадим други подписи, ще съберем тези. Те просто не могат да си представят колко големи могат да бъдат гражданският ентусиазъм и енергия, какви чудеса могат да правят те и това е нещо, което не мога да си представят, защото самите те не могат да се поставят на мястото на някой от хората, които в момента ни подкрепят.
Как продължавате от тук нататък? Какво решение взе НС?
Решението е максимално бързо да проведем преговори за споразумение със Зелените, които веднага щом стана ясно какво се е случило ни отправиха приятелска покана да влезем в разговори със тях. Ще ни бъде необходим и трети партньор, който ще бъде уточнен в рамките на тези двустранни разговори. Очаквам до часове да имаме най-общите политически очертания на коалиция, която ще стане носител на каузите и бранда на ДБ
Кои са опциите за тази втора партия?
Редица партии проявиха интерес. ДЕОС са една от тези, към които Зелените очевидно имат предпочитания и това ги поставя като първоначален вариант за разговор. Разговори ще се водят в следващите часове.
Станахме свидетели на летящ старт за вас и водената от вас формация в българския политически пейзаж. По-малко от два месеца след обяването на проекта Да, България и призива ви към българите да се политизират. Как вие бихте обобщили първите стъпки на ДБ?
Случва се доста неочакван за мен прилив на ентусиазъм. Включват се хора, които досега са странели от политиката като от нещо токсично. Процесът по учредяване на ДБ тече с безпрецедентна скорост за българския политически живот. Хората доброволстват, събират подписи, това за мен е най-важният политически факт на този сезон. Когато казах „Политизирайте се!“ мислех, че тази фраза ще потъне, няма да има никакъв резонанс. Напротив, виждаме една изцяло нова генерация, която се опитва да договори свои условия на участие в политическия живот. Хора, които за първи път допускат, че биха могли да участват в създаването на политически инструмент, който поне донякъде да наложи друг начин за правене на политика, друга логика на поведение.
По какви критерии подбирахте хората, които да привлечете към този проект?
Имахме критерии в етапа, в който формирахме Инициативния комитет. Оттам нататък се отприщи лавина, в която не сме имали нито възможност, нито желание да правим кой знае какво филтриране. На Учредителното събрание (УС) очаквахме 700 души, появиха се над 1300 и то излъчи Национален съвет – орган от 100 души, който взима най-важните решения. В техните 30 секундни представяния видяхме човешко, професионално, регионално разнообразие. Същевременно общият знаменател между тези хора, които имат различен бизнес, професии – лекарски, адвокатски или идват от неправителствената сфера, или са граждански активисти за най-различни каузи – обединява ги тяхното усилие досега да се справят като граждани, да развиват средата около себе си, и разбирането, че без политическа проекция на техните усилия и пренасянето им на политически терен, те не биха могли да довършат своите каузи. Част от тези хора са били в чужбина, работили са, образовали са се, имали са някакви форми на професионална реализация там и в един момент са решили да върнат живота си към България. Всички те разбират, че трябва да пренесем усилието за подобряване на страната си в политически терен. Без това има ограничения, които не можем да преодолеем в индивидуалните си усилия на полето на отделните инициативи, на бизнеса и на професиите. В момента обикалям страната и по същия начин виждаме хора по места, които правят своите опити, имат каузи и всеки един от тях разбира, че ако не се промени общия политически знаменател на развитие на страната, техните усилия ще опират в един стъклен таван и никога няма да могат да се превърнат в радикалната промяна, която искат.
Сам казвате, ДБ привлича много и успешни хора от различни сфери, с разнообразна експертиза. Имат каузи, позиции, обаче повечето сякаш са солови играчи. Какъв политически екип от индивидуалисти?
Не е лесна работа. Още повече, когато добавим към този индивидуализъм, че политизацията не е нещо, което тези хора правят като кариерен избор, това е следващата им кауза. Те имат много изострена чувствителност към най-малкия намек за компромис или за нещо, което не им изглежда дотам почтено. Нагласянето, синхронизирането им е доста сложно усилие. Сравнимо е с това да трябва да формираш голям симфоничен оркестър от хора, които са много добри музиканти поотделно, но никога не са свирили заедно и имаш само една-две репетиции преди гала концерта. Но си струва. Индивидуалностите, професионалният, житейският опит, енергията, която внасят тези хора, желанието им да доброволстват са огромни.
А в какво виждате препъникамъните пред ДБ?
Безбройни са препъникамъните. Когато човек се захваща с нещо такова, е много важно да се фокусира върху това, което го прави да си заслужава цялото усилие и риск. Ако започнеш да мислиш за препъникамъните, рано или късно се препъваш и даже не смееш да се опиташ да ги прескочиш. Но нека да кажа някои от тях. Винаги съм нащрек да не прекаляваме с празно морализаторстване и фокусът да бъде върху конкретните неща, които бихме могли да свършим. Виждам във всяка среща в София и страната, че хората са страшно лъгани. Дават доверието си с голямо желание, имат нужда да повярват, че промяната е възможна. Но и с огромна боязън, че отново ще бъдат излъгани. Ясно ми е, че стоенето с вдигнати ръце, за да не ги изцапаш, и запретнати ръкави, за да покажеш колко са бели, и едни риторически позиции не са достатъчни. Трябва много бързо да докажем, че ДБ е реален политически инструмент за конкретни промени. Това е огромно предизвикателство пред нас. Работата с хора, които са толкова различни и не са част от предварително съгласувана мрежа, също е голямо предизвикателство. Хората в България много трудно формират връзки на доверие, особено в по-големи колективи – базов проблем на нашето наследство от тоталитарния режим.
Казвате, че Да, България е дългосрочен проект. С какви темпове на развитие си го представяте? Какъв тип партия е в плановете ви?
ДБ в момента се развива като класическа електорална партия. По места много наши сънародници, включително извън пределите на Родината, инициират срещи и други форми на съвместна работа и ние се отзоваваме на тяхната инициатива. Кампанията по принуда и по необходимост ще се случи по този начин. Работим и по изграждането на много сериозен пул от експерти в различни работни групи, които изработват нашата платформа. Тези групи ще продължат да работят и да формират нашите позиции и политики, включително номинирането на хора за различни постове в политическия процес. Темповете на растеж са много големи, налага ни се навреме за изборите да направим сериозен електорален и организационен скок. Уверен съм, че ще го направим. Базовата ни цел е просперитет и запазване на посоките, които България е избрала. Справянето с корупцията е само средство за тази гаранция. Оставането в рамките на класическия електорален модел е път, който последно беше изминат в рамките на кампанията на Трайчо Трайков за президент – това са 7-8 % доверие, които не могат да гарантират достигането на нашите цели. Не е достатъчна подкрепа нито за гарантиране на геополитическата ориентация на България и запазването на демократичния модел на развитие, нито за по-висок процент на растеж на БВП, нито за справянето с корупционните проблеми. И ДБ е замислена като инструмент, който ще потърси подкрепата на много по-широка група граждани. Надяваме се, че достатъчно хора в България са разбрали, че големите, т. нар. системни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС – нямат намерение да работят нито за заявения и споделен от всички просперитет, нито за борба с корупцията, нито за правосъдие. Трябва нов политически инструмент. Нашите цели са не просто отвъд 4 %-та граница, а отвъд 10-те процента, защото това е прагът, отвъд който една политическа сила се превръща в незаобиколим фактор и може реално да налага дневен ред и друг тип хора в различните институции. А именно те са ключов елемент от оздравяването на модела на управление.
С какво ще се занимава партията, ако не влезе в следващия парламент?
Отговорът е много прост – ще работим за разпускането на този парламент в максимално къс срок. Аз съм убеден, че навлизаме в спирала от чести предсрочни избори. Това следва от състоянието на българския корупционен модел, който буквално се разпада пред очите ни под тежестта на собствената си икономическа и социална неефективност. Положението е нетърпимо на множество нива и въпреки че всеки път системните партии се опитват чрез нови избори да санират положението на този модел, да сключат по-големи сделки, които да продължат неговия живот, те не успяват кой знае колко дълго да удържат с подобни неформални задкулисни корупционни коалиции и съм сигурен, че това ще бъде съдбата и на следващия парламент. Обичам да го сравнявам с пране на мръсен парцал. Когато трябва да изперете твърде мръсен парцал, а такова е състоянието на българската политическа система в момента, трябва да смените много води, за да може да излезе мръсотията. По същия начин стоят нещата и в България. Но аз нямам никакви съмнения, че ДБ ще бъде в следващия парламент и ще се погрижи за този процес по демократичен път, в рамките на европейския модел за развитие, отвътре.
Как изглежда списъкът на приоритетните ви дейности като потенциално парламентарно представена партия?
Имаме широка палитра от законодателни инициативи, които сме поели като конкретни ангажименти. Закон за лобизма, който да изчисти отношенията между политика и бизнес и да ни позволи да работим плътно с онези агенти на растежа в българския бизнес, които да гарантират нашата голяма цел за много по-жив и стабилен икономически растеж, който да се усеща в много по-широки социални групи. На второ място, разполагаме с експертизата и волята да сме най-сериозния радетел за всичко, свързано с електронното правителство, с тази огромна революция, която трябва да се случи в администрирането на българските институции. По линиите Технологична революция и Дигитализация на целия процес на държавно управление ДБ има огромна експертиза – хора от частния IT бизнес, активисти, хора в държавните институции, които и досега бяха основни двигатели на електронното правителство. ДБ е и единствената политическа сила в момента, която знае и може да проведе съдебна реформа. Разполагаме с експертизата и сме доказали, че можем да се борим за тези каузи на практика и да сме гаранти, че този процес ще се случи. Предстои да бъде избран следващ състав на Висшия съдебен съвет, а това дали в него ще влязат хора, решени да чистят гнили ябълки, или напротив – да ги отглеждат и развъждат, ще бъде абсолютно решителен избор за състоянието на нашата съдебна власт. ДБ е единствената партия в момента, която поема конкретен ангажимент препоръките на европейските прокурори по отношение на прокуратурата в България в техния доклад от ноември 2016 да бъдат прокарани в следващия парламент. Нито една друга политическа сила не ги коментира и не демонстрира желание да започне работа по създаване на реален инструмент за парламентарен контрол върху работата на главния прокурор или да постави въпроса за качеството на работата на прокуратурата в България. Ще бъдем много силна про-бизнес и про-предприемаческа формация, планираме поредица от инициативи. След огромната работа, свързана с предизборната кампания, ни очаква още по-голяма в парламента.
Няма да ви питам дали сте леви или десни. Но когато погледнете на Изток и на Запад във външнополитически план, какво виждате?
Проблеми. Виждаме проблеми и в двете посоки, но решенията ги виждаме на Запад. Нашата централна цел е запазване на европейския демократичен път на развитие на България. И това е потвърждаване на онзи геополитически избор, който беше направен и защитаван толкова трудно досега.
Предстоят Ви срещи и с българите в чужбина. Умишлено или не, в България се шири усещането, че това са едни хора, които „с чужди хора чужди хляб делят“, принудени да напуснат държавата си заради безработица или липса на условия за реализация и растеж. Често това е така. Но не винаги. Мнозина, особено по-младите, излизат заради конкретни преимущества – определено образование, определено секторно развитие, което е по-добро от аналога си в България. Как смятате да използвате този капацитет на българите в чужбина?
Травматичното отношение към факта, че България се разтваря в ЕС и в една глобална цивилизация не може да бъде доминиращо. ДБ е уникална и с това, че в нея има страшно много хора, които и в момента са в чужбина, или са били в чужбина, но сега са в България и никой от тях не гледа на тези преходи като на нещо фатално. Приоритет за нас ще бъде връзките на български общности в чужбина да се случват по-лесно и естествено. Да не се отнасяме към факта, че имаме граждани в чужбина като към някакво негативно изключение, а да го превърнем в естествено състояние на българската държава, тя да се възприема като много по-голяма и глобална именно заради това, че между Австралия и Чикаго има големи български общности. Те се превръщат в остриета на жива българска култура, на връзка с българската идентичност, които на свой ред подобряват нашата представа за това какво е да бъдем българи. Същевременно България не е голяма страна. Държавата трябва да се бори за всеки един, който в някакъв момент има нужда да бъде подкрепен да учи, да трупа опит, но също така трябва да имаме политика, която на всеки етап от развитието на тези хора да предлага възможността да върнат тук натрупания капитал и той да може той да се инвестира в българската държава. Това става през умна политика за насърчаване на бизнеса. Бих дал пример с необходимостта да прилагаме последователна политика за развитие и възстановяване на българското село, което да акцентира върху производства, свързани с екологични продукти с висока принадена стойност, а не всичките еврофондове да се инвестират в зърнопроизводство и да отиват в крайна сметка в джобовете на няколко души. Това минава много сериозно през образователната реформа, защото висшето образование, възможностите за научна и развойна работа, са естествени платформи, на които българи, получили образованието си в чужбина, имат опит, тръгнали са да правят академична кариера, биха могли да се прехвърлят обратно към Родината си. Изключително е важно ние да установим политика за възстановяване на широката мрежа културни институти, които са извън София, защото има сериозна централизация. Успешните в чужбина артисти са естествена мрежа, и това е за тях възможност да прекарват част от творческия си път в България. Ще трябва да стъпим на здравите еропейски традиции за сериозно публично инвестиране в развитието на висока културна среда в страната. Всяка една от политиките, които искаме да развиваме – административната, образователната реформа, политики, поощряващи предприемачеството и културата – имат своите измерения по отношение на българите в чужбина. Бих споменал и пенсионирането. Вече имаме поколения българи, изживели своя професионален път в чужбина, които мислят къде да прекарат своите пенсионни години. България в това отношение трябва да започне да мисли за себе си като конкурираща се дестинация за тях и да осигури съответната среда за такъв начин на живот.
Виждате ли смисъл в МИР Чужбина?
Виждам огромен смисъл в пренастройването на българската политическа избирателна система към реалността, че все по-голяма част от българското продуктивно население се намира в чужбина, че реалната ни социална система разчита в огромна степен на приноса на българите в чужбина, че българската идентичност вече е глобална идентичност. Тя разчита на хората в България, но и на тези, които превръщат спомена за тези места и преживяването им извън тяхното физическо местоположение в едно ново ниво на връзка с Родината ни. Трябва да пренастроим политическата ни система към тази нова реалност, включително чрез средства, свързани с електронното гласуване, с изграждането на район Чужбина – това са просто детайли на едно много по-голямо за мен адаптиране на нашата държава към нейния наистина глобален характер вече.
Мислите ли за някаква оптимизация на изборния процес извън границите на Бълагрия?
В ДБ влязоха огромна част от хората, които бяха гръбнакът на „Гласувай без граници“ и водиха борбата, особено на експертния фронт, за дистанционното гласуване по интернет. Ние ще продължим тази борба, оптимизацията е ясна и очевидна – всеки български гражданин, независимо къде се намира, трябва да може да упражни своето право на глас от домашния си компютър при гаранция за анонимност и сигурност на неговото волеизявление.
Обмисляте ли мерки и какви за борба с бедността? Каква ще е политиката на ДБ спрямо социално слабите хора?
От самото начало ние поставихме това като един огромен приоритет за Да, България. За нас е абсолютно ясно, че е невъзможно да се изгражда стабилна демократична система при положение, че толкова много хора се декласират и губят базови ресурси за участието си в демократична система по европейски образец. Този модел на развитие включва силна средна класа, която вижда в него и в европейската интеграция гаранция за своя просперитет. Тази връзка ние трябва да възстановим в България. В момента по счетоводни данни България се хвали с 3 – 3,5% растеж, но истината е, че много малко хора усещат този растеж. Една от най-големите ни задачи с Да, България е изоставянето на клишетата на крайния пазарен фундаментализъм и връщането към една целенасочена политика за това колкото може повече хора да участват в растеж, по-голям заради факта, че ние ще инвестираме в предприемачество. Логиката е много проста: ние трябва да позволим на предприемачите да произведат много по-голям просперитет, да осигурят правото на повече хора, да създадем силни институции на сигурността, на правосъдието и на образованието и всичко това да се превърне в един гръбнак, който да включи в българската средна класа много повече хора, които в момента нямат перспектива да бъдат част от нея, освен ако не си потърсят късмета някъде в чужбина. Едва тогава ние можем да сме сигурни, че България стабилно и трайно се е установила в европейския демократичен модел на развитие. При тези нива на разслояване, концентрация на големи богатства в малцина и оформяне на едни големи маси декласирани хора, които не виждат за себе си перспектива в европейския демократичен модел на развитие, българската демокрация и геополитчески избор никога няма да бъдат стабилни. Ние трябва да направим това усилие. Виждаме конкретните политики както през по-здрави и добре работещи институции, така и през създаване на условия за бизнес и предприемачество, така и през образователната система, така и през конкретни мерки, свързани с повишаване на нивата на доходите на основата на един по-висок ръст и запазване, разбира се, на балансиран бюджет.