Те са българи, живеещи на хиляди километри един от друг. На различна възраст, с различна житейска история, различна професия и интереси. Обединяват ги две неща: Фактът, че при всяко чуване на “Моя страна, моя България” очите им се насълзяват и общата цел: Да помогнат на родната си страна, която по една или друга причина им се е наложило да напуснат. И един от пътищата за това според тях е мобилизация на българите зад граница активно да упражняват правото си на глас. Право, което наскоро стана задължение. Задължение, което обаче след последните промени в изборния кодекс, стана невъзможно за изпълнение за голяма част от българите в чужбина.

Хората, които ви представяме, не са съгласни с това статукво. Не са съгласни да не могат да гласуват. Защото за тях думата “България” значи нещо. Затова и организират петиции, протести, пишат писма до институциите. Защо ви ги представяме? Защото за своите усилия да запазят българщината чрез училищата, които подпомагат, културните събития, които организират и изборните секции, за които всеки път отделят време и средства, те заслужават да бъдат чути. Да им бъде напомнено, че не са сами, че има смисъл да продължават да се наричат българи, има смисъл да възпитават децата си да бъдат такива и да знаят, че ако решат да се върнат в родната си страна, би си струвало. Да споделят това, което са научили, и да помогнат да оправим тази объркана държава.

Име: Любомир Гаврилов
Живее в: Тулуза, Франция
От: 24 години
Професия: Професор по математика в университета в Тулуза
Опит в изборния процес: Основател на първата изборна секция във Франция извън дипломатическо посолство в далечната 2009 г.

Име: Петър Христов
Живее в: Глостър, Великобритания
От: 10 години
Професия: Готвач/мениджър на кухнята в една от големите вериги на Острова
Опит в изборния процес: Организатор и председател на секцията в Глостър на Парламентарни избори 2014 и Референдум 2015

Име: Десислава Христова
Живее в: От 3 месеца в София, иначе почти 5 години в Лондон
Образование: Висше – Европеистика и политически науки
Професия: Работя от години в неправителствения сектор
Опит в изборния процес: от Президентските избори в Лондон през 2011 съм била в секционни избирателни комисии. Тогава гласуваха над 1400 български граждани в една секция. А когато бях в комисия през 2013 на парламентарните избори гласуваха 2081 български граждани в една от двете секции в посолството при опашки от 5-6 часа. Оттогава изборите и улесняването на начина на организиране на секции и ангажиране на българските граждани и тяхното сплотяване са моя лична кауза. Успяхме от 2 секции през 2013 да открием 12 през 2014 в Лондон и общо 42 в цяла Великобритания и тогава гласуваха близо 14 000 български граждани.

Име: Здравка Славенова
Живее в: Ванкувър, Канада
От: 26 години
Професия: Собственик на Тийм Билдинг Компания www.teamacademy.ca & www.uoa.ca
Опит в изборния процес: Член на комисията във Ванкувър през 2015

BGMedia: Наистина ли е толкова тежък удар върху българите зад граница това решение на парламента и ако да, защо?

Любомир: Това решение на парламента казва: Няма нужда от вас. Да, тежко е, все едно майка да се откаже от своите деца.

Петър: Смятам че с новите промени се обезсмисля вота на Българите зад граница, особено в момент, в който те са толкова активни. След предсрочните избори 2014 тука общността се раздвижи. Хората започнаха да говорят за проблемите. Направихме българско неделно училище. А идеята да се организираме и открием секция дойде, защото много пъти сме искали да гласуваме, но как да идем до посолството в Лондон след като е на 150 мили и сме гледали по телевизията, че се чака по цял ден. Хората тука не са милионери. Тука са, за да спестяват. Чакането е най-малко 5 часа в може би единствения почивен ден. Със отварянето на секцията дадохме възможност на гражданите да гласуват, да кажат всоето мнение и над 200 българи дойдоха. Това в посолството бе безумие, аз лично никога няма да отида. Отделно от това как така ще е задължително, а пък трябва да идем до посолството, някой виждал ли е големината на тези посолства, та те са по-малки и от боксониера.

Десислава; Да, това е национално предателство. Това е отказ и незачитане на правото на милиони граждани да имат глас. Това е погазване на демокрацията. Това е създаване на граждани втора класа. Това е шамар и заплюване на години усилия на стотици граждани. Секциите в чужбина се организират и откриват трудно. С пот на челото, с работа и с къртовски труд. С емоции, с ежедневна битка и с денонощно четене на Изборния кодекс и Методически указания. Тези промени скъсват и без това крехките връзки на българските граждани със страната.

Здравка: Да, това лишава десетки (може би стотици) хиляди от правото на глас (предимно интелигентни и обичащи родината си хора)

BGMedia: Битува и едно мнение, че емигрантите не е редно да гласуват, защото нито плащат данъци в България, нито са толкова добре запознати с вътрешнополитическия живот. Приемате ли това обвинение?

Любомир: Категорично не. Хората които гласуват в чужбина са отлично запознати с обществено-политическта обстановка в страната, иначе не биха гласували. Кой е по-добър гражданин? Който живее в България, но не гласува? Или който живее в чужбина, но си е направил труда да гласува, понякога на стотици километри от местоживеенето си?

По данни на БНБ българските граждани изпращат парични преводи за близо един милиард евро, или 3% от БВП на страната.

Десислава: Лесно е държавата да се кичи с успехите на българи в чужбина, с постиженията на студенти, известни българи и да разчита на техните инвестиции и проекти. Удобно е. Неудобно е, когато те искат право на глас. Когато объркват сметките на статуквото, когато искат да знаят за кого гласуват, когато искат да ползват преференция – което е възможно само със създаването на МИР чужбина; когато искат отчетност, когато изискват някой да си свърши работата. Мит е, че те не плащат данъци и че не участват. В този мобилен и глобален свят е смешно да мислим в географски граници. Остаряло е да мислим в категории като България на три морета вместо да използваме потенциала на всички българи на 6 континента. Загуба на потенциал е. И е тъжнопостоянно да се делим.

Здравка: В днешно време не е нужно да живееш в България за да бъдеш добре запознат с вътрешно политическия живот. Интернет ни дава възможност не само да общуваме без значение на разстоянията, но да четем вестници, книги, да бъдем част от форуми и групи по интереси, гледаме Българска телевизия и пътуваме до Родината почти всяка година.

BGMedia: Многомандатен избирателен район “Чужбина” също няма да има. Задоволителен ли беше вариантът с един 32-ри МИР “Чужбина” и какво щеше да промени той?

Любомир: Би ни дал възможност да гласуваме за кандидатски листи и с преференция, а не само за партии и коалиции както до сега. Мисля, че 32-ри МИР беше по- добър варият от предишните избори, когато от нашите гласове се възползваха тези за които нямаше достатъчно гласове в техните секции.

Здравка: Многомандатен район чужбина би позволил българите в чужбина да гласуват за кандадатски листи, или пък за независими кандидати, както правят българите в България. Това би повишило интереса както на партиите към тях, така и на избирателите в чужбина към изборите. В крайна сметка – би допринесло за привличането на българите в чужбина към националния живот.

BGMedia: Задължителното гласуване решение ли е на проблемите с апатията и отдръпването на хората от политическия живот на страната?

Любомир: За апатията към политическия живот са виновни партиите, а не гражданите. Апатията може да се преодолее, ако има за какво и кого да избираме. Ако партиите искаха да повишат изборната активност, трябваше за начало да намалят прага на преференциите, или въобще да го премахнат.. Но те очевидно се страхуват от това.

Десислава: Не. Аз смятам, че не може изконно демократично гражданско право да е задължение. Разбира се, това е мое мнение. Ако мислим, че задължителното гласуване ще реши скъсания ни Обществен договор и счупената ни демокрация, значи политическото късогледство е придобило катастрофални размери.

Здравка: Не мисля, че е решение . Политическата активност трябва да има друга мотивация и не трябва да е задължение. А друг е въпроса, че голяма част от трезво мислещите хора са зад граница. Като задължат малцинствата, пенсионерите, и всички тези които са зависими и лесно манипулирани в България (защото много хора там просто нямат избор и може да си загубят работа и 20-50 или 100 лж като им дадат правят разлика в живота им за момента) нас няма кой да подкупи, ние сме независими. Затова нас лишават а ние имаме по-жирок поглед и опит и най-вече право като български граждани.…не мисля, че е правилно и не виждам нищо позитивно в това задължително гласуване.

BGMedia: Какви действия ще предприемете, за да защитите конституционното си право на глас?

Любомир: Ще се обърнем към всички възможни български институции, ще бойкотираме българските държавни институции в чужбина.

Десислава: Освен вече подкрепените и инициирани подписка, писма и участия в медиите, смятам да разчитам на общността, която сме споили последните години по откриване на секции, по тяхното логистично оборудване и тяхното изстрадване по всички часови зони. Това, което имаме ние, е справедлив гняв и осъзната сила, че правото е на наша страна. Че когато сме си говорили в 3 часа през нощта или когато сме се питали, какво да пишем в протоколите, сме създали една мрежа, по-красива от паяжина и по-силна от корабни въжета. Защото сме заедно – за добро или за лошо. И това никой не може да ни го отнеме.

BGMedia:PR екипите на голяма част от парламентарно представените сили реагираха мигновено на обществената реакция и няколко партии се дистанцираха от тези решения. Очаквате ли обрат преди окончателното приемане на новия изборен кодекс?

 Десислава: Очаквам постоянна битка и съпротива. За съжаление, в нашата държава крайните решения зависят от един властови център. Няма никакво разделение на властите и никаква стратегическа визия за изборна реформа. Очаквам някой да поеме политическата отговорност и ще работя денонощно за това.

Здравка: Всичко е възможно. Ако и ние успеем да се организираме, обединим и действаме логично и целеустремено – защо не? Не бива да губим кураж и да се предаваме. Истина е , че нормалната логика не много характерна за България и няма да е лесно, но все пак ако не се вярваме, не опитаме и не си свършим това което зависи от нас – нищо няма да се промени.

BGMedia: Какво поддържа интереса ви към порочната политическа система в България жив?

Любомир: Надеждата, докато сме живи ще се надяваме

Петър: Ние, емигрантите, гласуваме, не защото някой ни е платил, а защото някой от нас ще се върнат в България един ден. Както ще направя и аз със цялото си семейство.

Десислава: Това, че не мога сутрин да ставам от леглото и да се погледна в огледалото, ако не се опитвам да участвам в промяната. С личен пример, с лични действия, с лично време. Защото всеки се изморява и отчайва. Въпросът е как се изправя. А изправеният човек е независим, силен, знае стойността си и знае, че зависи и от него.

Любима моя история е за морската звезда. След морска буря възрастен човек се разхождал по брега и гледал колко морски звезди били изхвърлени от морето. Видял едно момче, което хващал една по една и ги връщал обратно. Възрастният човек се засмял и казал – те са толкова много, невъзможно е да спасиш и да помогнеш на всичките. Момчето се усмихнало и хвърляйки една обратно, казал – “На тази поне успях”. www.pozitivnoto.info/2010/08/prikazka-za-morskata-zvezda.html

Здравка: Обичам Родината си и мечтая да се завърна един ден. Имам много приятели и роднини и ме боли много като виждам какво става там. Бих направила каквото е по силите ми. Дори прописах поезия  завършвам с едно мое стихче от токущо излязлата от печат моя първа стихосбирка “Пътеки”:

Един народ без вяра не успява
да промени съдбата си до край.
Тя, ВЯРАТА криле ни дава
и само с нея ще успеем, знай!

Това е само първата част на нашата разходка сред българите по света. Онези забравените, които явно са толкова неудобни, че всячески парламентарните сили се опитват да ограничат конституционното им право на глас и мнение. Ние ще продължаваме да ви ги представяме, защото държавата им може да ги прогонила, но родината си те занесли във всяка точка на света.