Стане ли дума за чужденците в Австрия, неизменно следва изброяване на множество проблеми: лошо образование, висока престъпност, безработица. Независимо от по-лошите условия на живот обаче мигрантите имат повече деца от австрийците и живеят по-дълго. Най-новият доклад на австрийското правителство, анализиращ интеграцията на чужденците, предлага някои интересни данни.
През 2010 година новозаселилите се в Австрия чужденци са били 114 000, а делът на хората с мигрантски произход се е увеличил до 18,6%. Новите преселници са най-вече граждани на Румъния, Унгария, Словакия и Полша, а убежище са поискали 11 000 – основно руснаци, чеченци, афганистанци, косовари, нигерийци и индийци.
За да се справи с недостатъчната образованост на повечето новодошли, Австрия обсъжда мерки срещу онези родители-имигранти, които не изпращат децата си на училище. В тази връзка прави впечатление, че и в самите среди на преселниците съществуват значителни разлики в образованието. Така хората от бивша Югославия и Турция например имат по правило много по-нисък образователен ценз в сравнение с преселниците от държави, членуващи в ЕС.
Чуждестранните ученици рядко посещават висши училища, а 14 процента от тях не успяват да завършат задължителния образователен минимум. Добрата новина е, че при второто поколение имигранти нещата стоят доста по-различно и като цяло образованието им не се различава особено от това на австрийските им връстници.
Нивото на образование определя и нивото на безработица. Като цяло безработицата сред преселниците е почти двойно по-голяма, отколкото сред австрийците. По-малкото средства, с които разполагат чужденците, предопределят и жилищния им проблем. През 2010 година в Австрия са се падали по 43 квадратни метра жилищна площ на глава от населението, докато имигрантите обитават жилища от по 31 кв. м. Турските изселници разполагат средно едва с 21 кв. м. жилищна площ.
Високата престъпност сред имигрантите не е мит, а неоспорим факт. Така например през 2010 година почти всяко трето престъпление в Австрия е било извършено от хора с имигрантско потекло. От тази група извършители всеки четвърти е бил с адресна регистрация в Австрия, едва 5% са временно или нелегално пребиваващи в страната. Паралелно с това статистиката сочи, че чуждите граждани стават два пъти по-често жертва на престъпления в сравнение с австрийците.
В Австрия живеят и немалко българи. Смята се, че само българските студенти във Виена са 5 000. Българската диаспора може да се похвали и с две български училища, с печатни и електронни медии, както и с няколко българо-австрийски културни дружества. В австрийските медии обаче преобладават негативните информации за чужденците с български корени.
Да припомним само, че до неотдавна Виена беше пропищяла от български и румънски ромчета-джебчии, както и от просяците по улиците, които са част от организирани престъпни схеми. Същото се отнася до кражбите лични данни и източването на банкови сметки – една област, за която се твърди, че била в български ръце.
Източник на информацията: www.dw-world.de