На този въпрос мога ясно и отчетливо да отговоря ДА! Отговарям от позицията си на интеграционен посланик към Австрийските Интеграционни Фондове и на българка, успешно и с доста усилия проправила пътя си в доминиращо мъжки работен свят.
Интеграцията те освобождава от предразсъдаци, отваря светогледа и възможностите както за лична, така и за професионална реализация. Теорията на Дарвин, че не оцелява най-силният, нито най-интелигентният, а този, който най-добре се адаптира към промените може да бъде разгледана в практически примери от живота на всеки един човек, попаднал в нова среда или преживяващ нова ситуация.
Животът в чужбина е показателен за горепосоченото твърдение.Няма лесно начало. Напускането на родната държава, означава напускане на зоната ти на комфорт. Тя е като балон в който сам си се затворил. Там е всичко, което много добре можеш, харесваш и познаваш- език, работни навици, храна, култура, традиции, поведение. В периметъра на този балон човек се чувства защитен, там няма как да допусне грешки нито да претърпи неуспех. Страхът от отхвърляне, подигравателно отношение и уязвимост при евентуален провал е толкова голям, че мнозина си остават вечно заключени в тясното пространство на комфортната си зона. Те оценяват хората на база стереотипи, наложени от собствената им култура и дамгосват всичко различно от познатато с определението “грешно“. Какво обаче би се случило ако всички хора следваха този начин на мислене?
Пример: Новопристигнал българин в Австрия търси българско саламурено сирене в супермаркет. До него стои австриец, който е ценител на хубавите сирена и е редовен клиент на супермаркета. Как би протекло събитието, ако двамата господа са оградени от дебелите стени на собствените си балони? Започваме от основополагащото, а именно езика – австриецът знае само немски и настоява да се говори само на немски, следователно ако българинът не му зададе въпрос на немски, комуникация не може да протече. Българинът продължава да говори на неразбираем за австриеца език и е твърдо убеден, че щом има нужда от нещо, на него трябва да му бъде помогнато сега и веднага. Австриецът от своя страна се изнервя от поредния източноевропеец , нахлул в милата му родина, искащ нещо от него и нарушаващ комфорта на ежедневието му. Не стигат до консесус и просто се разминават.
В крайна сметка неумението да общуваме и да полагаме усилие да разберем човека срещу нас вреди най-много на нас самите. Ако българинът беше положил усилие да научи езика на държавата, която го е приела, нямаше да има проблем бързо да получи, това което иска. Ако австриецът можеше да погледне отвъд стереотипната представа за българите в Австрия, то той можеше като ценител на сирена да обогати колекцията си с вкуса на българското такова.
Съпротивляваме се да направим нещо ново , защото то може би ще е грешно и комфортния ни балонът ще се разпука. Истината е, че този балон не се пука, a само се оголемява. Колкото повече информация имаме, толкова по-големи са шансовете ни за адаптация и успех. Страхът от непознатото изчезва в мига, в който си отговорим на въпроса „Защо?“- защо определен човек прави нещата по определен начин, защо мисли различно, защо системата е различна и т.н. Щом веднъж знаем защо се случва нещо, то много бързо ще узнаем и как да го направляваме в наша полза.
Натрупаната информация, владеенето на езици, познаването на култури ни позволява да намерим точки на пресичане с по-голям брой хора и да развием потенциала си дори понякога в неподозирана посока. Успешната комуникация е ключа към успешната интеграция. Приемането на хората с техните различия е крачка към твоето собствено приемане от тяхна страна. Интеграцията е двупосочен процес. Ако ти си добронамерен, подходиш с уважение и опит за разбиране към културата на човека срещу теб, то най-вероятно ще бъдеш добре приет. В крайна сметка всички хора сме еднакви и разделението не бива да е на база националност, раса или пол, а на база общочовешки ценности. Горепосочените са белези, които не сме избрали съзнателно и всъщност не играят никаква роля в това дали избираме да бъдем добри хора или не. Честност, уважение, лоялност, желание за развитие,любознателност, трудолюбие, емпатия – това са качествата, които разделят достойните от всички останали хора и където аз лично слагам линията в подбора на хората в обкръжението си. Интеграцията и адаптацията в контекста на гореизброените качества престават да бъдат абстрактни понятия, а напълно естествени процеси.
Погледнат от тази перспектива балонът на комфортната ни зона няма да е вече щит за отбрана от всичко непознатото, а филтър за пропускане на качественото добро, което облагодетелства развитието ни. Различните култури са пъстротата в ежедневието на човешките отношения. Качествените хора имат силата да разбиват стереотипи, защото те самите не разглеждат света стереотипно. Честността и уважението привличат честност и уважение, лоялността и трудолюбието винаги се отплащат, емпатията ни определя като човеци и разграничава от роботи, а любознателността отваря целия свят пред нас.
Няма добри и лоши култури, нито добри и лоши религии, няма по-добър пол или по-висша раса, има само добри и лоши хора и изборът от кои да бъдем е изцяло наш.
Автор: Дарина Кисьова
Интеграционен посланик към Австрийските Интеграционни Фондове