В края на всяка година идва време за равносметка. За нашата ви каним на разходка през 2016-та заедно с журналистите Николета Атанасова, Галя Крайчовска, Александър Николов и Мария Спирова, студентите Никола Тодорков, Станислав Савов, Милена Хаджийска, Кристина Савова и Иван Иванов, една от движещите сили на организацията за активно участие в изборния процес на българите зад граница – Димитър Иванов, и директора на Българския културен институт “Дом Витгенщайн” във Виена, професор Румяна Конева.

През тази година се разделихме със световно известни музиканти и творци като Принс, Дейвид Бауи и Ленърд Коен. Сбогувахме се и с двете от лицата на БНТ и БНР – Димитър Цонев и Ирен Филева. И това са само една малка част от многото значими за обществения и културен живот личности, които ни напускаха.

2016-та бе белязана и от политически и обществени кризи по цялото земно кълбо – от импийчманта на Дилма Русеф в Бразилия до агресивната и яростна президентска кампания в САЩ, която раздели американското общество и отвори рани, които не е ясно кога и как ще зарастнат. За разделение говорим и в Европа – за първи път от създаването на Европейския съюз насам, една от страните членки реши да го напусне.

Кое обаче е събитието на годината?

Брекзит съвсем не беше единственият проблем на Стария континент. Все по-сложната ситуация в Близкия изток и в частност – кървавият конфликт в Сирия рефлектираха тежко и върху Европа. Бежанската криза продължи да бъде тема номер едно сред обществото. Тя го поляризира и даде поле за изява на антисистемните политически играчи. Несигурността, крайната реторика и омразата станаха съпътстваш елемент от политическия дискурс. В Австрия годината бе белязана от несравнима по продължителността си политическа кампания, която противопостави проевропейски настроените, предимно млади, живеещи в големия град срещу недоволните от системата и от процесите на интеграция и глобализация. Един сблъсък не само на генерации, но и на светове.

В България също имахме избори и в полемиките за начина, по който те ще се проведат, ние, живеещите в чужбина, намерихме интересно място. Набедени за измамници, безродници, “мотащи се в краката”, българите в чужбина рискуваха изпълняването на конституционното им право на глас да стане почти невъзможно. Стъпка по стъпка, географската отдалеченост се превърна и в ценностна. И сякаш малко хора си дадоха сметка за факта, че територията на една държава е следствие от политически и исторически процеси, а националността – въпрос на избор.

В последните дни на 2016-та всички сякаш групово си задаваме въпроса “Накъде вървим, отиваме ли напред или напротив – връщаме се назад?”. Къде сбъркахме, оценяваме ли това, което имаме и което сме постигнали? И дали не можем, водени от страха и гнева, който той поражда, да изградим обратно всички разделящи стени, които прадедите ни, а и ние самите, сме съборили?

В такива противоречиви времена какво можем да пожелаем на себе си и на света?

Напук на всички трагични събития и притеснителните екзистенциални въпроси, които звучат като ежедневие, ние решихме да съберем и представим положителните събития на годината. Защото повече от всякога имаме нужда от такива, за да се усмихнем и почувстваме обединени поне за малко.

Кои са добрите новини от последните 12 месеца?

Обзорът на годината завършваме с култура, защото културата ражда естетика, естетиката е красота, а красотата ще спаси света.

Чуйте равносметката на професор Румяна Конева, директор на Българския културен институт “Дом Витгенщайн”: