„ГЪДУЛКАТА ГОРИ“

Mоноспектакъл на ЮЛИЯН РАЧКОВ с автор Райко Байчев, режисьор Добромир Цветков сценография Димитър Шопов

Гъдулка и гъдулар не се вписват в героите на нашето време. Но са. Пресъздадени от млад екип в Театър „София“ те извикват усмивка и съпричастие, симпатия и изненада. Ако не вярвате – идете на „Гъдулката гори“ в БКИ “Дом Витгенщайн” и ще видите. Понякога Балканите ми се струват ужасно кътче, потънало в абсурди и тежка апатия, която разкапва всичко наоколо. Друг път виждам в тях хубостта на веселието, някаква причудлива усмивка наднича глупашки отвсякъде и те усмихва, върви разбирай как и защо.

Често ме подчинява мрачната мисъл, че живее ли наоколо, човек е подземен и периферен, дълбоко комичен в опитите си да се протегне към останалия свят.

Още по-често ме връхлита радостта от подземието: ще ми се да остана зазидан в него, с детски сантимент и наивната гордост, която те кара да обичаш тукашното, въпреки цялата му кал и простотия – и така, с натъпкана в устата кал, да се ухилиш като идиот, като бог, като пич, като гений и глупак.

Идеята беше за тази люлка от противоречия да разкаже един гъдулар, понеже, ако някой разбира от балкански и български подземия, това е той. Гъдулката обаче е един съвсем буквален инструмент. Имам предвид, трудно можеш да очакваш от уред, чиито струни са се правили от усукани котешки черва, и лък, стържещ с обтегнати конски косми, да послужи за нещо толкова изискано като литературна метафора. Затова и гъдуларят е зает предимно с това да си блъска главата с проклетата гъдулка – до момент, в който границата между музикант и ненормалник стане доста съмнителна.

Райко Байчев

30 май 2014 (петък) от 19 часа

ЗАЛА 1 на ГАЛЕРИЯ ПАРТЕР

на БКИ „Дом Витгенщайн” (Wien 3, Parkgasse 18)

Цена на билетите: 8 €