Виена е град, покоряващ с изобилието на изящни сгради, запомнящи се улици и кътчета, уютни кафенета, разкошни градини и паркове, вълшебни концерти и още куп очарования. Една от най-изкушаващите въображението представи за Виена са традиционните балове, фестивали и карнавали. Те пренасят през годините духа на императорско величие, благородство, пищност, елегантност, красота, забавление, който неотменно се долавя навсякъде в австрийската столица.
Тази година Испанското училище за езда във Виена (SPANISCHE HOFREITSCHULE ) навършва 454 години. Историята на училището е изпълнена като приказка с дворци, императори, музика и танци. Испанското училище по езда се намира в центъра на Виена и е част от комплекса на императорския дворец. То е най-старото училище по езда в света и единственото, което обучава конете и техните ездачи в класически дресировъчни техники. В една от най-ценните сгради от времето на Ренесанса, запазена до наши дни, Stallburg, се помещават конюшните на училището. Замъкът е строен от Император Фердинанд I като резиденция за сина му Максимилиан II, но до неговото качване на престола не е била завършена и той е продължил да обитава стария дворец.
В документи от 1565 г. се съобщава за дървена арена за езда, намираща се до Stallburg, на Josefsplatz, на която е заработило училището. Тази първа арена е била без покрив и в лошо време ставала неизползваема.
Полезно: Слонче се роди в зоопарка във Виена
През 1718 г. Виена празнува края на турската заплаха, а Принц Евгений Савойски успява да осигури внушителни заеми за Хабсбургската монархия. Император Карл VI най-сетне има възможност да се посвети на своята артистична същност и предприема построяването на множество знаменити сгради във Виена, сред които Карлскирхе (Karlskirche), Имперската Библиотека (сега Nationalbibliothek) и най-сетне Зимния манеж на училището по езда (Winterreitschule).
Между 1725 г. и 1735 г. е построена великолепна барокова сграда по проект на Йозеф Емануел Фишер фон Ерлах (Joseph Emanuel Fischer von Erlach). Макар че е построена за конна езда, тя става и предпочитано място за множество празници, балове, карнавали, концерти, заседания на кметството и други светски събития. Испанското училище по езда във Виена се появява по времето, когато в Европа започва да се говори за обездка на коне. Сред фамилиите на благородниците е модерно да се обучават на класическа езда, а и армията се нуждае от здрави и пъргави коне.
През 1562 г. Великият херцог Максимилиан II (Maximilian II), по-късно Император, докарва от Андалусия, Испания, коне от известната испанска порода Andalusians (кръстоска между арабски, берберски и испански коне) и започва развъждането им в Kladrub. Неговият брат, ерцхерцог Карл II, продължава традицията и основава конезавод в Липица, близо до Триест (Lipizza, сега в Словения). Именно тук опитни коневъди създават аристократите на света на конете – породата Липицанер (Lipizzaner). Те са бели, имат висока стъпка и силно тяло, невероятно грациозни, стройни, интелигентни. Любопитна подробност е, че малките жребчета се раждат тъмни, почти черни, и едва на 5 – 8 годишна възраст започват да побеляват.
Училището за езда във Виена работи само с тази порода коне и испанското им потекло е определило името му. От 1920 г. до днес конете за Испанското училище по езда във Виена се отглеждат във Федералния конезавод в Пибер, западна Щирия (Piber, Weststeiermark), близо до Грац. Негова основна цел е да развъжда, отглежда и съхранява тази най-стара културна порода коне в Европа. Всяка година там се раждат около 40 жребчета. От тях вероятно само пет имат необходимото тегло и темперамент за да бъдат изпратени във Виена за дресировка.
Когато станат на шест месеца малките се отделят от майките и се изпращат да укрепват на планински пасбища. На около 4-годишна възраст напускат Пибер и отиват във Виена за подготовка в училището. До този момент те са препускали на воля, по естествен начин. Oбучението им през първата година е насочено към привикване с работната среда, със седлото и към постигане на послушание, гъвкавост, бързина и лекота. През втората година се усвояват строева езда, всички походки, завои и кръгове в пълно равновесие. След това се преминава в най-продължителния етап – „гимназия“ (Hohe Schule), през който ездачът довежда коня си до съвършенство.
В зависимост от индивидуалните му способности, сила и схватливост, жребецът усвоява по индивидуална програма пиафе, пасаж, пируети, промяна на крака в галоп, учи се да скача. След около шест години той е завършил образованието си и е готов за участие в Кадрила на училището.
Само няколко, особено талантливи жребци, продължават с усвояването на най-висшето изкуство на ездата – „Училища над земята“ (Schulen über der Erde) и овладяват прочутите и характерни за училището елементи Левада, Курбет, Каприол (Levade, Courbette, Kapriole). Така за около 8-10 години един млад жребец изминава пътя от планинското пасище до бляскавата барокова зала.
Обучението на ездачите е също толкова сериозно и продължително. Изискванията към кандидатите са високи:
- трябва да са на минимум 16 години
- да са завършили училище
- да владеят свободно немски и да имат добри познания по чужд език
- да са атлетични и леки с идеален ръст 172 см
- да са творчески личности
- да имат силна връзка с коне и доказателство за постижения в конния спорт
В първите години ездачът се научава да се грижи за коня, да борави с цялото оборудване и да го стопанисва правилно. Заедно с това той има редовни занимания по езда. В началото ученикът язди обучен кон под ръководството на опитен ездач и усвоява правилната стойка. Постепенно овладява всички елементи на висшата езда.
Историята и традициите на училището и на класическата езда са също част от началното обучение.
След 4-5 години главният ездач оценява придобитите умения и при добра оценка ученикът преминава на позицията на помощник ездач. От този момент той получава възможност да участва в училищния кадрил с някой от напълно обучените коне. Същевременно му поверяват грижите за един от младите жребци и той трябва да го обучава и да усъвършенства самия себе си до степен на готовност за участие в кадрила по време на представление. Този етап на подготовка трае още 6 години и изисква изключителна дисциплина и упоритост. И така, след 10-12 години усилени тренировки ученикът достига ранга на квалифициран ездач.
Резултатът от тази дългогодишна усърдна работа на ездач и кон са спектаклите в единствената по рода си барокова зала на Зимно училище по езда (Winterreitschule). На сутрешните тренировки (Morgenarbeit) с релаксираща виенска музика се демонстрират ежедневните упражнения и упражнения, насочени към прецизиране и усъвършенстване в различните етапи от обучението. По време на тези тренировки конете не трябва да се натоварват излишно и затова рядко се случва да се видят най-атрактивните фигури от ездата като Левада, Курбет, Каприол.
Демонстрациите в събота и неделя са истинско удоволствие с изкуството на висшата езда на фона на класическа виенска музика. Всеки спектакъл на балета на белите коне завършва с прочутия Кадрил с осем коня.
„Почит към Виена“ (A Tribute to Vienna) е изключително емоционално съвместно представяне на две от най-известните австрийски културни институции - Висшето училище по класическа езда и Хора на виенските момчета. Музика и танц, пренасящи през времето имперския дух и традиция.
От 2010 година Виенската школа по класическа езда е включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство с елементи: традиция за устно предаване от поколение на поколение на знания и умения; сценично изкуство; знания и практики, свързани с природата. Забавен факт е, че дълги години и Австрия, и Словения имат своите основателни претенции да са родина на световноизвестния Lipizzaner. До въвеждането на еврото в обръщение в Австрия върху монетата от 5 шилинга стоеше неговото изображение, а в момента той танцува върху монетата от 20 евроцента на Словения.
Ако искате да направите изящен и изискан подарък на близък човек, може да потърсите 20-евровата сребърна монета със сертификат за автентичност. От двете й страни са символите на два от най-характерните акценти на класическата висша езда: от лицевата страна – двама ездачи в „Pas de deux“, на обратната страна – един ездач в стойка „Levade“.
[arve url=”https://www.youtube.com/watch?v=6DWC3mIyDqQ” /]
Публикация на: списание “Виена нашият град”
Автор: Веселина Карчева
Прочетете също: