Уважами колега Марио Николов,
Аз няма да сложа кавички на думата колега, защото съм възпитан да уважавам работата на другите, независимо дали я разбирам и какво е личното ми мнение за нея. Винаги съм смятал, че хората на изкуството сме с широко скроени души, с отворени за нови идеи сърца.
Всяка критика е добре дошла! Когато тя е градивна и конструктивна, мнението на професионалиста спомага за творческото развитие. Всичко останало говори единствено и само за личностните качества и способности на човека, който ги е изрекъл.
Прочетох вимателно Вашата критика към БКИ „Дом Витгенщайн”. В нея коментирате и моята работа. Прочетох я повторно. Понеже не открих нищо градивно и конструктивно, я прочетох за трети път. Отново не открих професионално мнение, съвет или идея. Попаднах обаче на много жлъч, злоба и необосновани обвинения. Разочаровах се от загубата на ценно време и грубата конфронтация с чужди проблеми.
Не разполагам със собствена медия, нямам и журналистически заложби. За това Ви отговарям в отворено писмо до Българските медии в Австрия. Ще се радвам ако те го публикуват. Не разбрах дали вашата страничка е блог или медия, но, ако сте второто, ще се радвам също да го публикувате. Надявам се да ми дадете правото на отговор, което е нещо обичайно за професионалните медии.
Г-н Николов, откъде се появи Вашето желание за критика към работата на БКИ „Дом Витгенщайн“ и в частност към моето участие там? Само до преди няколко месеца Вие работехте за същия този Институт. В продължение на повече от година културната програма на Дома, неговото представяне в интерент и социалните медии, както и съобщенията на немски език не Ви пречеха. Напротив – вие активно се опитвахте да ги подкрепяте. Ще си позволя да Ви цитирам източник:
“….Сайтът за изкуство и култура artnovini.com, който от създаването си през юни 2011 г. работи изключително активно с БКИ във Виена, предлага на вашето внимание интервю с г-жа Конева, която е известен български историк-културовед, повод за което са освен тази престижна награда и приключването на нейния първи „сезон” като директор на Дом „Витгенщайн…“
В статия: Проф. Румяна Конева: Първата световна война е първият мащабен провал на нова Европа
Автор: Марио Николов; Публикувано: Неделя, 27 Юли 2014г. 21:41ч.; За сравнение: Сайт
Защо тогава рекламната стратегията и политика на Института Ви допадаше и я следвахте? Защо тогава не писахте за тези проблеми? Те някаква новост в работата на Институа ли са или Вие изживяхте неочаквано духовно и творческо развитие, катарзис, който Ви отвори очите за тях? Или причината се корени в прекъсването на професионалните Ви взаимоотношения с БКИ „Дом Витгенщайн“ ?
Искрено се надявам причината да е „неочаквано духовно развитие“. В противен случай, става въпрос за липса на възпитание, а това е толкова тъжно! Но нито една причина не оправдава иронията и коментарите по адрес на моя труд! Това говори за липса на колегиалност и професионализъм! Не съм експерт по държавни културни политики и не мога да коментирам културната програма на Института, но съм професионалист с дългогодишен стаж в сферата на графичният дизайн. Когато разглеждам работата на колеги и тя не ми допада, не ги иронизирам в медийното пространство (както е модерно в момента да се казва) ! Предпочитам личния разговор, в който обменяме мнения и впечатления. Даваме си идеи и съвети. Отново в личен разговор споделям какво и защо бих направил по друг начин. Когато ме попитат публично за мнение, спазвам професионализъм, като се старая да бъда конкретен, конструктивен и градивен в мнението си.
Всички знаем какво е конкуренция и свободен пазар! За това, че един творец е изгубил свой клиент, не е виновен новият – поел поръчката! Клиентите идват и си отиват, а причините са разнообразни. От една страна може да е по-добър проект. От друга страна може да играе важна роля и фактът, че зад проекта стои фирма с дългогодишен стаж, доказан опит в изпълнението, даваща гаранции и издаваща фактури. Не Ви възприемам като конкурент, но явно Вие се смятате за такъв. Във връзка с това, искам да дам малко факти за себе си. Предполагам, те ще помогнат на читателите да научат повече за човека, създал страницата и „кокетната книжка” на БКИ „Дом Витгенщайн”.
Роден съм в Пловдив. Завършил съм Художествената гимназия в София. Имах късмета да работя и уча при едни от най-добрите приложни графици в България. В Австрия съм от 1989 година. През 1994 бях официално приет за член на DesignАustria – еквивалент на СБХ. Днес, години по-късно, аз
продължавам да се уча от най-добрите в бранша, но вече в световен мащаб. През годините съм имал възможност да работя по много и разнообразни проекти. Доверие в моите качества на професионалист имат редица държавни организации, местни и чужди медии, рекламни агенции и международни фирми.
Поредната задача, да направя сайта на БКИ „Дом Витгенщайн“, не ме изненада. Приех я с радост и работих над нея с желание. Основният ми мотив беше да помогна и да дам своя принос към популяризирането на българската култура и изкуство в Австрия. Постарах се да създам продукт, който да съдейства за изграждането и затвърждаването на положителния образ на България, като държава с богато културно наследство, талантливи творци и голям потенциал за културен обмен. Сайтът е изцяло съобразен (според мен) с вкусовете, предпочитанията и потребностите на целевата група (немскоезичната среда и широката австрийска общественост) и отговаря на съвременните тенденции за визия на интерент страници.
Не разбирам съвсем „критиката“, че страницата е на немски език? Такива са всички подобни страници. Не знам какви са личните Ви очаквания, но е нещо напълно нормалнo страницата на българска институция в чужда държава да бъде изработена на местния език. Причините за това са много и PR ефекта е голям. Това е и основната цел! Във връзка с вашата „критика” имам и една молба/съвет – нека не позволяваме на личните пропуски в образованието, липсващи езикови познания и затрудненията в общуването, да въздействат на професионалната ни преценка и оценка! Мислех си дали да коментирам и останалите Ви изказвания. Реших да не си губя времето, нито това на читателите. Вашата критика ме подсеща единствено за една популярна в България приказка: „На калпав космонавт и космоса му пречи“ и нейните разновидности.
Благодаря за вниманието!
Георги Зюмбюлев
