Иван Лечев е български музикант, китарист и цигулар. Първа китара на легендарната група ФСБ от 1979 година насам. Един от създателите на Стари муцуни заедно с Георги Марков, Ивайло Крайчовски, Валди Тотев и покойните Георги Минчев и Пеци Гюзелев. От 2013 година е член и на супергрупата Фондацията. В нея участва с Кирил Маричков, Дони, Славчо Николов и Венко Поромански. На 8 април Фондацията гостува във Виена, заедно с Щурците, които празнуват своя 50 юбилей.
- Фондацията във Виена отново, две години по-късно, този път в компанията на Щурците. Какво си спомняте от първото гостуване тук през 2015 година?
Беше ми изключително приятно. Аз много харесвам Виена, имал съм много хубави моменти в този град, идвам с удоволствие винаги. Много ми хареса публиката тогава, но се надявам сега да има още повече хора, защото идваме с Щурците. Те празнуват 50 години с един голям концерт в зала Арена Армеец на 3-ти юни. Ние обикаляме с тази програма преди това по света, за да може да я чуят и тези, които няма да могат да в София на 3-ти юни.
- Не само на Щурците предстои голям концерт в Арена Армеец. ФСБ отбелязва 40 години на сцената през есента. Вие се присъединявате към групата през 1979-та. Какво се промени през всичките тези години и какво ще видим на сцената от вас, Константин Цеков и Румен Бояджиев?
Трябва да спомена, че към нас на този концерт ще се присъедини още един от основателите на ФСБ, Александър Бахаров, който живее в Мюнхен. Той ще дойде и ще изсвири с нас няколко парчета, включително и най-емблематичното за него – “Пак ще се прегърнем”. Дано да успее и да си го изпее, защото той самият каза, че не е пял от много години, но до 7 октомври има време да се подготви.
- “Пак ще се прегърнем” е и една от песните в сетлиста на Фондацията. Как ще изглежда програмата и колко часа ще продължи концерта тук?
Доста е дълъг. Получава се около два часа и половина до три. В първата част е Фондацията, след което ние със Славчо Николов и Кирил Маричков взимаме електрически китари и на сцената се качват Георги Марков и Валди Тотев. Всъщност ние със Славчо Николов сме събирателен образ на Пеци Гюлезев, който уви вече не е сред нас.
Щурците и Фондацията ще посетят Лондон, Виена и Прага преди големия концерт на 3 юни в София.
- Фондацията е на едва 4 години, проектът започва през 2013 година. За това време вие вече имате две турнета зад Океана, в САЩ и Канада, бяхте в Австралия, само преди няколко месеца изнесохте първият в историята концерт в Кувейт. Имате десетки успешни концерти в България и Европа. Очаквахте ли, че нещо толкова грандиозно ще се получи, когато решихте да се включите?
Ами честно казано, очаквах. Това е една музика, която страшно много хора харесват, но няма откъде да получат. Особено така събрана, музиката на четирите групи. Както един мой приятел от телевизията каза – това е проект, обречен на успех. Това, което не очаквах е, че ще обиколя целия свят с този проект. Снощи се върнахме от Испания, сега преди Виена ще бъдем в Лондон, след това в Прага и така приключва европейското ни турне.
- Може да ви прозвучи преувеличено, но Фондацията в моите представи се превърна в един мост между България и нейната диаспора. Как ви посрещат българите по света?
Особено сега, гледайки картинката по изборите, ще кажа пак, че по-добрата част от българите се намира в чужбина – по-интелигентната, по-борбената, тези, които успяват да се справят с предизвикателства. Всички тези хора липсват на държавата, но тя не прави нищо, за да ги задържи в страната. Аз много харесвам тези срещи с българите по цял свят, защото това са хора като мен. И виждам, че каузата не е загубена.
- Не много хора знаят, че ФСБ е единствената българска група, печелила Грами. Яд ли Ви е все още, че не успяхте да отидете?
Нямаше как да се случи просто. В онези годините Желязната завеса да допусне пет души от социалистическа страна да се озоват в меката на западната култура и да получат американска награда. Абсурд! Не ни е точно яд, по-скоро това показва нагледно доколко ретроградна и ужасяваща система беше онази, която ни държеше в клещите си. В тази връзка, проблемите ни днес си произлизат от нас, а не от демокрацията.
- Напук на проблемите, има и една страхотна черта на българския народ – любовта към рок музиката. На какво се дължи това според вас?
Не е просто любов към рока. За мен разликата се корени по-скоро в това, че австрийската публика е доста по-разглезена, така да се каже, и е виждала доста повече. Човек привиква и с най-хубавите неща. Докато в България хората не са имали такава възможност и това предизвиква страхотен фурор. Това е една жажда, трупана с години.
- В глобален мащаб повечето емблематични имена в този жанр са над 70 години. Сякаш не виждаме техните наследници. Какво наблюдавате в България?
Музиката става все по-несигурно средство за оцеляване, въпреки удоволствието, което тя носи. Аз например предпочитам моите деца да се занимават с други неща. Индустрията става все по-механизирана, което не ми харесва. Най-големите звезди са звездите от миналото. Музиката днес е по-скоро еднодневна, но има и изключения – аз например много харесвам Ед Ширън. Но това са по-скоро бели лястовици. Сякаш последната голяма звезда беше Стинг. Все пак не искам да бъда песимист, лично за себе си не мога да се оплача от нищо в живота си.
- Свикнали сме да Ви виждаме във ФСБ, това е вашият естествен хабитат, неделима част сте и от Фондацията, но на малкия екран попадате в една доста неочаквана компания – Камелия, Графа и Поли Генова. Как функционира тази еклектика, намирате ли теми на разговор и допирни точки?
Аз съм доста толерантен човек и търся най-добрите черти на хората. Свирил съм в една от първите песни на Поли Генова. С Графа сме приятели. Нямаме проблеми с комуникацията, но имаме различни вкусове, което се вижда. Аз обаче съм убеден, че поне двама от талантите, които са при мен, имат шанс да спечелят. Аз затова съм там – за да им помогна да намерят своето място под слънцето.
- Зареждат ли Ви младите таланти и тяхната амбиция?
Страхотно! Това е изключително приятно чувство, да виждаш таланта в човека. Много зареждащо, но и много вълнуващо. Има моменти, в които ми застава бучка в гърлото сякаш. Да видя такъв талант и хора, които имат такава перспектива. Надявам се да продължават и след формата. Много ми се иска.
- И накрая какво предстои на Фондацията и на Вас самия?
Сядаме много сериозно да се подготвяме за концерта на Щурците. След това имаме няколко сериозни участия в България и едно пътуване до Кипър. Предстои ми подготовка и за концерта на ФСБ на 7 октомври, а на следващия ден заминаваме за Токио, Хонолулу и поредно турне в САЩ и Канада. За нови записи засега няма да остане време, защото трябва да отрепетирам старите, но един друг проект, който аз много обичам – на Стефан Вълдобрев и обичайните заподозрени, издаде един много хубав албум – “По полека”. Той имаше много добър прием в България, надявам се да можем да го покажем и на хора извън страната.
https://www.youtube.com/watch?v=-YHmYDPkVZY