Иван Карчев е роден през 1976 г. в София. Във Виена следва геодезия, а по-късно и "Публицистика и комуникации". В момента специализира "Връзки с обществеността" и "Реклама". През 2005 г. той участва в създаването на студентската организация КИТ в Австрия, чийто ръководител е и до днес.

В края на декември миналата година по австрийския телевизионен канал ОКТО започва първото предаване на български език. То се нарича "Бригада" и е изключителен факт, защото в историята на българската общност тук това е първото официално и самостоятелно предаване в такъв тип електронна медия. Нещо повече – българската общност в Австрия не е официално малцинство, но въпреки това е получила специална възможност за изява. Иван Карчев е движещата сила на проекта.

– Известно е, че различните малцинства в Австрия имат право на свои предавания в националните медии. При положение, че нашата, българска общност не е официално призната за малцинство, как се стигна до този пробив?

– Българите не сме малцинство в Австрия и не можем да се възползваме от предоставеното за малцинства ефирно време в австрийската национална телевизия ORF. Предаване "Бригада" тече по телевизия ОКТО, Wiener Telekabel TV на канал 8 и както при всяка друга модерна медия може да бъде гледано и в интернет, през страницата на телевизията (www.okto.tv). Тази телевизия предоставя възможност на по-малките социални групи, каквато е и българската общност, да имат достъп до австрийското медийно пространство и е тяхната комуникационна и информационна платформа. А иначе идеята за българско телевизионно предаване съществува от началото на 2007 година и е един от проектите на българската студентска организация в Австрия – КИТ (KIT-VBSÖ). За неговото реализиране сформирахме петчленен работен екип, който през м. май същата година кандидатства пред програмната дирекция на телевизия ОКТО с "Проект за културно-информационно телевизионно предаване на български език". В него трябваше обстойно да обясним нашите цели, как смятаме да ги реализираме и с какво точно предаването обогатява австрийската телевизиона програма. Постарахме се доста и резултатът беше неговото бързо приемане, както и приоритета, който му дадоха.

– Как ти хрумна да озаглавиш предаването тъкмо "Бригада", звучи двупосочно – веднъж отвежда към соцминалото с трудовите движения, втори път към популярен съвременен руски филм за мафията?

– Над името умувахме доста дълго, като се допитахме за мнение до различни хора. Искахме да е добре познато както на младата българска публика, така и на по-възрастните ни зрители, преселили се в Австрия преди много години. То трябваше да бъде лесно за запомняне и изговаряне и от австрийските ни зрители. От многото предложения се спряхме на "Бригада", защото до голяма степен нашата дейност има сходство с доброволния характер на студентските бригади от близкото минало, когато младежите са работели за общото благо на родината. Дали това им е харесвало е отделен въпрос. На нас ни харесва да участваме дейно в изграждането и затвърждаването на положителния имидж на България пред австрийската общност и да популяризираме нейната култура. Освен това наименованието е познато и на всички съвременни младежи, голяма част от които заминават в чужбина на бригади в търсене на възможности за професионална реализация и/или осигуряване на средства за образованието си. Една от рубриките на нашето предаване е насочена точно към този кръг от хора, на които ние се опитваме да помогнем. За връзката с едноименния руски сериал не се замислихме, както и за произтичащото от него негативно оцветяване на думата. За нас "бригада" е наименованието на група млади хора, ентусиазирани от една обща идея, стремящи се към нейното реализиране, без да целят обезателно материални облаги. В този смисъл нашият екип е една малка бригада, поставила с конкретни цели, които до момента успешно реализира.

– Какви са акцентите на предаването?

– "Бригада" е културно-информационно предаване с 30 минутна схема, което представя българската общност тук, нейни интересни членове, както и културните и политически събития с българско участие. То е нейната визитна картичка в австрийската медийна система. Разделено е в три основни и две допълнителни рубрики: Основните рубрики са: "Тема" – това е основна информационна рубрика, насочена към българската зрителска аудитория, чиято тема са трудностите и проблемите, с които се сблъскват българските граждани в Австрия и пътищата за преодоляването им. В търсене на отговори и правилни решения, екипът на "Бригада" се среща с експерти, политици и представители на местната администрация и бюрокрация и представя техните компетентни мнения и съвети в ефир. Другата е "На кафе": Във всяко издание представяме интересни членове на българската общност в Австрия – хора, успели да си пробият път в живота, интегрирали се в обществото и доказали своите способности; личности, спечелили възхитата и респекта както на своите сънародници, така и на домакините. Третата е "Култура": Виена, знаете, е културната столица на Европа, приела гостоприемно артисти, музиканти, певци и художници от различни страни и култури. Българите съставляват значителна част от тази общност на творци. В лицето на "Бригада" те намират една медийна платформа, която предоставя възможност за по – широко популяризиране на тяхото творчество. Имаме и допълнителни рубрики: "Мнения" – тук екипът на предаването търси отговори на въпроси, свързани с това, че сме най-новата членка на Европейската общност. Събития: В модерацията към предаването е включен и коментар за изминали и предстоящи събития. "Бригада" има за цел да отрази и коментира в ефир възможно най-голям брой мероприятия, организирани от българи и български институции, както и такива с българско участие.

– А гледа ли се "Бригада" от българите? Или има и такива сред вас, които до такава степен искат да се разграничат от България и от всичко българско, че съзнателно избягват език, контакти и респ. предавания за и от българи?

– Да, предаването е популярно сред българската публика, което личи от многобройните идеи, критики и съвети, които получаваме по електронната ни поща. Все повече зрители и зрителки се обръщат към нас с предложения за интервюта. Критика също не липсва, но тя е и основата за нашето по-нантатъшно развитие и ние гледаме на нея с нужната сериозност. Предполагам, че има и такива българи, които се опитват да скрият своя произход и избягват всячески контакт със своите сънародници, но аз лично не познавам такива. До някъде разбирам това тяхно поведение, като се имам предвид негативната информация за България в някои медии, но по никакъв начин не ги оправдавам. Ако всички скрием глави в пясъка, ситуацията никога няма да се промени. От няколко години насам държавата се опитва всячески да противодейства на понякога злобните и неоснователни нападки от чужбина и да ги опровергава. За съжаление, липсват както финансови средства, така и необходимите познания в тази насока. Австрия има вековен опит в тази насока и за мен лично, както и за моята дейност, е предимство, че черпя информация от може би най-добрите в тази сфера. Събраните знания и опит прилагам на практика в предаването "Бригада". Представяйки интересни българи в предаването, ние от екипа се опитваме да повдигнем самочувствието на нашите съграждани, да им вдъхнем увереност в собствените им способности и да стимулираме амбициите им за успех. Едно от най-разпространените мнения тук е, че ние като българи, не получаваме равноправен шанс за професионална реализация – нещо, което определено не отговаря на действителността. Ако човек се труди упорито и следва своите цели, той неминуемо ги постига. Единствените условия са да има упорит характер, мащабно мислене и да владее местния език. Но това са изискванията за успех навсякъде по света.

– Разпознаваема ли е нашата общност във Виена?

– Да, определено, особено във Виена, където тя е най-многобройна. За да бъда обаче точен, трябва да спомена, че слабо образованите австрийци често ни бъркат с румънците и сърбите. Но това е факт, на който трудно може да бъде повлияно. През последните няколко години нашата общност направи доста големи крачки в своето афиширане, за което изиграха важна роля както директорът на Българския културен институт "Дом Витгенщайн" – господин Петранов, така и посланикът на Република България в Австрия Ради Найденов. Освен тях значителен принос в тази посока имат организацията, която стои зад списанието "Българите в Австрия"; студентската организация КИТ със своите мероприятия; телевизионното предаване "Бригада"; дизайнерската двойка Биляна и Петър от BIPONE, които спечелиха множество конкурси и им беше възложено да облекат Мис "Австрия – туризъм" за конкурса в Китай; организацията Артфиш; джаз квартета на братя Владигерови; писателят Димитър Динев и още много други. Българската общност в Австрия изживява разцвет, непознат в нейната история.

– Редом с рекламата, която правят тези хора със самото си присъствие, сигурно има нужда и от друга реклама?

– Рекламираме се основно в телевизията и в интернет. Ние сами си правим рекламните клипове, банери и лого. За тяхото разпространяване ни помага информационният портал на българите в Австрия www.bg-student.org, който е основен източник на информация за българите, живеещи тук, както и културният институт "Дом Витгенщайн". Там ни беше предоставено и място за второ студио, една неоценима помощ. За рекламата ни пред австрийската публика отговаря отделът за връзки с обществеността към телевизия ОКТО, който разпространява в австрийските медии нашия банер и видеоклип.

– А има ли и не-българи, които следят "БРИГАДА", каква е тяхната реакция?

– Интересът на публиката определено е голям. Ако изключим българските зрители, предаването се гледа от австрийци, сърби, турци и други. Те са по-голямата част от нашата публика (все пак българите не сме чак толкова много в Австрия) и това е и основната причина да правим субтитри на немски език. Темите, които засягаме в информационния ни блок (работни разрешения, права на студентите, права на чужденците), са интересни за всички представители на чуждестранни групи, а културните ни репортажи са особено популярни сред австрийските ни зрители.

– Какво ще кажеш и за други български медии, мислиш ли за радио, вестник? Такъв впрочем е имало преди време.

– Конкретни планове за такива нямам, но не са невъзможни в бъдеще. В момента съм си поставил за цел да затвърдя телевизионното предаване. Имаме предложение от страна на програмната дирекция да го разширим на 60 минути или да правим две предавания месечно по 30 минути, но тези проекти са все още обект на обсъждане от екипа. Качествено предаване се прави много трудно, особенно когато имаме две коренно различни целеви групи както е при нас.

– Има ли сред младите ни сънародници (студенти и завършващи) настроения за връщане към България или това е затворена страница?

– По принцип много хора споделят желанието си да се върнат в България, но изискванията, които имат, ги карат да се установят за постоянно зад граница. Възможностите за професионално развитие тук са много по-големи, пък и условията на работа са много по-добри. Веднъж свикнал на всичките удобствата и сигурност, които предлага социалната политика в Австрия, е трудно да се решиш на връщане, дори и да си най-големият родолюбец. България все още не разполага с достатъчно добра програма, която да ги предразположи към такава стъпка. Тук ще спомена отново, че за завършил образованието си в Австрия българин, няма никакви пречки да си намери добра и квалифицирана работа, с отлична социална и пенсионна осигуровка, 13-та и 14-та заплата, регулирано работно време, коректно заплащане на допълнителните работните часове и т.н. Дали това е за добро или за зло не знам, но смятам, че всеки един от нас е дълбоко свързан с България и може да работи за нея по различни начини, дори от хиляди километри разстояние. Важното е да го иска. А и в днешния глобализиращ се свят местоживеенето не е определящо за това дали си българин.

Интервю на Ана Кочева
Материал на Frog News