Кое е първото нещо, което ви идва на ум, когато чуете „Виена“?
Виенското колело, Виенски валс, Виенски шницел, Виенско кафе, Хора на Виенските момчета, Виенска кифла, Виенският новогодишен концерт, Виенска кухня, Виенски бал?
Едва ли има друг град в света, на който да са наименувани толкова много прелести.
А замисляли ли сте се кой е символът на Виена? Щефансдом, Пратера, Щраус, кафето, щрудела, бонбоните „Моцарт“, …..?
Въпроси без отговори. Или по-точно, отговорите напират, избутват се един друг и онемяваш от безсилието да избереш само един.
Е, нека се опитаме да спрем въртележката от отговори и да видим кой ще се падне. Едно, две, три ….. Какво се падна? Хайде да познаем! Нещо световноизвестно, нещо оригинално, нещо класическо, нещо вкусно. М.м.м… Торта „Сахер“.
Разбира се, като почти всичко друго във Виена, тортата „Сахер“ има история. История стара и като в приказка: с тайнства и сражения и с добър край.
Може би най-известната торта в света е направена за първи път преди повече от 180 години. Както е било и при други важни открития, всичко става случайно. През 1832 г. министърът на външните работи на Австро-унгарската империя княз фон Метерних поръчал за една от многобройните вечѐри в княжеския дворец да се приготви нетрадиционен десерт, който да впечатли високопоставените му гости. Но главният сладкар в този ден бил болен и с отговорната задачата се заема младият стажант в придворната кухня, 16-годишния Франц Сахер. Той сътворява шоколадова торта, която доставя удоволствие на изтънчените гости и по-късно става един от символите на Виена.
След като завършва стажа си, Франц Сахер работи за аристократи на различни места – в Братислава и Будапеща, на дунавските кораби между Виена и Будапеща, а през 1848 година се установява във Виена и открива магазин за вино и деликатеси. Синът на Сахер, Едуард Сахер (1843—1892) следва семейната традиция и се обучава в сладкарство при авторитетния виенски сладкар Кристоф Демел. Той прави някои допълнения на рецептата за торта на известния си баща. Тортата Сахер първоначално се продава в сладкарницата на Демел, а от 1876 година и в Хотел Сахер, основан от Едуард. От този момент тортата е позната като един от най-популярните десерти в австрийската кухня.
Първите противоречия за правото върху оригиналната рецепта, се зараждат през 1934 година, тъй като Едуард Сахер, докато се обучава при Демел, малко изменя рецептата за тортата.
След смъртта на вдовицата на Едуард – Анна Сахер(1930 г.) и банкрута на Хотел Сахер(1934год.), внукът на Франц Сахер ,който се казва също Едуард Сахер, продава оригиналната рецепта на пекарната Демел. След като придобива рецептата, Демел започва да продава тортата с поставена върху ѝшоколадова плочка, на която има надпис „Едуард Сахер, Виена“.
През 1938 година, новите собственици на Хотел Сахер регистрират името „Оригинална Торта Сахер“ като запазена марка. Те започват да предлагат тортата не само на посетителите на хотела, но също така и в сладкарниците.
Тогава споровете се подновяват , но са прекъснати от Втората световна война и Окупацията. След края на войната, през 1954 г. собствениците на хотела обвиняват сладкаря Кристоф Демел в използването на регистрирана търговска марка, а пекарната твърди, че е закупила правата върху името „Оригинална торта Сахер“.
Конфликтът прераства в интензивна съдебна война, която продължава през следващите години. Спорът в тази война бил не само относно това кой прави „оригиналната” торта, но и за това дали кайсиевият конфитюр трябва да бъде отгоре, или вътре в тортата (!) и разрешено ли е да се използва маргарин вместо масло.
През 1963 г. двете страни най-сетне постигат извънсъдебно споразумение, по силата на което името „Original Sacher-Torte“, изписано върху кръгъл шоколадов медал се поставя върху тортите, произвеждани от Хотел Сахер, а тортите от сладкарница Демел трябва да бъдат украсени с подобен символ, но с триъгълна форма и надпис „Eduard Sacher-Torte“. Сега тази версия е официално наречена „Торта Сахер на Демел“. Разликата между двете торти е в слоевете кайсиев конфитюр. Вариантът на хотел Сахер има два слоя – под шоколадовата глазура и в средата на тортата, между двата слоя на разрязания на две блат. Демел-версията, която претендира, че съвсем точно следва първоначалната рецепта, има само един слой под шоколадовата глазура. По-наблюдателните ценители забелязват и малка разлика в структурата на блата. Докато при тортата на хотел Сахер той е по-едрозърнест, при Демел-тортата е по-гладък и плътен.
Конкуренцията продължава и днес, когато годишно се произвеждат над 300 000 торти в хотел “Сахер” и над 50 000 торти в сладкарската работилница Демел.
Всеки жител или гост на Виена има възможност да се опита сам да бъде арбитър в този нескончаем спор. Достатъчно е да отдели време и да поседне на кафе и торта Сахер и в едната и в другата сладкарница. А когато е в Демел, не може да не се захласне над стъклената витрина, зад която наред с другите сладкарски изделия, се твори наживо и вълшебството „Торта Сахер“.
Удивително големи количества торти се продават ежедневно и на чуждестранните пазари – Германия, Италия, Русия, Франция, САЩ, Китай, Япония, дори Нова Зеландия и Казахстан. И двамата производители предлагат и онлайн продажби на тортите в няколко размера от 12 cм до 24 см. Ако горите от желание наистина да зарадвате някого с неочакван и изискан подарък, можете да бъдете уверен, че една торта Сахер ще бъде невероятна суперизненада!
Автор: Веселина Карчева
Рецепта за приготвяне на торта Сахер може да прочетете ТУК.
Прочетете също: