“А кога ще ядем шницел?”. Въпрос, който всеки един от нас е чувал многократно от свои приятели и семейство, решили да ни гостуват във Виена. Заедно с разходката по „Ринга“, гордата демонстрация как в тоалетната на подлеза на операта звучи “Травиата” и разглеждането на музеите близнаци на Maria-Theresien-Platz, хапването на виенски шницел е задължителна част от всяко гостуване в австрийската столица. И макар тънкото панирано месо рядко да остава забравено, то други части от типичната австрийска кухня често биват пропуснати от туристи.

Така, докато изпращате родителите си и те се чудят защо виенският дюнер има по-различен вкус от българския и какво са яли австрийците преди пълнените с месо и салата ориенталски питки да дойдат по тези земи, вие си казвате: “Ех, по дяволите, забравих за джолана и щрудела”.

За да ви улесним за следващото гостуване на близки и роднини, се постарахме да съберем за вас пет от най-традиционните австрийски гозби, както и част от местата, за които гарантираме, че ги приготвят добре:

• Джолан (Stelze) – печеният свински джолан е истинско удоволствие за сетивата на всеки любител на месото. Сочно отвътре, хрупкава кожичка отвън. Подхожда си перфектно с хрян, горчица и картофена салата. Разбира се, и с бира – през топлите дни с нефилтрирания и непастьоризиран Zwickl, през зимата – с тъмна бира или високоалхолният Bockbier и целогодишно със светла бира – Pils или Märzen. Някои от вас сигурно ще кажат, че джоланът е типичен специалитет за Бавария, но австрийците също много държат на него и дори го наричат по различен начин – Stelze, а не Haxe, както в Германия.

Проверени места за хапване: Schweizerhaus (Prater 116, 1020 Wien) и 7STERN Bräu (Siebensterngasse 19, 1070 Wien).

• Ябълков щрудел (Apfelstrudel) – с или без ванилов сос, сладолед и сметана, комбинацията от ябълки, стафиди, галета, канела и пудра захар е отличителен за Австрия вкус. Има различни спекулации по темата за произхода на рецептата за ябълков щрудел като двете най-популярни са, че той идва от Северна Африка или пък от Османската империя. При всички положения обаче днес десертът е един от символите на Австрия. А какво да си поръчате за пиене заедно с щрудела? Един виенски Melange и един Almdudler, разбира се!

Проверени места за хапване: Cafe Restaurant Residenz – Schönbrunn (Schloss Schönbrunn, Kavalierstrakt 52, 1130 Wien), Kunst-Cafe im Hundertwasserhaus (Löwengasse 41-43, 1030 Wien). Café Landtmann (Universitätsring 4, 1010 Wien).

• Торта Сахер (Sachertorte) – дами и господа, представяме ви една истинска легенда, произведена от 16-годишния Франц Сахер през 1832 година! Поръчва си я Клеменс фон Метерних – външен министър на Австрия, както и една от най-спорните и влиятелни фигури в европейската политика през 19 век. Ще попитате защо? Ами да кажем, че е изпитвал известен афинитет към авторитаризма, но това е тема на един следващ материал. Да се върнем към тортата и тази 1832 година. Метерних поръчва да се измисли специален сладкиш за неговите височайши гости, но тъй като главният готвач е болен, на негово място застава Франц Сахер, който създава и едноименната торта. Сахер заминава за Братислава и Будапеща, а през през 1848 година се връща във Виена. Синът му Едуард доразвива рецептата докато се учи на занаята в сладкарница “Demel”, а през 1876 година открива и хотел “Sacher” зад Виенската държавна опера. И оттогава двете места спорят къде се предлага автентичната торта. Коя е по-автентична за вас може да прецените сами на следните адреси:

Проверени места за хапване: Hotel Sacher (Philharmoniker Str. 4, 1010 Wien), DEMEL – K.u.K. Hofzuckerbäcker Wien (Kohlmarkt 14, 1010 Wien)

• Императорски палачинки (Kaiserschmarrn) – да, в територията на бившата Хабсбургска монархия обичат да си режат палачинките още в тигана. Въпреки това, палачинките (Palatschinken), така както ги познаваме в Източна Европа, също са намерили място в австрийската кухня. Но нека довършим историята за Kaiserschmarrn: Те са кръстени така в чест на император Франц Йосиф I, който много обичал да ги похапва. Принцеса Сиси, разбира се, обсебена от своята фигура, ги избягвала заради многото тесто. В традиционната рецепта те се поръсват с пудра захар и се заливат с конфитюр от сливи. В днешно време често се сервират със сладко от ябълки, кайсии, както и със стафиди и бадеми.

Проверени места за хапване: Café Central (Herrengasse 14, 1010 Wien), Heindls Schmarren & Palatschinkenkuchl (Köllnerhofgasse/Grashofgasse 4, 1010 Wien), Café Museum (Operngasse 7, 1010 Wien)

• Наденица с кашкавал (Käsekrainer) – Берлин е домът на Currywurst, в Нюрнберг и Мюнхен се яде Bratwurst, във Виена храната, която може да се намери на всяка бутка за наденички (Würstelstand), е Käsekrainer. Нарязан или като хотдог, с горчица, кетчуп или хрян, всеки виенчанин е хапвал този деликатес. Един малък съвет за всички, на които тепърва предстои да го опитат: Кашкавалът вътре е горещ, пазете си езика.

Проверени места за хапване: Bitzinger bei der Albertina (Albertinaplatz, 1010), Würstelstand am Hohen Markt (Hoher Markt 1, 1010), Zum scharfen René (Schwarzenbergpl. 15, 1010 Wien)

А Mr. Schnitzel? Е, той обича светлината на прожекторите да е насочена само в него, така че ще му посветим отделна статия.  

Автор: Александър Детев

Александър Детев е журналист на Дойче Веле. Преди това е работил за Българска национална телевизия (БНТ) и BGRadio Виена – българското радиопредаване в Австрия.