Професия: Архитект/интериорен дизайнер
Роден град: Хасково
Рождена дата: 18 август
Зодия: лъв
Семейно положение: разведена
Деца: син на 10г.
Чужди езици: немски, английски, руски
Описва сама себе си като: идеалист, в професионално отношение – взискателна към себе си и към екипа
В личните си отношения с хората държи на: коректност, прямота; обича да контактува с многопластови личности
Любим стил музика/ изпълнител: музика от 80-те, фен на Точка БГ
Любим автор: Димитър Динев
Любима книга: Димитър Динев: „Ангелски езици“ („Engelszungen“, 2003), „Светлинка над главата“ („Ein Licht über dem Kopf“, 2005)
Приятели във Facebook: приятели и бивши съученици, пръснали се по света – Канада, САЩ и Европа
В свободното си време: български народни танци, иконопис
„Успехът е относителен – означава, че си постигнал целите си. А много по-важно е какви точно цели си си поставил“ разказва Паулина Владимирова Ципфел, утвърден в Австрия архитект и интериорен дизайнер. Своя професионален път тя започва още в Математическата гимназия в родния си град Хасково, където развива не само логическото и структурирано мислене на бъдещ архитект, но и творческите си заложби. Гимназиалното си образование завършва със златен медал за пълно отличие през пролетта на 1989, а висшето започва през септември същата година, непосредствено преди падането на комунистическия режим.
Тогава възможност за образование в чужбина на практика не съществува. Като първокурсничка във ВИАС (Висш институт по архитектура и строителство) Паулина взима дейно участие в последвалите събития и се отличава с активна гражданска позиция. Първата сесия преминава в демонстрации и окупация на университета. В последвалите години обаче надеждите за светло бъдеще са горчиво попарени. За времето, прекарано в София, тя разказва:
„За мен това са много силни спомени. Това са най-приятните ми студентски години, макар че живеехме изключително бедно – от стипендии и „на буркани и консерви“, както се казва. Обстановката в България обаче беше тежка – рафтовете по магазините бяха празни, в Студентски град месото беше рядкост.“
Дълбоката икономическа криза принуждава хиляди български студенти да търсят път за продължаване на образованието си в чужбина. Когато колега от ВИАС се прехвърля в Техническия университет във Виена, Паулина решава да разучи условията за кандидатстване. Така през есента на 1992, след завършени 3 години от следването си в България, тя се озовава във Виена – в разгара на визовия режим и без познания по немски.
Първата година започва с езиков курс като извънреден студент. Времето е ограничено, а владеенето на немски – от решаващо значение за по-нататъшното ѝ следване. За да се издържа, започва работа в малко виенско кафене. В онези години на студентите все още не е разрешено да работят, а сумата ,необходима на българите за удължаване на визата, възлиза на над 70 000 австрийски шилинга (над 5 000 евро), тогава непосилна за чуждестранния студент.
Въпреки първоначалните трудности на езиковата бариера, българката напредва в следването. Първият шанс за работа в архитектурния бранш ѝ дават възрастна двойка австрийци, които я взимат под крилото си в семейната фирма. Години наред ,успоредно със занятията в университета, денем чертае в архитектурното бюро, а вечер работи в пицария.
„Че тогавашното образование в България е на по-високо ниво от това в чужбина е мит“ – категорична е архитект Ципфел. – „Аз останах изненадана от високата култура на австрийците. Ние като чужденци винаги сме били в позиция да наваксваме. През целия този професионален път е трябвало да се борим не само с това, че сме в чужбина и нямаме никого зад себе си, но и с това, че в областта на техниката, немският език е много прецизен, необходими са години за усъвършенстване. С малцината колеги българи бяхме изградили някаква система на взаимопомощ, но въпреки това, идването в Австрия сложи край на безгрижните студентски години.“
През 1999 Паулина Владимирова придобива степен дипломиран инженер по архитектура и започва работа по международен проект за изграждането на търговския център в „Газометър“ (четири напълно преустроени газови контейнера от 1896, обявени за паметници на културата). Там тя не само получава възможността да работи със световни имена в архитектурата, а и е забелязана от водещи в бранша бюра. След кратка пауза по майчинство е ангажирана от австрийска фирма за строежа на Бизнес център „Мегапарк“ в София, където владеенето на български се оказва огромно предимство. „Винаги съм искала да работя по проекти, свързани с България“ – споделя българката. През същата година се омъжва и към името си прибавя фамилията Ципфел.
Роденият през 2003 Ралф е вече на 10 и говори свободно, както немски, така и български:
„Аз съм от тези българи, които държат да възпитат децата си и на български. Смятам го за голямо богатство. Дори имахме такава инициатива, когато децата бяха в предучилищна възраст, се събирахме няколко майки българки с децата по домовете. Първо около час беше задължителната програма – четяхме им приказки на български, играехме игри, разказвахме им за българската история, народните обичаи и традиции. После ние пиехме по кафе и оставяхме децата да си играят и да си говорят помежду си на български. Това беше най-важно – контактът, приятелствата, за да не растат децата с усещането, че този език е някак изкуствен и да го асоциират само с родителя. Сега повечето от тях са в един клас в българското училище.“
След майчинството професионалния си път продължава във фирма с българско участие като ръководител на проекти за интериорен дизайн на престижни хотелски вериги – „Хилтън“ , „Мадисън“, „Иберотел“, „Линднер“. Там тя осъществява връзката между български дърводелски фирми и проектантите в Австрия. Четири години по-късно открива собствена фирма с името „Zipplan“ и фокус върху вътрешното обзавеждане.
През 2012 започва работа по реставрацията и обновяването на сградата „Goldenes Quartier“ – за момента най-мащабният проект в центъра на Виена. Строена преди повече от век и обявена за световно архитектурно наследство като първата стоманобетонна постройка, бившата централа на банка „Länderbank“ е почти разрушена при пожар през ноември 2011. Екип от най-добрите реставратори, архитекти и интериорни дизайнери, сред които и Паулина Ципфел, възстановяват по снимки уникалните декорации и подготвят сградата за нов живот като петзвезден хотел на „Hyatt“.
В напрегнатото ежедневие на бизнес дама и майка, отглеждаща детето си сама, Паулина винаги намира и време за разтоварване. Танцува български народни танци още от самото основаване на самодейния ансамбъл във Виена.
„Ако в началото целта ни е била да се интегрираме и да намерим своето място, най-вече в професионален аспект, в Австрия, то в момента, в който се почувстваш спокоен, че професионално си се реализирал донякъде, поне при мен е така, и търся социалния контакт със сънародници, защото ми е най-приятно и се чувствам в свои води. Колкото е важно да се интегрираме, толкова и да не бъдем културно асимилирани. Да си различен е богатство. Това е може би част от рецептата за успех.“
Водена от любовта си към изкуството, намира вътрешна хармония и спокойствие в иконописта. Днес за Паулина Ципфел времето прекарано в Австрия и България е равно по броя години. Това обаче нито за миг не измества социалния ѝ ангажимент към родината на заден план. В блога на приятелка от родния си град Хасково прочита за тежката реалност на сирийските бежанци в региона. Свързва се с тях и сама се заема с организацията на дарителна акция сред българите в Австрия. Множество откликват на нейния призив във Фейсбук и за по-малко от месец събраните помощи потеглят към България. За себе си разказва:
„Какво значи да си успял? Успехът е относителен – означава, че си постигнал целите си. А много по-важно е какви точно цели си си поставил. В тази връзка България е пълна с „успели“ за себе си хора. Аз успявам да се преборя с живота в чужбина. Преди няколко месеца седях на едно съвещание по този проект в една от най-престижните строителни фирми в Австрия. Седях на една дълга луксозна конферентна маса със 17 мъже, до един австрийци, повечето видимо по-възрастни от мен. В този момент си дадох сметка, че съм първо единствената жена, второ единствената чужденка. И изпитах някакво чувство на гордост. Не само за себе си, като българка.“
От началото на 2015 година Паулина Владимирова е собственик на кухненско студио в градчето Швехат, което се намира до Виена.
Автор: Цвета Георгиева
Източник: списание “Виена нашият град”