Малцина българи знаят, че като жители на Европейския съюз, имат право да гласуват на месните избори във Виена на районно ниво (Bezirksebene). Именно участието в политическия и публичен живот може да превърне „гостуващите“ в една активна част от обществото. Управлението на даден район не може да промени цялостната политика на града, но може да окаже сериозно влияние върху облика и бъдещето на квартала, в който живеем. Всеки човек, който работи и се развива в дадена държава, е директно повлиян от политическия свят и би трябвало да знае в чий ръце е властта. Кой кой е в Австрия?
Sozialdemokratische Partei Österreichs (SPÖ): Безспорно най-голямата партия в Австрия, управляващите от SPÖ са представители на икономически лявото и обществено либерално течение (подобна е политиката например на Демократическата партия в САЩ). SPÖ е прекръстена през 1991 от „sozialistische” на “sozialdemokratische Partei” и оттогава следва своята проевропейска насоченост. Представители на партията са президента на Австрия Heinz Fischer (втори мандат), бундесканцлера Werner Faymann (втори мандат) и кмета на Виена – Michael Häupl (предстоящ четвърти мандат)
Österreichische Volkspartei (ÖVP): Консервативните десни от ÖVP са големият губещ на изборите във Виена. Те са една от двете традиоционно големи партии в страната. От 1945 година насам 13 пъти канцлерът на Австрия е бил излъчен именно от тях. На национално ниво са коалиционни партньори на SPÖ в управлението от 2008-ма насам. В някои части на Австрия те са безапелационен лидер, а първи район (центърът) на Виена често е определян като техен „бастион“. На тези избори обаче победата им в него бе решена от 137 гласа, получени за тях по пощата. Резултатът им там е с 13, 56% по-нисък от миналите избори.
Freiheitliche Partei Österreichs (FPÖ): Партията, създала най-обсъждания човек в Австрия в момента – Heinz-Christian Strache, е основана през 1955 г. от няколко групи, сред които бивши представители на националсоциализма. Политическата формация се превръща в една от водещите 3 чак през 90-те, а в днешно време нейната антимиграционна и антиевропейска политика набира все повече симпатизанти.
Die Grünen: Освен с екология, партията се характеризира със социално-икономическа политика и защита на малцинствата. От 1986 година е неизменна част от парламента на Австрия и бележи растящо одобрение, макар напоследък да се отбелязва известна стагнация при тях, която доведе и до негативен резултат на последните избори във Виена, съпоставен с този на предишните (-1,46%). В столицата общинските съветници на зелените са коалиционен партньор на SPÖ.
Das Neue Österreich und Liberale Forum (NEOS): Партията е основана през 2012-та, а през 2013 създава коалиция с две други организации. Характеризира се с либералната си и проевропейска насоченост, настоявайки за повече директна демокрация и открита политика.
В националния парламент в Австрия е представена и още една сила – Team Stronach, която е по-скоро един личен проект на индустриалеца Франк Стронах. След влизането си в парламента през 2013, тя последователно губи позиции и напомня по съдба една българска партия, водена от бившия изпълнителен директор на TV7. Team Stronach дори не взе участие в местния вот в столицата.
Какви са последствията от местните избори във Виена?
Dr. Michael Häupl спечели за четвърти път изборите във Виена като кандидат на SPÖ. Той управлява града от 1994-та година насам. Победата му този път обаче е и загуба на близо 5% избиратели в сравнение с предишните избори през 2010-та. От всички партии всъщност растеж отблязват само FPÖ (с 5,3%) и дебютантите от NEOS с 6,2% общ резултат. За първи път FPÖ успя да спечели изборите в цели два района във Виена – 21. Floridsdorf и 11. Simmering. Избирателната активност е изключително висока – 74,4% от имащите право на глас. За сравнение тя е била 67,63% на последните избори през 2010-та. Немалка част от изгубените от ÖVP гласове вероятно са били пренасочени към FPÖ и/или сериозна заслуга към техния успех имат негласувалите преди.
Какви означава това за политическата ориентация на Австрия? За момента нищо. Не е в компетенциите на районите органи на властта да преведат в действие което и да е от революционните обещания на Strache, особено тези засягащи рестрикциите на работния пазар за чужденци, затварянето на границите за бежанци или пък излизането от Европейския съюз. Тенденцията е тревожна. При една последваща липса на общоевропейско солидарно решение на бежанската криза, страхът и притеснението ще продължават да бъдат консолидирани от FPÖ, а 100-те хиляди на концерта “Voice for refugees” трудно могат да решат проблем, който на моменти изглежда непосилен дори и за „желязната“ Ангела Меркел.
Автор: Александър Детев