Остават 2 седмици до провеждането на парламентарните избори в България. Социолозите все още не могат да определят със сигурност, коя ще бъде първата политическа сила в страната. Партия ГЕРБ затвърждава своята преднина, но пикът на третата вълна на коронавируса съвпада с вота и поставя въпросителни. Това сочат данните от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 11-16 март 2021 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Изследването е по поръчка на вестник “Труд”.
4 Ако днес се провеждат избори, Вие лично за коя партия/коалиция бихте гласували?
- ГЕРБ – СДС – 21,3%
- БСП за БЪЛГАРИЯ – 16,6%
- ИМА ТАКЪВ НАРОД – 8,2%
- ДПС – 8,00%
- ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ 3,9%
- ВМРО – 3,3%
- ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН! – 3.3%
- ПАТРИОТИЧНА КОАЛИЦИЯ – ВОЛЯ И НФСБ – 1,6%
- РЕПУБЛИКАЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ – 1,2%
- АБВ – 0,8%
- ВЪЗРАЖДАНЕ – 0,5%
- АТАКА – 0,2%
- Друга – 0,2%
- Не подкрепям никого – 0,2%
- Не мога да преценя/Не съм решил/а – 16%
- Не бих гласувал/а – 14,6%
4.1 Ако днес се проведат парламентарни избори, Вие личн за коя партия/ коалиция бихте гласували? (Само действителни гласове)
- ГЕРБ – СДС – 30,7 %
- БСП за БЪЛГАРИЯ – 23,9%
- ИМА ТАКЪВ НАРОД – 11,9%
- ДПС – 11,5%
- ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОБЕДИНЕНИЕ 5,6%
- ВМРО – 5,7%
- ИЗПРАВИ СЕ! МУТРИ ВЪН! – 4,7%
- ПАТРИОТИЧНА КОАЛИЦИЯ – ВОЛЯ И НФСБ – 2,4%
- РЕПУБЛИКАЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ – 1,7%
- АБВ – 1,2%
- Друга партия – 1,3%
- Не подкрепям никого – 0,2%
- Не мога да преценя/Не съм решил/а – 16%
- Не подкрепям никого – 0,3%
Все още е трудно да се определи със сигурност броят на политическите партии, които ще бъдат представени в следващия парламент – 3 партии са с малко над 4-процентната бариера, а една е под нея, но има шанс да я достигне. При такова разпределение не може да се каже как ще изглежда следващото парламентарно мнозинство. Все пак в сравнение с предишни изследвания може да се отбележи стабилизация на обществените нагласи.
Избирателна активност
Избирателната активност е най-голямата въпросителна, която може да промени електоралната картина. Потърдилите, че ще гласуват със сигурност са нараснали с около 4% за последния месец и половина и представляват около 43% от всички гласоподаватели. Това прави около 2 400 000 души. Още 26% – или около 1 400 000 души – декларират, че по-вероятно е да гласуват, но имат известни колебания. Като цяло, почти 10% от всички избиратели твърдят, че има голяма вероятност да не упражнят своя вот поради опасността от заразата.
Друга съществена причина за ниска избирателна активност е, че не се очаква разрешаване на политическите проблеми. Ситуацията засега повтаря сценария на парламентарни избори от 2017 г. – половин година преди вота управляващите изглеждаха обречени. Цели 43,7% смятат, че след изборите няма да има стабилно управление, което да ни преведе през кризата. 27 на сто са на обратното мнение.
Възможни коалиции
Според получените резултати, формулата, описваща партиите в следващия парламент, е 4+3+1. Формациите, които със сигурност ще присъстват в 45-то НС, са ГЕРБ-СДС (30,7% от действителните гласове), БСП (23,9%), Има такъв народ (11,9%), ДПС (11,5%). Тези, които според данните от изследването, са над бариерата, са: Демократична България (5,6%), ВМРО (4,7%) и „Изправи се! Мутри вън!” (4,7%). Под бариерата, но с шансове да я достигне при по-висока активност е Патриотична коалиция ВОЛЯ и НФСБ (2,4%). Трябва да се отбележи и резултатът на още 2 формации: Републиканци за България (1,7%) и АБВ (1,2%), които са над границата от 1%, което показва, че в дългосрочен план имат шанс да играят по-съществена роля на политическата сцена.
При така очертаващата се конфигурация очакванията са следващият парламент да е нестабилен, защото много трудно ще бъде съставено мнозинство. Широка коалиция между двата основни политически субекта е добър вариант само според малко над 4% от гласоподавателите. Интересно е, че в средите на ГЕРБ тази идея намира по-голяма подкрепа, докато привържениците на социалистите не споделят такъв сценарий. Тези, които считат, че по-добрият вариант за България е да се управлява от дясноцентристка коалиция с участието на ГЕРБ, са 23,5%. На лявоцентристка коалиция с участието на БСП дават предпочитания 20,2%. Разликата между двата варианта е намаляла от 5,5% на 3,2% само в рамките на настоящата кампания.
Най-голямата група избиратели (29,3%) считат, че ще бъде най-добре България да се управлява от коалиция без участието на ГЕРБ и БСП. Да се заобиколят и двете най-големи политически партии обаче ще е невъзможно. Следователно политическите субекти, които ще искат да вземат участие в изпълнителната власт, ще се наложи да направят компромиси. Според очакванията на гласоподавателите на ДПС, вариантът и вляво, и вдясно изглежда възможен, макар че електоратът на движението е ориентиран по-скоро вляво. Ориентацията на привържениците на ВМРО и ВОЛЯ-НФСБ е определено вдясно. За привържениците на „Изправи се! Мутри вън!” позицията анти-ГЕРБ е основополагаща, макар че основен донор на формацията са гласоподаватели, разочаровани от управляващите в момента. За коалицията на Мая Манолова, както и за „Има такъв народ”, и за Демократична България обвързването с която и да е от водещите партии изглежда силно токсично.
За съставяне на мнозинство в следващия парламент компромиси ще са необходими от всички участници. Общественото мнение няма да се съгласи с безпринципни съюзи, чиято самоцел е формиране на мнозинство. За да се развие политическата обстановка, ще е необходимо програмно мнозинство, стъпило на стабилна прагматична визия.
Важни фактори
Подкрепата за управляващите в момента зависи от две променливи. Едната е оценката за това как се справят в битката с COVID-19. Другата е организацията на изборния процес. По отношение на пандемията обществената оценка е по-скоро благоприятна. Преобладава мнението, че заплахата е световна, а нашите управляващи успяват да маневрират и да донагаждат нещата сравнително добре. Опасенията за неспазване на принципите на демократичността и честността на изборите са по-големи, тъй като сред обществеността натежават впечатленията от нередности при провеждане на предишни избори.
При личностите няма съществена промяна на тежестта на влияние на нито един от водещите политици в рамките на настоящата кампания. Все пак известно увеличение в рейтинга получават Красимир Каракачанов, Мая Манолова, Христо Иванов и Веселин Марешки. Това показва, че те са се включили по-убедително в предизборната борба.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от СОВА ХАРИС в периода 11-16 март 2021 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Изследването е по поръчка на вестник „Труд”.