Разкази за Австрия

No Image

Ще ти хареса – прилича на София:-) – една командировка до Виена

“Ще ти хареса – прилича на София” – каза Марио, когато разбра, че заминавам за Виена. И двете неща се оказаха верни!

Но сега по ред: Когато в средата на март нашият търговец ме попита дали мога да замина в началото на март за две семици за Виена, аз първоначално го възприех малко скептично. Преди две години пак се беше случило подобно нещо, но тогава работата се отече поради много причини, една от които беше, че очаквах всеки момент да се роди дъщеря ми.


No Image

Виена – три дни преди преди Европейското

Виена: Моцарт, зоопарк и Бон Джоуви

Ден първи

Полетът е в 9:30, което значи че трябва да сме на летището в 8. И двамата с Виктор сме сънени и кисели. Служителката на чекин-а също. „Г-н Чочков трябва ми само паспорта ви“ процежда през зъби, когато дремейки и подавам и билетите. Мързи ме обаче да се заяждам, а и ми е леко нервно, така че си замълчавам. На Виктор също му е нервно и постоянно се оглежда за места за пушене. След паспортния контрол нахлува в кафето и почва да ме врънка да пием кафе с явната идея да запали. Пил съм чай сутринта докато се оправях и не ми се пие нищо, но си взимам сок за да не му развалям кефа. Той се налива неразумно със сокове и кафета без да мисли за тясните самолетни тоалетни.


No Image

Виена

От пролетта до есента на 2004 ми се наложи често да пътувам до Австрия. Първите си впечатления от Виена се опитах да представя в едно разказче. Оттогава обаче се натрупаха нови или може би не толкова нови, колкото станаха просто повече и сега ще се опитам да разкажа малко повече за пътуването, за града и за хората в него.


No Image

Бургас – Клагенфурт: На кафе в Клагенфурт

Взех си Довиждане с Драго, моя хазяин, и тръгвам. Мразя и не употребявам „Сбогом“. Това ще каже, че никога няма да дойда отново тук. Ами ако поискам?! Пак!?

-Довидженя, Драго. Много беше блага закуската ти-доручак! Дюшекът — екстра! Височината на мивката — Jер на място!
-Приятно!

1. Планинският път е гладък, красиво е наоколо


Виена – градът на изкуството (2)

Втора част,

в която ще ви разкажем за известния дворец "Шьонбрун" и чудатата Къща на Хундертвасер. Ще разгледаме картинната галерия в "Белведере" и постоянната изложба на Салвадор Дали. Ще се позабавляваме в Пратера и ще опитаме виенско хойриге



Виена – градът на изкуството (1)

Първа част,
в която ще разгледаме богатите колекции на Природонаучния музей и Музея за история на изкуството, ще посетим катедралата “Св. Стефан”, ще се разходим по централните виенски улици “Кернтнерщрасе” и “Грабен” и ще влезем в двореца “Хофбург”


No Image

Из Австрия и Хърватска с кола: Залцбург

Залцбург (Salzburg)

се намира на около 300 км западно от Виена, като най-лесно се стига по магистралата А1. Градът лежи на северните склонове на Алпите, в непосредствена близост до немската граница. На 130 км от него е баварската столица Мюнхен. Около града се извисяват върховете на Алпите, оставяйки родното място на Моцарт в дълбока котловина. Фактът, че е в северната част на планината, предизвиква неприятното за местните жители и посетителите обстоятелство, че 180 дена в годината вали дъжд или сняг. Котловината предизвиква и позната в София температурна инверсия.


No Image

Виена през 2004 – някои наблюдения

Пътуване:
Това поне е лесно, стига човек да има пари разбира се. От София до Виена има 4 до 5 полета дневно, като по-голямата част от тях се изпълняват от Австрийските авиолинии. Летят също Виаджо и България Еър. Полетът на Виаджо е най-евтин (200 евро), а полетът на България – най-ранен (6:00 сутринта), така че човек спокойно може да иде за един цял работен ден, да си свърши работата и да се върне вечерта в къщи.


No Image

На автостоп до Австрия

Годината е 1990. Преломна година в българската история, начин на живот и начин на мислене.За Коледа предната 1989 г. брат ми замина с тридневна туристическа виза за Австрия и повече не се върна! Мина през емигрантски лагер, приятелката му също замина, настаниха ги на квартира в една селска къща заедно с още пет румънци, отпуснаха им по 400 шилинга(57 западни марки) и заживяха щастливо в цивилизована европейска държава – без право на работа. Впрочем, освен квартира им осигуриха и храна, приготвяха си и кафе в общата голяма кухня. Мина някой и друг месец, затъжихме се, понеже бяхме неразделни и готови на всичко един за друг.Той започна да си намира по малко работа на черно, отдели за мен 200 долара, които ми изпрати в няколко последователни писма, за да мога да отида и аз и да се видим.