Грац (Graz) е град в Югоизточна Австрия, център на провинцията Щирия (Щайермарк – Steiermark). Със своите приблизително 290 000 жители, той е втория по големина в алпийската република. Разположеният по протежението на река Мур (Mur) град, е отдалечен на 150 километра от столицата Виена.
Църквата “Св. Карл” е с причудлив архитектурен облик, съчетавщ стилове от няколко епохи, от римско време до Средновековието и Възраждането. В строежа и преустройството му…
След разширяването на Виена в средата на 19 век и включването на околните селца в границите на града, броя на жителите се увеличава. Сградата на…
Виенската държавна опера е една от най-известните опери в света. За първи път отваря врати за посетители и любители на музикалното изкуство на 25 май…
Дворецът Хофбург е бил от 1438 до 1583и от 1612 до 1806 година резиденция на царе и кайзери на Свещенната римска империя, а до 1918…
Катедралата “Св. Стефан” е забележителност на Виена. Нейното строителството започва през 12 век. Днес тя е най-важната готическа сграда в Австрия. Тя е дълга 107,2…
Разположена в североизточната част на Австрия, столицата Виена (на немски Wien, на англисйки Vienna) има население от 1.7 милиона жители (2.2 милиона с предградията). Въпреки бомбардировките и разрушенията през Втората световна война, градът остава един от най-красивите в Eвропа и ежегодно се посещаван от стотици хиляди туристи. Разходите и усилията по организирането на една екскурзия до алпийската столица определено си заслужават.
Много би ми се искало събуждането във Виена да беше поне малко по-различно от събуждането където и да е било другаде, за да мога да го опиша и него подробно, но не би. Затова го пропускам, споменавам набързо, че пихме по едно виенско кафе и се гмурнахме във втория си ден във Виена.
Като ми кажат Виена и в ума ми веднага изникват словосъчетания като виенско кафе, виенска сладкарница, виенско колело и виенски шницел. Сега като ги чета, малко ме притеснява факта, че 3 от 4 са свързани с кулинарната сфера, ама какво да се прави… човек трябва да яде, нали? Поради всичките ми тези асоциации, в момента, в който решихме да се отбием до Виена, в главата ми веднага изникна и резонният въпрос: Абе, тия във Виена как викат на виенското кафе? Отговориха ми, че по пътя на логиката всяко кафе във Виена е виенско. Съгласих се без да споря.
Много лесно мога да свикна да живея във Виена. Изобщо няма да се налага да ме убеждавате дълго. Няма да се дърпам дори от кумова срама. Изключително красив град. Не ми се тръгваше. И това последното не го казвам по инерция – наистина изобщо не ми се искаше да си ходя. Въпреки дъжда, който валя през половината време и който ние не очаквахме. Или поне не в такива количества. Но това е друга тема, която ще бъде описано подробно в съвсем отелен пост (ове).
