Ивайло Захариев завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстю Сарафов“ през 2007 година. Участва в множество постановки, сред които “Поручик Бенц”, “Железният светилник”, изпълнява роли в популярни филми като “Love.net”, “Лов на дребни хищници”, познат е и с активната си гражданска позиция по различни обществени въпроси и инициативи. Най-голяма популярност обаче му носи ролята на Мартин в сериала “Под прикритие”.
Ивайло идва във Виена на 12 март, където заедно с Ивайло Калоянчев, Славчо Пеев и актьорския състав на “Г-н Ганьо Балкански” ще представят постановката пред българската общност в Австрия. Малко повече от месец преди представлението популярният актьор намери време да даде интервю специално за BGMedia.at.
- Повече от 100 години след появата на Бай Ганьо за първи път на страниците на култовия роман на Алеко Константинов, той отново се връща във Виена и то в непосредствена близост до така любимия му Пратер. Какво ще донесе този път със себе си освен розовото масло, което неизменно го съпътства?
Надявам се да донесе свежест. Нашият екип, макар и да изпълнява постановката почти за стотен път, играе в този състав отскоро и се целим към сериозен поглед върху нещата в разказа.
- Споменахте екипа. В ролята на Бай Ганьо влиза Ивайло Калоянчев.
Да, Ивайло е синът на Георги Калоянчев, талантът се предава генетично, но това е различен прочит. Освежаващо е когато има наложен образ, но човек успява да го прескочи.
- Разкажете ми малко за екипа. Кой в чий образ влиза?
Основно сме от трупата на дупнишкия театър “Невена Коканова”. Гост актьори са Ивайло Калоянчев и Веселин Цанев. Аз играя Иван Боцков. Човекът, който се опитва да осъди Бай Ганьо, но впоследствие нещата се развиват по малко по-различен начин. Това, което искам да покажем на публиката е тази българска страна, която трябва да променим. Самокритиката е много важна.
- Това ме води към следващия ми въпрос – кой всъщност е Бай Ганьо днес? Един комичен образ от миналото или една все още съществуваща антитеза?
За съжаление още съществува образът на Бай Ганьо. Сега се сещам за една негова реплика по адрес на хората в парламента – “Всички са маскари”. Това е бил неговият поглед към политиците. Но за съжаление има и байганьовци в самата политика, които от своя страна изпитват ненавист към тези, които са извън нея, с определения като “лош материал” и т.н. С две думи, байганьовщината пропива дори и в места, където би трябвало да има стойности хора.
- А каква е рецептата да го превъзпитаме?
Както споменах, най-вече самокритика. Човек трябва да знае къде се намира в пространството и сред хората. Да се стреми към това да се образова. Защото Бай Ганьо си остава ограничен в собственото дребномислие. Дори и чрез пътуване, защото виждаме, че и самият той много често пътува, но това не го променя. Защото трябва да общуваш с различни хора, да можеш да погледнеш през тяхна гледна точка.
- И на вас ви предстои голямо пътуване. Къде, освен във Виена, ще поставите представлението?
Всъщност Виена е последната ни дестинация и се надявам дотогава да сме добре загрели и да се представим хубаво. Ще обиколим из Германия, ще бъдем в Лондон, Виена ще бъде седмият или осмият град, който ще посетим. Наистина се вълнувам и си мисля как да се подготвя, тъй като за около две седмици трябва да пропътуваме доста, но имаме опит – направихме нещо подобно в Щатите и Канада миналата година и сега ще го направим в Европа.
- Явно не за първи път играете пред българи зад граница. Има ли разлика между публиката в България и тази извън територията на страната?
Според мен има. Най-вече в гледната точка. Например за разлика от България, в чужбина има една реплика на Бай Ганьо “ако искаш да видиш магариите на българина, пусни го в чужбина”, на нея всеки българин в чужбина много се смее, защото го прекарва през своя опит и се сеща за някой, който си е показал магариите. Но българите в чужбина не са чужденци, те ни познават манталитета и сякаш сме си в България, което е много ценно.
- Няма как да не попитам и за „Под прикритие“: Често актьорите, участвали в сериали казват, че персонажът, когото играеш, става неизменна част от живота ти. В тази връзка трудна ли беше раздялата с Мартин?
Честно казано не, защото това беше една очаквана раздяла. Знаех, че това е един проект, който трябва да приключи. Самият герой според мен се бори мъжки до край за каузата, използва всички средства за да изпълни задачата си. Лично аз гледам напред към ролите, които ми предстоят – съсредоточил съм се върху театъра, така че наистина да мога да се разгърна в професията си, за да не оставам в клишето „полицай“.
- Накрая да поканим всички българи, на 12 март от 19:00 във втори бецирк, залата на VHS във втори бецирк…
Да, наистина, нека дойдат, за да се посмеем заедно.
Повече информация за събитието можете да намерите на страницата във facebook.