Гери Турийска е музикант, текстописец, радиоводещ.  През 2010 година със Стоян Динков издава романа „Приказка за вечността“, който вдъхновява и първото своеобразно издание на “Пощенска кутия за приказки”. Днес Кутията е наложен и успешен бранд. Десетки известни личности са се включвали като четящи или като автори на приказки в препълнените зали в цялата страна. “Пощенска кутия за приказки” е и издателство с няколко книги, сред които такива на Димитър Калбуров, Георги Блажев, Никола Крумов и Мила Михова, които се превърнаха в бестселъри.

Сега Гери Турийска, съпругът ѝ Ясен Козев и група от най-верните участници в събитията на “Пощенска кутия за приказки” идват във Виена, където българската общност ще има възможността да се срещне с тях на 4 октомври. Преди това с Гери си говорим за успеха, изминалото лято и сбъднатите мечти.

• Как премина лятото за Пощенска кутия за приказки? Кои нови места посетихте, кое събитие ще запомниш най-дълго?

През последните 4 години лятото на “Пощенска кутия за приказки” е много активно. За два месеца обикаляме цяла България, четем пред нова публика, в нови градове. Това лято направихме 20 събития и сме заредени с много вълнение за идващите месеци. За първи път посетихме летния театър в Бургас тази година. Специално за тази голяма зала, която събира 2000 души, надградихме Кутията и експериментирахме с водещ. Принципно такъв няма, но в летния театър Мария Силвестър влезе в тази роля. Получи се страхотно. Дори получихме кошница с цветя от кмета на Бургас… които Мария Силвестър открадна след четенето (смее се) Летните Кутии на плажа във Варна също са паметни… а доста често и безпаметни за екипа ни.

• Има ли моменти, в които виждаш пълните зали и си казваш: “Леле, докъде стигна тази идея”. В какво се крие магията на Пощенска кутия за приказки?

Да! Това е честа дискусия. Когата през 2010-та създадох “Пощенска кутия за приказки” нямах представа, че това ще се превърне в моето основно занимание, страст и голяма любов. Първото четене целеше да промотира новоизлязлата ми книга „Приказка за вечността“. Поканих приятели актьори да прочетат откъси от нея. Сложих една пощенска кутия в залата и предложих на присъстващите (главно роднини и близки приятели) да напишат любовно писмо и да го пуснат в нея, тъй като романът е изграден от кореспонденция в такава форма – между мен и поета Стоян Динков, който е съавтор на книгата. Прочитайки писмата на следващия ден, реших да направя второ представяне на книгата с тях, защото имаше страхотни истории.

След второто представяне, на финала на вечерта, при мен дойде едно момиче, което не познавах и ме попита кога ще има пак. Тогава си казах „Защо пък не“. Измислих тема, направих имейл адрес и страница в Facebook и поканих всеки, който има порив да пише, да се включи по темата с история до 3 страници. Така, неочаквано колелото се завъртя, четенията зачестиха, клубовете и публиката ставаха все по-големи и от една малка идея, Кутията се превърна в литературна платформа в особено големи размери.

Осъзнах, че този проект може да бъде сцена за дебютанти, за хора, които никога не са писали, но имат какво да разкажат. Така през първите 5 години, това се превърна в мое основно вдъхновение – да провокирам творчество там, където досега го е нямало, да изградя сцена за новата градска българска литература. Впоследствие мисията се промени, събитието стана платено, а от събраните средства от 2015 насам се издържа издателството Пощенска кутия за приказки. Друга част от средствата отиват за култура и образование. Ремонтираме библиотеки, читалища, класни стаи и стипендии на талантливи деца, които се занимават с изкуство, за да развиват уменията си и да посещават европейските форуми за изкуства. Но, ако говорим за магията на Кутията, аз ще замълча и с усмивка ще вдигна рамене с поглед нагоре. Магията ѝ не трябва да се обяснява и човърка. Всички я осъзнаваме и ѝ се радваме и е по-добре да спрем дотук. Защото,каква магия ще е, ако я разберем?

• Идваш във Виена заедно с Любен Дилов, Мария Силвестър, Камен Алипиев, Димитър Калбуров и Мая Бежанска. Ако трябваше да опишеш всеки един от тях с едно изречение, какво би било то?

Любен Дилов е учителят, който не съм имала, когато ми е трябвал такъв. Сега го имам катоприятел и съмишленик, което е доста по-страхотно/невероятно/велико. Той е един кладенец с идеи, от който мога да греба и да пълня до безкрай. Обичам Дилов!

Мария Силвестър е чудо на чудесата. Тя е една кълбовидна мълния, която се молиш да те удари. Напълно непредвидима, пълна със сила, женствена, искрена. Щастлива съм, че ми се връзва на акъла и вече 4 години редовно участва в четенията ни.

Камен Алипиев е един от най-близките ми приятели. Имаме много общи вълнения и бърз синхрон на всички възможни нива. Искрено е влюбен в Пощенска кутия за приказки и често присъствието му в това начинание ми дава смелост и вяра, когато се обезкуража заради някоя глупост.

Димитър Калбуров е впечатляващ автор и изпълнител на своето творчество. Започна плахо и неуверено и само за три години постигна страшно много. Не спира да се развива и самоусъвършенства. Издадохме му 4 книги и всяка следваща е по-добра от предишните. Удоволствие е да виждам с очите си тази трансформация.

Мая Бежанска познавам от малкия екран от 90-те. Шегувам се с нея, че съм израснала с нейното творчество (смее се) Но, истината е, че е страхотен професионалист – една от най-добрите актриси, които са се качвали на нашата сцена. Благодарна съм, че припозна Кутията и участва редовно.

Е, не успях с едно изречение. Ама, то и не може…

• А ако трябваше да е с една дума?

Абсурд! (смее се) Добре, ще опитам да си ги представя като компоненти от продукцията.

Дилов е сцената. Мария е осветлението. Кедъра е колоните, които държат покрива над нас. Калбуров е специалните ефекти, надписът „applause” , завесата и пушекът. Мая е четвъртата стена. Има и още един човек, който не се вижда- Ясен Козев, мой съпруг и партньор в това начинание вече пета година. Той е електричеството, което е нужно на всички нас да бъдем продукция.

• Какви са приказките, които предстои българите в Австрия да чуят?

Подготвяме истории, които ще разсмеят и трогнат до сълзи българите във Виена. Истории, с които ще се асоциират две поколения наши сънародници, независимо каква част от живота си са прекарали извън родината. Иска ми се поне една от тези истории да е на някой от публиката.

• Защо те трябва да дойдат на събитието?

Идваме с голямо вълнение. Това ще бъде първото излизане на “Пощенска кутия за приказки” извън България. Отдавна го планирахме и ето, че моментът дойде.

Щастлива съм, че точно Виена е началото на нашия път в Европа. Следват Холандия, Германия и Англия в началото на 2020-а. Заповядайте да се запознаем, да си поговорим, да се посмеем и да споделим историите си. Снимаме документален филм за Кутията, тъй като догодина става на 10. Станете част от нашата история!

• А ако някой от нашите сънародници реши да напише история и да я изпрати, на какви условия трябва да отговоря тя, за да бъде прочетена?

Събираме разкази до 25 септември на [email protected] Всеки, който иска може да ни изпрати разказ с дължина до 3 страници. Темата може да бъде „Там и тук“ или просто една добра история-мост „България-Австрия“. За мен е важно историята да е интересна. Не се притеснявайте, ако нямате литературна увереност- ние ще помогнем с редакция.

• Автор си на текстове на песни. Как би озаглавила песента, посветена на Пощенска кутия за приказки?

„В какво се превръщат мечтите“!

---

Билети за “Пощенска кутия за приказки” може да закупите онлайн в сайта на Eventbrite, както и на добре познатите ви адреси:

• винотека WeinSelekt – Operngasse 30, 1040 Wien, Austria
• Ariwa Markt – Sechshauser Str. 122, 1150 Wien, Austria
• BulMag – Hannovergasse 2, 1200 Wien, Austria
• EK Reisebüro – Margaretenstraße 8, 1040 Wien, Austria
• Kompass Travel – Ottakringer Str. 94, 1170 Wien, Austria
• BG Supermarket – Laaer-Berg-Straße 3, 1100 Wien, Austria