Управляващата коалиция в България изпадна напоследък в един омагьосан кръг, опитвайки се да обясни на себе си и на избирателите какво точно цели да постигне с промените в изборния кодекс, които предизвикаха бурна реакция както в страната, така и зад граница.

Изготвилите предложенията се лутаха ту в неверни „статистики“ и манипулации, ту в крайна некомпетентност и зов за помощ и разяснения. Прокрадваха се абсурдни изказвания от типа на „През 2014 г. общо в САЩ и Канада имаме 8863 гласа в 333 секции“, което е просто невярно (става въпрос за 43 секции и над 20 000 гласа), до аргументацията на премиера, че бил за забраняването на социологическите проучвания през кампанията, защото „има един Кольо Колев, който никога не познава”.

По темата за задължителното гласуване вакханалията е не по-малка: От предложения за томбола с награди за гласувалите до самосиндикални решения, че нямало да важи за българите в чужбина. Не е ясно какво се цели с това превръщане на правото в задължение и как се предвижда то да бъде ефективно наложено.

Гражданското общество се събуди и наложи известен натиск, особено силен бе отзвукът сред българите в чужбина. Вследствие на това депутати си биха отбой на няколко предложения сред които томболата и забраната на социологическите проучвания и смекчиха първоначално предложените ограничения за откриване на секции в чужбина, макар да се върнаха години назад с поправката, която приеха.

И крайният вариант, в който приеха промените обаче, съдържа текстове, които са неясни, неприложими и до голяма степен нарушават правата на гражданите. И тъй като явно народните представители имат нужда от помощ, ние за втората поредна седмица се обърнахме към българите, живеещи зад граница, които активно са участвали в изборните процеси през изминалите години, за да споделят те своето мнение за задължителното гласуване, МИР Чужбина и ограничаването на секциите зад граница.

Силвия Лозева, която живее в Пърт, Австралия обяснява причините за своето недоволство от ограничаването на секциите зад граница така:
„За упражняването на правото на глас съществуват:

1) конституционни причини (по българската конституция всеки българин има право на глас)
2) морални причини (да третираме всички по еднакъв начин и да се отнасяме към по-малко оправданите с грижа предвид на нуждите им),
3) икономически причини ( българите в чужбина са най-големият инвеститор в страната с милиарди)
4)социални (справедливост спрямо близките ни които живеят в родината – както и очевидно
5)политически (да участваме в избора на демократично избрани народни представители).“

Преди седмица, ви запознахме с българи от Великобритания, Франция и Канада, които споделиха своите истории и мотивацията им защо искат да гласуват. Сега тръгваме към Германия, Австралия и Норвегия, където ще ви запознаем с други наши сънародници, отдадени на каузата #ИскамДаГласувам.

Име: Антоанета Тончева
Живее в: Германия
От: 6 години
Образование: висше, докторска степен по генетика и молекулярна биология
Професия: научен работник/ изследовател в областта на медицинската генетика и молекулярната биология в университетска болница
Опит в изборния процес: председател на СИК Регенсбург 2014 и 2015 г.

Име: Явор Константинов
Живее в: Мелбърн, Австралия
От: 16 години
Образование: Висше
Професия: Информационни технологии
Опит в изборния процес: Председател на СИК Мелбърн 2014 и 2015

.
Име: Йордан Костов
Живее в: Тромсьо, Норвегия
От: 5 години
Образование: Висше
Професия: HR Recruiter, Предприемач
Опит в изборния процес: Председател на СИК 2014, 2015

.
Име: Галя Стоянова
Живее в: Мюнхен, Германия
От: 17 години
Образование: Висше- юридическо, специализация в европейско и международно икономическо право и международно сътрудничество в подпомагането на развиващите се страни
Професия: Юрист
Опит в изборния процес: Член на СИК, застъпник и наблюдател в България в годините между 1992-1999, координатор и успял боец в борбата за отваряне на изборни секции извън посолствo и консулства във Федерална Република Германия и помощник в организирането на изборни секции в градовете Мюнхен, Регенсбург и Дармщадт на Парламентарните изборите през 2014 и Референдумът през 2015 година.

BGKontakti: Наистина ли е толкова тежък удар върху българите зад граница това решение на парламента и ако да, защо?
Явор: В региона Австралия и Нова Зеландия има 6 града с население между 1.5 и 5 милиона души. В тези 6 града са и 6-те големи български общности, които гласуват. Нито един от тези градове не е столица, съответно няма посолство или консулство. На практика тези 6 общностти ще останат изолитани от бъдещи избори поради разстоянията до посолството в Канбера, Австралия:

Канбера – Пърт 3700км
Канбера – Аделаиде 1200км
Канбера – Брисбън 1200км
Канбера – Мелбърн 660км
Канбера – Сидни 250км
Канбера – Окланд НЗ – 3 часа полет над океан

Йордан: Ударът е тежък не толкова заради усилията на хората – които бяха доброволни, а най вече заради факта че над 1 500 000 българи в чужбина (защото те са толкова) няма да могат упражнят правото си на глас и да въздействат върху обществения живот на страната. По-голямата част от тези хора нямат право да гласуват и в страните, в които живеят. Не малка част от тях са с ясното съзнание, че някой ден ще се приберат да живеят в България и искат да направят всичко по силите си да се приберат на едно по-добро място.
Галя: Да. Безспорно. Това, което се случва в парламента е недопустимо за всички, не само за българите в чужбина! Депутати взимат решения на база…“объркал съм се“ ?!? Защитават дребни партийни интереси. Видно е, че не познават конституцията, която е азбуката на тяхната работа! Още по-лошо, взимат решения с ясното съзнание, че са противоконституционни?!? Доверяват се на манипулативни твърдения! Не умеят да работят с база данни!
За неуважението към избирателите и дискриминиране не искам и да отварям дума. Депутатите са забравили, че дедите ни са изписали с големи букви на зданието, в което работят, че „съединението прави силата“!

BGKontakti: Битува и едно мнение, че емигрантите не е редно да гласуват, защото нито плащат данъци в България, нито са толкова добре запознати с вътрешнополитическия живот. Приемате ли това обвинение?
Антоанета: Абсолютно не съм съгласна с обвиненията, че и/емигрантите не допринасят за развитието на българската икономика. Огромна част от българите в чужбина са всъщност студенти, докторанти, командировани и сезонни работници. Въобще не е задължително те да остават завинаги навън. Дори напротив, повечето от работниците се връщат. Техните здравни и социални осигуровки се внасят в България. Все повече се засилва тенденцията и част от студентите да се връщат. Те също плащат здравни осигуровки в България, докато са студенти. Освен това огромен процент от нас имаме някакви имоти на наше име, за които плащаме съответните данъци и такси в България. Всички ние изпращаме и средства на семействата и роднините в Родината, които с тях плащат сметките и данъците си. Ние купуваме български стоки; отваряме български магазини в чужбина, чиято стока е внесена от България; създаваме български училища и купуваме български учебни пособия и български книги. Това обаче политиците доста удобно пропускат да отбележат. Нека си припомним какво показва статистиката на БНБ колко млрд. евро годишно влизат в България от българите в чужбина и как те са всъщност най-големият инвеститор.
Йордан: Категорично не. Живеем в 21 век и средствата за комуникация и обмен на информация дори не могат да бъдат изброени без да се замислим дали не пропускаме някое. А и много от работещите в чужбина имат движимо и недвижимо имущество в България, инвестиции във фирми, семейни бизнеси и други.

BGKontakti: Многомандатен избирателен район “Чужбина” също няма да има. Задоволителен ли беше вариантът с един 32-ри МИР “Чужбина” и какво щеше да промени той?
Антоанета: МИР „Чужбина“ е крайно необходим! Българите извън България имат нужда от свои представители, които да обръщат внимание на техните нужди. Отделно от това в българската политическа система има крещяща нужда от пренос на добри, работещи практики от чужбина, а хората, които могат особено много да допринесат за това, са онези, които са придобили опит навън.
Явор: Ще бъде прекрасно, ако има народните представители, които защитават интересите на българите живеещи по света. Ние имаме специфични проблеми и би било прекрасно, ако има хора, които ни представляват и защитават нашите интереси.
Йордан: Потенциал за 8-10 мандата в парламента които не могат да бъдат предвидени от партиите към момента. Това мисля че е достатъчно на първо време.
Галя: МИР „Чужбина“ е важен, защото ние нямаме собствени представители, които да се грижат за специалната проблематика на българите в чужбина, които не са само емигранти, а и студенти, командировани работници/служители в чужбина (те могат да бъдат командировани за период до две години (, които между другото плащат данъци в България върху европейски заплати)), сезонни работници, пенсионери, които прекарват студеният период от годината при децата си в чужбина, научни работници, лекуващи се, туристи…
Важен е и защото в моментa не гласуваме за личности, а за партии и гласът ни се разпределя по математически модел в България и се изопачава вотът на местните хора. Спомнете си случаят с избирането на Бат’ Сали в последното Народно събрание. Ако не си спомняте, попитайте приятели и познати от Кюстендил.

BGKontakti: Задължителното гласуване решение ли е на проблемите с апатията и отдръпването на хората от политическия живот на страната?
Антоанета: Задължителното гласуване е против всякакви демократични норми. Няма как да имаш избор и същевременно да оставаш без избор. Това не е котката на Шрьодингер. Това много напомня действията на БКП в недалечното минало, когато „учтиво са приканвали“ в изборния ден гражданите да идат да гласуват за единствената възможна партия. Избиратели се привличат с адекватност, добра платформа и реални действия в полза на цялото общество, а не със задължаването им да гласуват.
Явор: Австралия е една от страните със задължително гласуване, където ние гласуваме редовно по различни начини, предпоставени ни, за да подмогнат изпълнението на това задължение. Тук може да се гласува по поща 2 седмици по-рано. Ако човек е зает в самия изборен ден, може да гласува до 14 дни по-рано само като даде обяснение защо му се налага. Глобите са парични – от 20 до 80 евро или еквивалент на трудово заплащане за 1 до 4 часа работа. Активността е около 90%.
Ако задължителното гласуване в Българи се направи по този модел, нямам против. В сегашния си вариант обаче е абсурдно.
Галя: Не. Категорично не! Партиите в България в сегашният си вид и състав не ни предлагат избор. Проблемът е, че на хората им липсва стимул за да гласуват, защото нямат чувството…още по-лошо, те са убедени, че с гласа си нищо не могат да променят.
Йордан: В някаква степен да, защото политически активното население винаги е по-прогресивно от политически неактивното. Но тук трябва да подчертаем че задължително гласуване би увеличило избирателната активност, ако имаше реални санкции. В този си вид задължителното гласуване и изпадането от списъците, както е предвидено по закон, реално ще увеличи купения и корпоративния вот.

BGKontakti: Какви действия ще предприемете, за да защитите конституционното си право на глас?
Антоанета: Ще участвам във всички възможни форми на протест и със съмишлениците ми ще поставим въпроса пред всички български институции в и извън България.
Явор: Петиции, медийни изяви, всякакви законни методи.
Галя: Вече предприехме различни действия. Признавам се за съучастник в писането и подписването на петиции, писма и организирането на медиини изяви. Следващата седмица ще обсъдим, надявам се, справедливият си гняв с Омбудсмана, Министър-председателя, Президента на републиката и Председателя на Народното събрание.
Имам намерение да протестирам. Имам намерение да казвам мнението си на висок глас. Замислям се за предназначението на доматите и на яйцата 

BGKontakti: PR екипите на голяма част от парламентарно представените сили реагираха мигновено на обществената реакция и няколко партии се дистанцираха от тези решения. Очаквате ли обрат преди окончателното приемане на новия изборен кодекс?
Антоанета: Не зная какво да очаквам. Нямам доверие на политиците ни. Надявам се тези промени да бъдат преразгледани и се надявам това да се случи в най-кратки срокове и под натиска на активното гражданско общество и българската диаспора в чужбина.
Йордан: Очаквам да отпадне задължителното гласуване, но не и частта от закона засягаща разкриването на нови секции. И предполагам че това ще доведе до сериозни протести. Надявам се също това да стане по бързо защото да си губим времето със това дали има смисъл българските граждани да имат улеснен достъп до гласуване е меко казано нелепо.
Галя: Няма да има обрат. Може да има корекция в посоката. Ще приемат някое решение за прах в очите. Ще се опитат да замажат част от грешките си с пълното съзнание, че този закон ще бъде променен след най-много две години.

BGKontakti: Какво поддържа интереса ви към порочната политическа система в България жив?
Антоанета: Вярата, че ситуацията в България може да се промени. Ето защо не трябва да позволяваме да ни разделят на „българи в чужбина“ и „българи в България“. Всички ние сме българи и това си е нашата държава.
Галя: Желанието да я променя.
Явор: Постоянното надежда за по-добро бъдеще за семейство и приятелите ми, които живеят в България. Като човек, който е прекарал половината си живот там, искам да я видя просперища, демократична и такава, с която да се гордеем.
Йордан: Убедеността ми, че тя трябва да се промени.