След малко повече от половин година – на 10 ноември 2019, ще се навършат 30 години от прословутия пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който Тодор Живков беше освободен от поста генерален секретар на партията. Денят, в който българският преход започва.
Следват някои от най-тежките години в българската история с кулминация през периода 1996-1997 година, когато държавата изпада в нечувана банкова, икономическа и социална криза.
90-те ще бъдат запомнени като годините, в които става ясно, че голяма част от богатството на страната е безследно изчезнало и че призраците от миналото са успели удобно да се наместят като кукловоди и в новото време. Това е периодът, в което икономиката трябва да премине от държавни в частни ръце, процес, който отваря вратите на новоизлюпени милионери, които не се поколебават да злоупотребят с обществения ресурс, а и със собствения си морал. Времето, в което мнозина от нас избраха спасението в чужбина и напуснаха родината си.
Годините на фалшиви банки, фалшивите обещания и фалшивите герои.
Българският преход, за мнозина недоизвървян и до днес, илюстрира по несравним начин как общественият катарзис се случва бавно и е процес на еволюция, а не нещо, което става мигновенно като резултат от която и да е революция.
Човешката история ни е показала многократно, че свалянето на един режим от власт и кардиналните промени в ръководенето на една държава са последвани от един тежък, дълъг, муден и несигурен преходен период, който си отива заедно с поколенията, които съзнателно или чрез разказите на своите родителите си спомнят добре за старото време. След това идва генерацията, която живее в спокойствието на новоизвюваните права и свободи, но не може да им се наслади напълно, защото не се е борило за тях и не познава времето, в което те не са били общодостъпни. Макар тази констатация да звучи тъжно, то тя е едновременно и успокояваща. Защото си даваме сметка, че нашите лични фрустрации и тегоби са не кофти късмет, а нормално стечение на обстоятелствата.
“Животът е кратък, изкуството вечно”
Наскоро попаднах на интервю с популярна американска поп повица и текстописка. Стана въпрос за вдъхновението й, когато пише своите песни. Тя отговори просто: “Трябва да е ми е тежко, да съм тъжна. Когато съм щастлива – аз съм напълно безполезна [като артист]”. Вътрешното неспокойство, чувството за несигурност, обграждащият хаос – това са най-силните катализатори на креативността, усещанията, които захранват желанието да твориш и създаваш, да изразяваш себе си по един друг начин. Независимо дали става въпрос за бедната и почти срината до земята Атина, в която се раждат Сократ и Платон, или пък за уличния музикант Аугустин, станал известен с жизнерадостта си по време на чумата във Виена, най-тежките моменти раждат най-култовите образи.
Точно такива бяха и образите на Ку-ку, Каналето и НЛО през ’90-те. Предаванията, осмиващи нашата действителност, предаванията, създали най-ярките герои на телевизионния екран през последните 30 години. Тежките години на прехода ни донеса много усмивки и спомени с персонажи като хамалите Киро и Спиро, с песни като “Ех, Канада”, “Грозданка”, “Шат на патката главата”, “Вчера в детската градина”, с различните скечове, шаржове, осмиване на образи от политическия и обществен елит и още много други незабравими моменти от екрана на Българската национална телевизия.
Нека преживеем част от тях отново с Георги Мамалев, Точно Токмакчиев и Камен Воденичаров на 21 февруари от 19:30 на Längenfeldgasse 13-15 във Виена.
Билети за “Майсторите на комедията” все още могат да бъдат намерени онлайн в платформата Eventbrite или на добре познатите адреси:
- Българската винотека WeinSelekt, на Operngasse 30 в 4. бецирк;
- Българския магазин в 10. бецирк на Laaer-Berg-Strasse 3;
- Market Ariwa (Магазин за Български хранителни стоки) на Sechshauser Strasse 122 в 15. бецирк;
- Българския магазин Bulmag – Bulgarische Lebensmittel на Hannovergasse 2 в 20. бецирк;
- E.K.Reisebüro на Margaretenstraße 8 в 4. бецирк.