Годината е 1990. Преломна година в българската история, начин на живот и начин на мислене.За Коледа предната 1989 г. брат ми замина с тридневна туристическа виза за Австрия и повече не се върна! Мина през емигрантски лагер, приятелката му също замина, настаниха ги на квартира в една селска къща заедно с още пет румънци, отпуснаха им по 400 шилинга(57 западни марки) и заживяха щастливо в цивилизована европейска държава – без право на работа. Впрочем, освен квартира им осигуриха и храна, приготвяха си и кафе в общата голяма кухня. Мина някой и друг месец, затъжихме се, понеже бяхме неразделни и готови на всичко един за друг.Той започна да си намира по малко работа на черно, отдели за мен 200 долара, които ми изпрати в няколко последователни писма, за да мога да отида и аз и да се видим.